Аз наистина ставам много сърдита. Ама е само като ме дразнят и предизвикат. Иначе съм супер спокойна и добра. Нещо като сина ми. Гени - елате спецове да промените това което Господ е сътворил

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

ти си мислещ човек.
Значи тук от детската градина непрекъснато им набиват в главите, че в Дания е забранено да се бият деца. И по-хитричките като моя Давид веднага намират начин да използват това като начин на наказване и отмъщение на сърдития родител. Абе уж интелигентни и добри хора ама си не могат да мислят и правят глупости непрекъснато, вървят срещу природата от мерак да се направят на интересни и оригинални и на големите спецове.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Не съм напълно наясно, цял живот се уча да се контролирам.....за да чувам и да виждам повече, човек в гнева си не вижда детайлите.))) Опитвам се да "туширам" характера си, успявам дотолкова, че да не вредя на другите)) Имам син (вече голям) който съо е доста чепат характер, добър, но чепат......Колко пъти съм викана в училище)) вече не помня, но има граници на гнева, това се опитвам да ти кажа. Може да се ядоса в училище, може да реагира и по-грубо (човек се учи с времето), но има неща които са недопустими за човек, за мъж още по-малко. Едно от недопустимите неща е да посяга на жена, на по-слаб от него, на по-малък..... виждаш, че го прави. Това, че ти посяга на теб, а ти си майка......тук не знам какво да кажа дори.
Да, аз съм сприхава)), паля на четвърт оборот, злопаметна съм, имам доста остър език, мога да направя на салата всеки за секунди, често ми идва да извия нечий врат........понякога дори нечии вратове.)))) Да, научих се да сдържам реакцията си, научих се да си давам време да помисля. Така става, така се живее сред хора, няма как да натрапваме емоции, реакции и да ползваме за отдушник всички хора наоколо, те също имат "своите моменти".)

Съвсем посилни са, Ники, съвсем прости, посилни и лесни. Тук пишем майки. Никой не те съветва да бъдеш супермен. Играли сме, маймунясвали сме, на работа сме ходили. Аз поне съм го влачила по автобусите на курсове и в дъжда с чадър на тренировка. Както и съм теглила майните на къщата, щото е по-важно да си вземем времето заедно. И цяла нощ съм стояла, за да шия костюм на зайче. Дали е лигав? Ми никак.

чета всичко и обмислям. За карате - от години го обмисляме. Но детето трябва да го поиска. Той иска това, което другарчетата му в училище правят. Първо се запали по хандбал, сега пък за футбол говори. Не обичам да насилвам нещата. На мение съм че животът сам ще си покаже кога как да процедираме. Може да контрирам всичко, но обмислям това, което ми говорят хората и никога не отхвърлям или не изключвам нещо напълно дори така да изглежда отстрани. Никога нямам категорично мнение за нищо защото се познавам и знам, че непрекъсанто си променям мнението за нещата. Детето само ще си покаже какви са му нуждите - трябва само единствено него да гледам и да следвам.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Именно - и Давид ще се научи лека полека, вярвам в това.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

аз няма да изреждам какво съм правила, но не мисли че е по-малко от теб

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как се показва, че някой има нужда от тенис (примерно)? Стои и си клати ръката? Че той може и да не знае, че съществува нещо като тениса? Вие сте тези, които ще му показвате, насочвате, ще експериментирате, ще рискувате. Че то и моето искаше да ходи на футбол, щото беше модерно и всички ходеха. Нищо, че не можеше да оцели топката с крак. И да пее искаше, щото едно дете от класа спечели конкурс. Е, няма такова магаре. Как едно дете на 7 знае какви са му нуждите? Няма начин - вие преценявате. И рискувате. Но правите нещо. Не може просто да чакате.

аз вярвам че Господ чува молитвите ми и от вкъщи - не е зор да кисна в църквата. И вярвам, че забавя, но не забравя. Вярвам, че рано или късно ще ми помогне. Моята работа е да се моля и правя каквото мога и каквото съвестта ми казва че е правилно.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.