Кое по-точно да ти похвалят форумните мъже ?! Че според написаното от теб, предпоставка да се грижат добре за детето си е, ако майката е разхайтена ?! Страхотна теза ... браво ! Да ти обадя обаче - освен баби и възможност за детегледачки има мъже, които се грижат еднакво добре ведно със също толкова добре грижещите се майки.

За това, че една лоша дума не съм написала за тях. Затова, че съм го написала с усмивка и носи закачка. Страхотна теза, нали?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

.....никой мъж не е отрепка или загубеняк и прочие, просто жените го правят такъв, както и могат да го направят и цар и убиец и хомо ...всичко е в ръцете на жената ....

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Закачай се, бе ... колкото си искаш. Не ми обади обаче, що ползваш разхайтените майки като единствения повод, поради който мъжете, видиш ли, полагали някаква грижа ?! Щото не виждам и в отговор на какво е подобна характеристика.

Лира, поздравления. Винаги съм смятала, че няма значение кой се грижи в повечето време за детето, дали бащата или майката, важно е кое е най-добро за дребното, къде то се чувства по-добре.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Смятам, че не е редно във време, в което и деца могат да гледат телевизия, по нея да дават бащи, облечени, като добрия дядо Коледа, които обясняват, че майките, които си гледат децата, са зли глезли, че съдилищата са калпави, че социалните и психолозите не струват. Защото вчера сутринта по новините точно това гледах за тези бащи.

Считам, че родителите трябва да имат 100% ЗАДЪЛЖЕНИЯ, а не равни, защото бащата и майката са различни хора и е норамлно да се грижат за различните многообразни потребности на децата. Аман от майки, дето трябва да бъдем и бащи и от бащи, дето се правят на майки.

Крайно време е децата да имат ПРАВА, все едно на колко са години. Защото ме боли, когато децата ми на 2 години и 5 месеца ми казват, мамо, моля не ни давай на татко и маминка. Сякаш не са човешки същества с право на избор, а предмети.

И на какво ги възпитаваме?! Че е нормално родителите да живеят разделени? Че е нормално татко и маминка да живеят заедно, а мама отделно?

Когато са болни децата, при кой родител трябва да са?

А когато едното иска да отиде при баща си, а другото - не, какво да правя?

А след някоя и друга година, когато станат тийнейджъри и решат, че искат да са при баща си, за да не ходят на училище и да нямат задължения, и че аз съм злата майка, тогава какво да правя?

А когато бащата ми заявява, че не му пука, как ще водя и вземам децата от яслата, а после иска да ги взема от петък вечер за уикендите и по нощите да ги влачи един час с градския транспорт до тях и не му пука дали това е разумно за толкова малки деца през зимата?

А когато децата са с температура, а той иска да ги води на цирк, защото е купил билети и те щели да изгорят?

А когато бащата не желае да разговаря с мен за отглеждането на децата - аз да съм си ги отглеждала както искам и той щял да ги отглежда, когато са при него, както иска?

А когато за всяко нещо съм обвинявана, напр. маминката купила дрехи на децата, ама им станали малки, защото не съм пускала децата при баща си 3 месеца - първият уикенд на първия месец - бащата беше на море, помолих го единствено за втория уикенд на септември да не взема децата, защото те постъпваха на детска градина и се боях да не е много стресиращо за тях, вторият месец - първи уикенд - бащата болен, следващите два уикенда - Васи ревеше и не искаше да ходи при него и той ги връщаше, третият месец децата бяха болни, взе ги последния уикенд на ноември?

А когато ме обвинява, че лъжа, че децата са болни? Което е абсурдно за мен.

Не съм зле настроена нито спрямо мъжете, нито спрямо бащите, нито спрямо бащата на моите деца - него го обичам и се надявам, че изборът му ще го направи по-добър баща. Искам децата да си общуват с баща си, защото животът е тежък и имаме нужда от татко в него. Но искам да знам как да го осъществя практически.

Извинявайте, че постът ми стана дълъг но в момента бащата ме съди за правото си да вижда децата и темата ми е болезнена.

...извинявай, но както го описваш този мъж на мен ми е интересно какво те е привлякло в него че си го направила и баща на твоите деца, на мен пък това не ми е ясно ...и въобще трябва ли такъв баща да става родител и как да предпазим също и жени които не могат да преценят дали могат да имат семейство и деца..защото всички искаме да си продължим рода ..но .....не всеки става за родител , май ще трябва и училище за родители ...не искам да те обидя и само питам...и то хипотетично ....

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вещи, чудя се откъде тая доброта в такова количество у теб...
Чак ме е срам, че и четвъртинка от нея не бих имала в твоята ситуация...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре си го казала, но малко мъже ще разберат какво точно имаш предвид. Имам предвид, че ще признаят, че това си е работа, но дали ще си дадат сметка колко е натоварваща ако трябва да се върши 24/7 целогодишно.

Няма ме, не ме търсете.

Принципно съм съгласен с написаното от теб, но само ще вметна, че не всички психолози наистина биха си свършили работата така, че да решат нечий проблем. Аз лично съм имал контакт с психолози, които не са се интересували толкова да решат проблема, колкото да си осигурят вноските на клиента, дори и това да означава да му създадат допълнителни проблеми. В детайли не ми се навлиза, но това последното го пиша от собствен опит.

Няма ме, не ме търсете.