но не за психотерапия - на терапевти пари не давам. Убедила съм се че тия дето най много дават акъл на другите най силно се нуждаят от него. И техният живот е дори по изпаднал от тези, на които се бутат да помагат.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Тъжно или не, това сме ние. ОК, ти не си, аз не съм и така... но някой е. Не, не е до пари според мен. Иска много внимание. Много, много внимание и време. С още две деца е трудно, но не невъзможно.

Никой не е идеален родител. И ние не сме.

Ники, не се сърди....погледни реакцията си на всяка оценка която не ти харесва, това също е агресия. Наистина не е лошо (при възможност) да поговориш със специалист за отношенията с децата и изобщо, би помогнало (така мисля аз, не е задължително да съм права). Има нещо което не е наред, но е нужно да ти го обясни човек който има нужните познания и квалификация (ако и той открие проблем). Всеки от нас е грешил в отношенията си, най-малкото сме разведени.......това е също грешка някъде там по пътя.)) Не сме безгрешни, но не сме и слепи, има проблем и ти си човекът който трябва да го реши)

Няма такова нещо. Майките кълнат в безсилието си. Но ти можеш повече от твоята майка. Тя просто е била безсилна.

Пак ти казвам - аз бях лошо дете. За сметка на това имам прекрасно дете - добро и кротко. Сестра ми (кротката) има палава голяма дъщеря - малко особена, нервна, шантава, избухлива понякога, но иначе добро дете. Аз много я обичам - подсъзнателно щото прилича на мен, инак щото е особена, но е пич. Тя е на 6, не като да е голям човек, но пак е пич и си говорим. И знае, че я обичам точно такава. Понякога й се карам, друг път я хваля. Не че не маймунясва на моменти. Но аз пак я обичам такава.

А моето дете, щото е по-голямо, вече знае разликата в характерите на братовчедките. И никоя не е лоша. Просто са различни, нищо че малко го дразнят на моменти. И така трябва да е.

Твоите деца са уникални, нали? Прекрасни по своему. Майка ти, и да е кълнала, не пее в хора.

не е редно да лишиш дете на 7 години от подарък от Дядо Коледа! ... последиците от това ще ги види след години... но, нали видя, като си написах мнението тя си изсипа помията върху мен!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Това е агресия и заслужаваш наказание. Ти самата си позволяваш същото, а твърдиш, че му показваш друго. Децата гледат и попиват. Изобщо няма значение, че му проповядваш нещо, което сама не спазваш. То гледа кое спазваш. Нищо, че е малък.

Иска ми се да е просто, но не е. Ако ти имаш нужда от помощ - няма начин да помогнеш на него.

Винаги може да се помогне. Това е дете. Голяма работа, че те е наплюла, ти пък... Много ясно, че няма да е на нейното. Обаче е важно да не казваш "казах, ама не помага". Пак го кажи, пак го напиши. Не е възможно да е толкова лесно да парлатисаш едно дете. Голяма работа, че ще намрази мен, теб, всички.

Няма проблем да се дадат линкове към тема в друг клуб, ако мотивацията е благородна като твоята.
Проблем има /от модераторска гледна точка/ ако се пренасят конфликти от един клуб в друг или ако привнасянето на "чужди" теми стане ежедневна практика, тъй тогава би се обезмислило самото съществуване на два клуба. В твоя случай не е нито първото нито второто.
Дори мисля, че ще е от полза за изясняване на проблема, ако такава тема да се коментира И в контекста на нашия клуб. Поне няма да навреди...

Не искайте много, за да може да платите цената.

Има ли значение, че и други имат нужда от помощ? Със сигурност психотерапевтите имат свои проблеми. Обаче разликата е признаването. Щото всеки има проблеми. Но не всеки успява да се справи с тях.

Аз се разделих с бащата на детето ми като беше на 7. Първи клас. Ново училище, нови деца. Нов апартамент. Не беше цветя и рози. Говорих с класната, после тя с мен, щото детето беше станала агресивно ( моето изобщо не е по принцип, но факт - беше временно). Обаче разликата е, че взех мерки. Аз, която постоянно работех и нямах време за нищо. Говорехме, пощадихме баща му, стояхдо него докато ревеше и някак се получи накрая. С много време и много усилия. И много разговори без обвинения. За него, за мен и пак за него. Едно дете е центърът на своя свят. И много важно е да е убедено, че го обичаш - криво, право - каквото.

Психотерапевтите също имат проблеми. И също правят грешки. Разликата е, че знаят кога това е нормално и кога не е. Що си толкова проклета на тема помощ? Може да имаш нужда. Това не е лошо.