Да, резултатът от разплатата е налице.
Ясно е, че някой е бил прекалено мекушав, друг е бил доста неотстъпчив, трети е израсъл ей така, между другото, без грижата, която всички дължим на децата си.
Благодаря много за това мнение! Трябва да има как.
В крайна сметка пътищата ни винаги са дълги и трудни, но по различен начин.

На пръв поглед е така, но отчитайки миналото, ясно е, че помощ трябва.
Ескалацията на агресията на младежа е проблем, с който явно бащата не е могъл да се справи за годината време, докато са живели заедно.
Затова казах по-горе, че улицата на този етап изглежда задънена.

Не става дума да се променя характер, а да се покаже кое поведение е недопустимо към родител.
Да, вината я има, има много пропуснати неща, за съжаление.
Но как да реагира възрастен, когато бъде напсуван от детето си? И това е било капката, която е преляла чашата, след много непристойното поведение на младежа, продължило през цялото време на престоя му.
Субективните усещания и подозрения са Ваше право.

Възпрепятстването е било, когато момчето е било вече почти абитуриент. Не че някой е застанал на вратата пред него да го спре, то е накарано да повярва, че баща му е лошият. И не изведнъж, а постепенно и непрекъснато. То просто е било лоялно към майката и само е отблъсквало баща си.
Социалните в този случай няма как да помогнат.

Как е взело заем, като не е пълнолетно?
Сега къде живее, ако бащата му е казал, че не може да остане там?
В какви отношения са с брат си? Той работи ли? Самостоятелен ли е?
Бащата в какви отношения е с осиновеното дете?
Бащата има ли друго семейство или деца? Живее ли с жена?
Кой му дава джобни, ако не работи? Има ли стая и храна?
Говорили ли са през тази една година за развода, за грешките, за вините?

Взело е заем след като е завършило средно образование/ миналата година, предполага се , че гарант е била майката/, учило е половин година и не е могло да продължи, поради невземане на изпити. Банките лесно дават кредити за учене след средно образование, после вече им ставаш длъжник.
Върнало се е да живее при майката.
С брата отношенията са по-скоро конфликтни, той още учи, но и работи.
Бащата не е в добри отношения с осиновения син, заради това, че той е толериран от майката в ущърб на малкия. Имало е насилие на големия над малкия, неовладяна ревност. Общото впечатление е, че двамата родители не са се справили с ревността на голямото дете след раждането на малкото.
Бащата живее самостоятелно, няма други деца, живее с жена без нов брак.
Момчето е работило спорадично на много места за по ден -два и често има някакви свои пари, които бързо свършват и схемата се повтаря- работа за малко и пак уволнение.
Говорили са непрекъснато и за всичко през годините. После разговорите се повтаряли. Сякаш неприятния спомен е изтриван всеки път. Но това е било преди.
Вече не говорели за вините за раздялата. Сега разговорите са за него и неговия живот и как да оправят последиците от неразумния избор на учебно заведение, което няма никаква практическа насоченост и не е от помощ в материален аспект, а е по-скоро приятно занимание за хора, които нямат нужда от доходи. Бащата е бил категорично против този избор, но не е бил чут.

Казвало е, че се чувства "никой". Иска внимание, а същевременно отблъсква.
Тук вече поведението е типично натаралежено-тийнейджърско.
Не приема разумни и реални предложения на бащата, за да си стабилизира положението с квалификация и вземане на професия, за което той може да е от помощ. Не става дума за Университет, а за курсове за придобиване на някакви практически умения, с които веднага да може да започне сериозна работа. Всъщност не приема нито един съвет на бащата.
Напомнянето, че трябва да работи някаква работа, докато търси тази, която ще му хареса, го изнервя. Тогава и стават скандалите.
Чувства се така, че родителите му дължат.

Всъщност не се чувства на мястото си нито при единия си родител, нито при другия.
Това, сякаш, е основният проблем в момента. И от там идва агресия и може би страх от всичко, което ще се наложи да предприеме в посока отделяне.

Този младеж вече е пълнолетен. Тепърва да го превъзпитават... Просто да го оставят да се оправя сам. Стига е търсил вини у родителите си.

Най обичам да чета, ама не мога.

Здравей, purple light,

Търсенето на съвети по тези, житейските теми, не става през посредник, освен ако целта не е именно на него да помогнем...

Имаме разказаната от теб история, ти така си я предала, аз така съм я разбрал, почувствал писал. Ти евентуално ще предадеш на бащата някакви фрагменти, той нещо ще разбере. Може би развален телефон...

Все пак мисля, че в тази ситуация бащата следва да бъде в пасивно очакване.

Аргументация:
1. Пропуснато е времето, в което нещо е трябвало и можело да бъде направено.
2. Хипотезата, че всеки проблем може да бъде решен по определен път и с уместни действия е погрешна.
3. В картината на този случай имаме вече възрастни хора с оформени характери и с много негативна обща история, която е унищожила естественото уважение и приемане във всички страни (да, не само дете --> баща, но и баща --> дете).
4. Залитане в крайности - прекъсване на конктакт или пълно експлоатиране на чувството за вина у родителя, би довело до още по-негативни за детето
възможности.

Същевременно, ако бащата приеме пасивен подход (т.е. не говори/настоява/убеждава/поучава/критикува/анализира), при ситуация, в която не живеят заедно (т.е. липсват поводи за конфликт на база съжителство) има вероятност, детето да потърси баща си, съответно той да откликне и бавно да развиват нов тип отношения, в които да не се решават проблемите от миналото, а да се живее в настоящето.

Вероятността синът да има "отношения за пример" с бащата е много малка, но това са реалностите и двете страни ще трябва да ги приемат.

По отношение на бащата - станалото станало. Защо така, кой виновен, какво можело/трябвало, но останало е ненаправено - това са въпроси, които вече нямат значение. Следва да превъзмогне чувството си за вина или ако не може - да го подтисне, за да не диктува действията му. Разбираш ли... Чувството за вина е не само себеразрушаващо, но проваля отношенията въобще.

Синът му ще скача, пада става, ще стане човек или пък няма да стане, но това ще са си неговите постижения и провали и те не ще са предопределени от миналото.

В резюме - нека пасивно бъде на разположение. Ако детето потърси контакт - да се отзове. Разбиране и приемане - голямо. Помощ - в умерени граници. Липса на уважение, упреци и скандали - да не се допуска дори на милиметър, секунда или грам. Ако възникне въпроса "как?" Щом не живеят заедно - просто да прекрати контакта за този емоционален момент.

Ето затова реших да пусна темата в обществен форум, заради възможните различни гледни точки на хора с опит и ценни мнения.
Благодаря за анализа!
На бащата няма да препредавам, ще му дам да прочете всичко сам.
Той ще си решава какво и как. Защото сега му се струва , че има нещо, което той пропуска отново да направи и се чувства зле.
Моето мнение е, че синът се нуждае от баща си страшно много и няма друг на този етап, на който да разчита.Така че той ще го потърси, когато се пребори със себе си. И приеме, че от сега нататък всичко , което иска да му се случи, е в неговите ръце. Моментът с прекрачване от детството в живота на възрастен явно е по-труден в този случай, но се налага да се премине.
Моят съвет към бащата е бил в посока да покаже на сина си, че е и ще бъде винаги негова опора, но няма да допусне скандалите да продължат. Ако е готов за нови отношения - той да е насреща. Ако още не е, той ще го почака.
Така, когато се виждат пак, ще говорят за проблемите на деня и как да бъдат решавани те един по един.