имам проблем да правя нещо, което вътрешно съм убедена, че е безсмсилено.
Хич не споменавай рахат - не знаеш на къв огън се пека. По-лесно да ходя на работа 8 часа на ден и после да забравя за нея отлкото да правя това, което правя в момента
И къде съм казала, че ще си дам детето. Аз този вариант изобщо не го допускам като възможен като ли да го приема безропотно.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Той не е типичното невинно дете, нищо че е много спонтанен, смее се силно и от сърце по детски, но винаги в него съм виждала едно малко демонче, което ако се вбеси ще те унищожи с поглед. Той е много красив и чаровен и това му помага да манипулира хората. Това дори го спасява да не го извергнат. И да - страхлив е - всичко вижда, чува, долавя, разсъждава върху нещата и последствията...

Добре дотук - красиво, умно, артистично, контактно и активно дете, макар че също така и....разглезено, егоистично, манипулативно и с известен асоциален уклон.
Казваш, че е страхлив, но от какво... точно това е важното, детайлите от неговите страхове и кошмари. И друго - проявява ли емпатия - съжаление, съчувствие, съпреживява ли чужди емоции?

Не искайте много, за да може да платите цената.

с таткото сме си ОК. Караме се понякога, но не се бием.
Давид че нерекъснато гледа филми с бой и играе игри с бой си е едно на ръка. Но не от там се е научил да се бие - това не е нещо, което се учи, а си идва естествено особено ако детето по природа си е по агресивно. Той сам си казва, че като е ядосан не може да мисли, иска само да бие. Не се е научил от нас да се бие - това е сигурно. Бие се с брат си и сестра си нон стоп - те като минат един покрай друг и се пляснат за здрасти.
Аз самата игри не играя така че не играя с Давид като изключим шах от време на време. Ама го бия и той побеснява. Обича да играе с мен на топка (щото няма с кой друг) ама малко играя и ми писне. Абе с мен майка ми никога не е играла, кви са тия глупости. Играла съм си с други деца и не съм и имала нужда майка ми да играе с мен. Много ги разглезихме тия деца напоследък - да си играят с наборите па да му се не види. Ти едва ли си играла с майка си и едва ли това те е карало да се чувстваш зле и да ти е нанесло псих травми за цял живот.Аз не знам що хората не оставят природата да ги води, а само измислят разни неестествени глупости. Майката е да се грижи за децата, да ги обича, да ги гушка. Ако тръгне да играе с тях то за друго време няма да и остане. Тука наистина много си играят с децата си, ама прислубницата шета през това време. За мен това е ненормална работа - не мога да го приема и не е правилно

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Наистина ли няма как да ти помогнат мъж, свекъри? Освен физически да те отменят, и друга гледна точка ще е. Може и децата да се повлияят добре.

всички спат тука. Не знам кви са тия хора - не се борят, а предпочитат каквото и да става да го приемат като си казват Такъв е животът.
Аз непрекъснато ръчкам мъжа ми. Проблемът е, че прави нещо само като го ръчна. А аз няма как да ръчкам нон стоп. Такива са си. Ама те него го приемат за нормален мен за неномална - пред хората той е добрия баща аз съм истеричната и бойна майка. Няма как да си променя гените - нито моите нито техните.
Аз наистина не мога някак си да допусна, че някой може да ми вземе детето само на основание че то така било казало в училище, без да имат никакви доказателства за това и без да има нищо друго.
А майка му и баща му не се интересуват от нищо и никога не ми помагат с децата. Ще помогнат ако заумирам ама то тогава всеки от улицата ще ми помогне. Това е

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Не си ли противоречиш много яко тук:
Сега примерно знам прекрасно, че Давид има нужда да си изразходва бойната енергия. Но няма да си зарежа училището за да го водя на карате всеки ден да си я изразходва. Щото явно 1 път седмично хабндбал му е крайно недостатъчно.

Неговите нужди са незадоволими, а моите няма да пренебрегна тотално заради един егоистичен тиранин.
Иначе както казах искам да знам, че съм направила всичко, което зависи от мен и че съм пробвала всичко.

ДАЛЕЧ не си пробвала ВСИЧКО, щом дори не си го дала на подходящ за него спорт три пръти седмично! Че това е съвсем елементарна нужда за едно буйно момче, която не си му задоволила... почвам да се чудя, какво още му липсва...

П.С. Като не можеш да го водиш ти - редно е да намериш начин да го води друг.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Не е ли по-нормално да играеш с децата, пък майната й на къщата? Или да си вземете чистачка, ако не смогваш, а можете да си го позволите? Иначе за какво седиш в къщи, ако не играеш с тях? Това сериозно те питам? Що щеш вкъщи, ако не ти е кеф?

В другия клуб и предложих да ходят на бойно изкуство, за предпочитане айкидо, цялото семейство, или в краен случай бащата и децата. Интересуваме ти какво мислиш за това?

Ох, дано не те ядосам, но ми дожаля за теб...че нямаш време да играеш с детето си.
Моята майка ми четеше приказки, когато бях малка, после заедно играехме в морето и ме учеше да плувам, играехме ... готвейки разни неща в кухнята, играехме като избирахме подаръци за Коледа, правихме оригами, садяхме цветя, играехме....дори като чистехме паркета и го мажехме с някаква гадост, наречена паркетин... Ма,й с майка ми някак си всичко беше като игра, въпреки че - давам си сметка си е било съвсем сериозно, защото и ние не само нямахме слугиня, но се е случвало и да нямаме какво да ядем.

Но ние сме майка и дъщеря, докато в твоя случай по-удачно би била играта между баща и син. Трябва да поговориш с бащата...че ще изпуснете детето така.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Редактирано от MamaNetty на 02.12.12 00:25.

виж сега да ти обясня.
Той е на училише цял ден - до обяд е училище, след обяд е занималня. На тази занималня, тя не е като българските. Децата там не си учат уроците, а си правят квото си искат. Давид ако е хубаво времето е навън с топката. Той не спира да тича. Сега като е студено играе тенис на маса, вилнее из коридорите, имат голям салон където играят пак с топка, едни въжета висят от тавана като лиани и се люлеят на тях. Той от 1 часа акто му свърши училището до 4.20 когато го прибирам НЕ СЯДА. Винаги е потен.
Вземам го, отивам после, забирам брат му е сестра му, прибирам се, правя им да ядат, седат да гледат ТВ а аз почвам да шетам - всяка вечер искат различно ядене. Баща му през това време му помага с уроците защото както казах на занималяната тук не се учи а се губи време. Аз с датски не помагам защото имам силен акцент и не мога да го науча рпавилно. С математика само от време на време когато пожелае щото насила не става. После вечеряме и в 8 почвам да ги стегам за лягане. Кажи ми кога да го водя на спорт.
Водим го в събота и тук такъв е стандартът - по един път седмично тренират децата.
Значи мога да го взема от училище по рано и да го водя на спорт. Ама е безсмислено, защото той както казах непрекъснато спортува докато е на занималня.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.