От друг клуб / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Всяко дете се ражда със своя си потенциал, възпитанието си има значение, но от моя опит смятам, че по-важно е генетично заложеното в него.Лесно се дават съвети от хора, отглеждали кротки и контролируеми деца.Аз самата с лекота отгледах три момичета, като изключим известен период в пубертета не съм имала проблеми от такъв характер като теб.За сметка на това сестра ми отглеждаше момче, много близко по поведение на твоя Давид, щуротиите бяха безкрайни и разнообразни.Постоянно и майката и бащата бяха нащрек , за щастие социалните не бяха още на мода както сега.Доста бой изяде, но това по-скоро беше от безсилие, той самия го предпочиташе, да го набие майка му и да си плати с това белята, отколкото да му мърмори часове и дни наред.Не го спираше нищо, както казват тук- джинсът му беше такъв.
Всъщност единственото работещо е да му намериш слабото място и да се опиташ да го манипулираш с него.Така да се каже, политиката на моркова и тоягата.Да получава поощрение и неща които обича срещу прилично държание. Колкото до наказанията, може да не са жестоки, но да са неотменими и веднага, лишавай го от нещо, на което държи или обича да прави.Може да е за една вечер, за две, но да става на твоето.Нека да разбере, че има граница, която като премине, ще се случват неприятни за него неща.
Аз не смятам, че боят е нещо особено хубаво, но забраната му е още по-лошо.Когато децата си знаят, че са го заслужили , не е голям проблем.Естествено не говоря да пребиваш детето, а ако се наложи, да му покажеш с това, че е преминало всякакви допустими граници.Лицемерието и клюкаренето , на които ги учат на мен ми изглеждат много по-противни и увреждащи характера.