ето - самата ти казваш, че е настъпила негативна промяна в детето след развода. При нас не се е случило нищо такова - просто от как се роди си е такъв - той никога не е бил спокоен за да се върне в нормалното си спокойно състояние. Позволете ми да го познавам по добре от вас.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

никой не мразя. Ако се държи човешки и аз ще отговоря човешки и ще забравя за другото. Даже се учудих, че точно този ник така ми говори, защото нямам лоши спомени за него.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

не съм се предала, що така реши. Аз си работя по въпроса, а това че ефектът не идва толкова бързо изобщо не ме отказва.
Знам, че детето ми ще се научи лека полека как да се държи. Ще му е трудно, но човек трябва да си мине през някои неща - аз не мога да го променя. Просто тия социалните ме дразнят че се бутат и то не да помагат, защото те самите не биха могли да се оправят с него, а по-скоро се опитват да ни обвиняват нас и да ни убедят, че ние, родителите сме виновни, че детето ни се е родило чепато. Това е което ме дразни - малоумието им

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Наистина си проклета

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Добре, вярвам ти. Значи се е родил с някакъв дисбаланс - било то дефицит на внимание или пък излишна емоционалност, труден самоконтрол...и прочие
Така да се каже /условно / химията в главата му не е съвсем наред.
Въпросът е, как можеш да му помогнеш ти и как може да му помогнат други хора.
Ако баща му и ти, от едно ниво нататък не можете да направите нищо ефективно - което междувпрочем - сама признаваш... не е ли редно да потърсите експертна помощ? Ако не е удачен един детски психолог/психоаналитик/възпитател - намерете точния човек, не оставяйте нещата така...само още няколко години и ще изгубите съвсем влияние върху него.

Всъщност синът ти има ли си приятели в училище? Те не му ли помагат?

Не искайте много, за да може да платите цената.

Синдрома на "перфектната майка" и "лошото дете", м?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не знам какъв е този дисбаланс. Отначало мислех, че е хиперактивен. Но в последствие реших че не е това, защото той може да си е и спокоен и концентриран и да се държи нормално и да е много много добър и послушен. Проблемът му е, че хем е много сприхав - пали от нищо, хем е отмъстителен. Сприхавост и отмъстителност за мен си е характер, а не болест.
Не мисля, че има приятели в училище. Има деца, с които играе - напоследък като го вземам все го заварвам да играе на тенис с някой. Но няма деца, за които да каже Тоя е най добрият ми приятел. Има едно дете с което най-много играе защото от детската още бяха заедно и сега са в един клас и имат сходни интереси - и двамата са много спортни и дейни. Но като го слушам как говори за него - не го приема като приятел, а като конкурент - все си сравняват физическата сила и кой има по големи мускули, кой тича по бързо. Абе мерят си ги непрекъснато де се вика. Но др деца гледам си имат приятелчета, той обаче не мисля, че има. Повече с възрастни дружи, защото децата го дразнят. Те са закачливи и агресивни, а той е много чувствителен и непрекъснато възникват конфликти - бие ги, заплашва ги... Кой ще иска да му е прител при това положение.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

... че социалните понякога повече пречат, отколкото помагат.... и губят много време в приказки. Той и нашият съклубар - 4 усмивки така твърдеше...и има защо.
Но пък не вярвам да стигат чак тотам да твърдят, че сте виновни, задето сте родили "чепато дете". Не е ли по скоро обвинението, че сте ВЪЗПИТАЛИ, такова дете?
В това последното - има някакъв резон, поне на фона на сегашната ситуация...

Обаче детето си е дете и има още време да се възпитава, докато стане възрастен човек - тоест и да сте сгрешили има мегдан за поправка на грешките.
Ако на него пък просто по природа му харесва да се бие - дайте го да спортува в някакъв боен клуб нека това да му стане професия - може да има талант.

Виж, героят, дето скочи от балона в стратосферата и той като малък все скачал от дървета, от покриви... и какви ли не щуротии правил, но превърнал странностите си в успех... разбира се, с голямата помощ на семейството си.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Ама разбира се че бъркам понякога. Ама това не значи, че точно в този случай бъркам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

къде съм казала, че съм перфектна. Казах, че правя квото мога. Това, че не мога повече прави ли ме лоша майка?

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.