Била съм най-вече прекален оптимист.
От едно известно време обаче палачинката е обърната. Песимистични емоции са ме обхванали и те ме водят към депресия.
Каквото и да погледна в живота си, ми се струва, че е погрешно. Неправилни пътеки съм извървяла, за да се озова в капана, в който съм.

Мисля, че се приближавам към личен фалит.
Не ми вървят нещата и в двете професии. Оказаха се в окото на кризата.
Харчовете са големи, постъпленията малки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Лили Bиxpoнpaв на 20.11.12 19:55.

Ей!
Недей с тия мисли!
Дано клубът ти даде сили поне малко.

WALL·E

Това ти го казвам само за тебе.

Много съжалявам, че се махнах толкова късно. Първо, защото ако бях положила толкова усилия от по-рано в бяла държава, сега щях да си бера плодовете на труда. Второ, защото човек няма неизчерпаеми сили и енергия и на средна възраст е по-трудно да се адаптираш и социализираш.

Въпреки това и макар че не е лесно не съжалявам нито ден, че се махнах, защото всичко е по-лесно от това да си хванат в капана на фалита на държавата и нищо да не зависи от твоите умения и усилия.

Горе главата бе, ей!
Ако имаш повече собствености от малък апартамент, продавай - голяма работа!
И колко е известното време? Месец, година?

Имам усещане, че ако се касае за финанси, то е свързано с обучението на детето ти във Варна.
Ако е така, помисли дали нямаш други изходи за това осигуряване.
Не е краят на света. Попитай Даная.

WALL·E

Здрасти красавице!

отдавна не си се вяскала тъдява
раздуй по-подробно
иначе, това с парите си го знаем повечето, съвсем наизуст си го знаем

може и от есенното време да си клюмнала гребена
пише го по дебелите книги това
...........
хм
да не вземеш да отказваш договори, като мен преди време
ей!
знайш как трудно се влиза после във форма

Хубаво, де, нямаш пари. Кой ли има... Здрава ли си? Надявам се, да. Детето ти живо и здраво ли е? Да. Каква депресия, какви пет лева? Недей зорлем си докарва ядове с черни мисли!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз като един тъпчо, обаче ти как точно го виждаш тоя край и кога? Да дръпнат бизнесите за година-две, пък след три да скочат заплатите за наемните работници?
Честно питам, като как и за колко го виждаш? Щото и аз съм един същи оптимист и това за края все го чакам, но за съжаление покрай мен 2012 беше най-зле, тоест в моята сфера/среда/махала или закъсняват нещата и тоя край също ще закъснее или подраняват и ще стане по-зле тази година (пу, пу, дано не)?

Иначе - здраве и усмивки наистина са по-важни от парите. Ама и без пари не става, сдухва се човек. Еле пък с деца, знаеш.

Вероятно като юрист знаеш, че едва ли можеш да духнеш далеч преди да си платиш дълговете към НАП.

Аз се намирах в същата ситуация през 2007ма година когато фалирах тотално и все още към то настоящият момент не съм се оправил като разчитам на външна помощ. Не намериш ли някаква външна помощ било наследство или роднини в чужбина да ти пратят някоя едра сума не те виждам!Поне така стоят нещата от моя гледна точка. Тук в България нещата се изчислени всички да бъдем разорени до стотинка!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Скоро го виждам. Имам едни клиенти- рекламна фирма. Те първи се сдухват при криза, щото бюджетите за реклама на големите фирми намаляват. Сега, от два-три месеца са живнали, та... Друг е въпросът, че собственикът продължава да вика как е криза и трябва да намаляваме таксите, заплатите и прочие.
А сдухването не е само функция на обективните условия. То е резултат най-вече на недоволство от това, че вярваме, че заслужаваме повече, пък получаваме по-малко. Обаче като се замисли човек, защо да сме заслужили повече от онези образи от Бангладеш, например? Какво повече от тях правим? Нищо. Просто имаме по-добър старт, за който трябва да сме благодарни (защото нали е ясно, че ако сме се родили в гетото от неграмотни родители...). А ние вместо да сме благодарни, сме недоволни.

Най обичам да чета, ама не мога.