Прати ги всичките с таткото.

Трябва да си почиваш. Ще си по-продуктивна, ако се наспиваш през нощта. Не че аз го спазвам този съвет, ама светът е по-хубав за наспалите се хора.

И при нас е така - Теди удари Ева, а тя после го измлати с всичка сили и той реве. Но пак не го е страх от нея и пак си налита и се закача непрекъснато. Абе като куче и котка са.
Теодор няма страх от нищо - може да го пребиваш от бой той дори няма да се пази, а или ще си седи и реве или отвръща. Той е на 5, но иска да се върти на най страшните въртележки тия дето надолу с главата те обръщат. И ако не го държиш за ръка и той като брат си Давид тръгва нанякъде и изобщо не му пука, че ще се загуби. За него най ме е страх защото наистина без капка колебание за него мога да кажа че е ЛУД - безумен авантюрист. Абе... зодия Близнаци ако ти говори нещо.

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

ами той убива животинки и се забавлява гледайки как им изтичат червата. Ти какво би си помислила

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Какви животинки?

Не искайте много, за да може да платите цената.

имали сме коренно различни майки - противоположни. Но аз никога не съм страдала че майка ми не играе с мен, защото никога не ми е хрумвало, че може да го прави. Тя се е грижила за нас като ни е давала възможност сами да си играем - извеждаше ни по паркове и площадкикъдето има др деца, всяко лято ни водеше на море ама все на почивни станции дето знаеше, че ще има деца и няма да скучаем. Но тя самата никога не е играла с нас - седи примерно и си чете книжка на някоя пейка.
А за каратето ще видим щото ако Давид тренира с баща си значи че баща му ще си съсипе собствената тренировка и не мисля, че това ще му хареса. Ама де да видим

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

бублечки, паяци, пеперуди.... всичко което може да докопа и да убие. Куче или котка още не е инквизирал де

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Ами не мисля, че е нормално да играя на детски игри - все пак съм възрастен човек, не ми е интересно

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Задължително ли е да остава на тази занималня? Не можеш ли да го взимаш, да си почине малко и да започне спокойно да си учи уроците в по-ранен час?
Според мен е необходимо да прекарвате повече време спокойно само двамата - да имаш време само за него!
Никога не го карай да си играе с близнаците или друго дете, ако той не иска. Ако се опита да е груб с тях - разделяте ги моментално, без други обяснения (и от двете страни)!
Бих ти препоръчала да го заведеш на хомеопат - може и да има лек за нервното му разтройство.
Моля, направи го!

Понеже сега прочетах и темата в другия клуб имам няколко въпроса към теб:
1. Какво е по-различно в неговата стая? Защо близнаците имат неща, които той няма, а вероятно иска да има?
2. Как се забавлява? Любими филми, книжки, герои? В колко часа си ляга вечер? Четеш ли вечер приказка?
3. Защо не можеш да си развалиш режима и хатъра дори за детето си, което е с проблеми, но те са поправими в тази ранна възраст?
4. Защо не говориш с него какво иска да спортува?
Също поискай да ти каже какво харесва в близнаците и какво не харесва. Попитай го какво харесва в теб и какво не харесва, също - и за баща му. Не коментирай.
5. Попитай го защо понякога е лош или иска да удари? Какво чувства? Не коментирай!
6. Посъветвай се с детски психолог!
7. При всички положения социалните трябва да видят, че правиш нещо, а не да казваш и да си убедена, че детето "си е такова от малко" - да ти кажа ти подаваш много противоречиви сигнали и често си нетърпелива и изнервена пред децата си!
8. Спазвай изискването на училището децата да не се саморазправят, а да казват на учителите за проблемните ситуации! Някой може сериозно да пострада. (Гледай филма "Предай нататък".)

Growing old is mandatory; growing up is optional.

Редактирано от won на 02.12.12 01:37.

1. Не, занималнята не е задължителна. Тя е да осигури повече време на родителите да си вършат работата. Освен това и за него занималнята е по добре, защото когато е сам в къщи с мен или седи гледа ТВ нон стоп или играе на таблета или нинтендото или компа и не иска нищо др да пипне. А там поне общува с хора, движи се, учи се от др деца, активорат ги възпитателите.... Добре му е на занималя като цяло.
2. Като се бият ги разделям в смисъл че пращам Давид в неговата стая, близнаците - в тяхната и им казвам, да си играят поотделно. Но... те веднага излизат и пак почват да си играят или бият - хем се дразнят хем не могат един без друг. А аз не мога да ги заключа в стаите за да не излизат - най-малкото е забранено.
3. Тук не са чули за хомеопатия
4. Близнаците имат телевизор, защото има място за такъв. В стаята на Давид няма. Давид има таблет личен негов, близнаците нямат. На Давид бях сложила компютър в стаята, но той не проявяваше интерес към него и аз го взех. Проблемът е, че той оше не може да се оправя сам с комп, непрекъснато ме вика нещо да му помагам, и за мен физически е невъзможно да тичам напред назад. Затова сега всички компютри са при мен в офиса и те там идват и играят. Ама идеята не е цал ден на компа да седят. Освен това са още алки всекид а си има свой комп - прекалена глезотия е.
5. Приказки чета рядко, защото те хем искат хем не случат като чета. Давид се опитва да слуша ама малките викат и скачат и развалят всичко и му се отще на човек накрая. Но то е и защото не разбират много добре български, а аз само на българки им чета.
6. Аз режим нямам - правя каквото налага ситуацията на момента.
7. Защо реши че не говоря с него. Говоря - той просто не знае кво иска. Иска всичко което види, а това е невъзможно. За сега ходи на хандбал. Може да тръгне и на друго, но според мен е добър на хандбал.
8. Аз съм му казала че трябва да прави като другите, като го ударят да не удря а да иде да изклюкари защото тук така ги учат да правят и да клюкариш не е косур, а похвално. На това той отговори, че иска да иде да живее в БГ защото тук не му харесват правилата

Истински ценното го нося в себе си, но слепите няма как да го видят.

Според мен трябва да научиш добре езика и да се говори само на един език. Допълнително напрягаш децата с това да се говори на два езика. Трябва да учат езика, на който ще учат, пишат и комуникират с връстниците си.
Това е средата им и ти не трябва да ги откъсваш от нея, заради твоето си удобство.
За деца, които лесно се превъзбуждат и изнервят, не е добре вечно да са с други деца - нужно е спокойствие и да им се обръща индивидуално внимание.
Какви са тези електронни игри, компютри, гледане на телевизия? Няма ли за твоите деца конструктори ( например Лего), някакви картинки за оцветяване, с пластелин да правят нещо, пъзели да редят?
Телевизор или компютър в детска стая не трябва да има.

Трябва да организираш игрите, да следиш за правилата и отношението между децата, а не да ги оставяш да се самоуправляват.
Като не могат да играят заедно, ги разделяш, седиш пред вратите и ги връщаш по стаите, ако излязат. Кажи им, че ще играят заедно, когато си говорят вежливо един на друг и всеки играе с играчките на другите - докато не се получи това ще са разделени всеки в отделна стая.
Трябва ти да си промениш подхода към децата и ако трябва ще се променяш. Даже е задължително! Иначе циклиш само в проблеми. Това че ще ги споделиш в н-клуба, въобще не ги решава - подобри си комуникацията в семейството (като първо научиш датския).

Growing old is mandatory; growing up is optional.

Редактирано от won на 02.12.12 03:26.