Благодаря))
Аз от майка ми си знам че дъщерите са повече към бащите си и синовете към майките си, така беше и при нас, макар че ние бяхме много сплотено семейство, сега сме аз и брат ми и пак продължаваме да сме сплотени, независимо от всички караници които си имаме, но аз съм опъка, и трудна, но брат ми ме познава и ме търпи

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да съдя, кое е нормлно и кое - не. Но и аз съм на мнение, че различните поколения трябва да си живеят отделно. Да си помагат при нужда и да не си досаждат излишно.

Моите родители, примерно, винаги са си имали много приятели и собствен живот. Така че грижите и любезностите от моя страна и от страна на брат ми им идват вповече. Много ми помагат при гледането на децата последните месеци, ама им тежи.

В момента майка ми готви, защото решиха, че не харесват моето готвене (преди го харесваха, но сега - не). Май ще трябва да и предложа аз да готвя на децата, а тя да готви, когато и се прииска. Защото тя мрази да готви и не би готвила всеки ден на баща ми.

Все ще се разберем някак, но сигурно, живеем заедно за последен път.

Права си, най-силно се чувства липсата на човека, ако си живял с него всекидневно. Всяка стая, всяка вещ ти напомнят за него и ти липсва невероятно и е много трудно да го преодолееш.

Това, че се карате насън - тя е жива в сърцето ти.

При проблеми във взаимоотношенията, все си представям какво би ми казал Асасин.

ами не знам дали е жива в сърцето ми, май не, но явно духът и ме пази и ми помага)))

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Да, той най добре и най истински ги разбираше нещата, независимо че беше много строг и много се караше, аз пък се сещам за Пламен

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ами да се включа, щом специално съм поканена, въпреки че честно не ми се говори за тях.
При мен обратното - след като станах родител, а може би и малко преди това вече имах изградено мнение за това, как моите не са се справили в това отношение. Грешката ми е, че все пак късно го разбрах. Ако беше по-рано щях да имам време да взема живота си в ръце и да се махна от тях. Сега е късно, съответно - трудно, още повече с детенце на ръце...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма ли никакъв шанс да се отделите? И да не е веднага, но след месец, година? И в другата тема пишеше, че това много ти тежи. Разговори?

Много хубво, че прописа.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Мисля си, че щом се сещаме за някого, той е жив в сърцата ни. И докато човек е жив поне в едно сърце всичко е имало смисъл.