Не знам възможната причина: / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Бе, мъжката поезия е различна... не само заради гледната точка.
Но тоя автор има някак си моят образен стил, близък ми е, може би защото визуализирам с лекота стиховете му... дори, когато не са особено ласкателни за женското начало....
Ето как изглежда семейната криза, облечена в качествена поезия...

ОСТРОВ

Ти знаеш мойте мисли наизуст,
познаваш мойте чувства и постъпки,
със мене си като на остров пуст,
обходила го със безбройни стъпки.

Разбирам, че мечтаеш някой ден
на хоризонта кораб бял да се покаже.
Но нямаш избор друг, освен със мен
да изживяваш своите миражи.

Да, аз съзнавам своята вина,
затуй, че предизвиквам в теб досада.
Но имах аз и мачта и платна,
когато беше хубава и млада...

И иска ми се остров да не съм,
а корабът отплувал в твоя сън...

СВЛИЧАНЕ

Едно потайно, странно напрежение
разцепваше леглото между нас,
и губеше се мойто вдъхновение
във дупките на хладния ти глас.

Като река в полето от къртичини
изчезваше страстта ни - водопад,
и тиня от душевното ни свличане
полепваше по нашия креват.

Сивееха и белите възглавници,
и русата ти пухкава коса.
Като тюлен затънал с черни плавници
опитвах се и аз да се спася...

Опитвах се, но знаех тайно пак,
че неспасяем става всеки брак!

ЖАЖДА

Светът е нежен. Хубави жени
разсипват щедро свойта прелест в мрака...
А аз - като отшелник отстрани -
живея със трохите си от брака...

Протегна ли ръка - след миг, аз знам,
ще ме засипят с нежна милостиня,
но аз съм свикнал да владея сам
и жаждата си - както бедуина…

Навярно ще се случи някой ден –
красиво, нелогично, и нетрайно, -
и аз ще се предам изнемощен
на жаждата си в тайнството безкрайно...

Но нека не говориме сега,
за туй, което носи ни тъга...

ЗДРАЧ

Седни до мен. От мен се оплачи.
Кажи ми, че живеем сиво, скучно!
Недей ме гледа тъй. Недей мълчи.
Поне се свий и заплачи беззвучно!

Лицето ти е пак без капка кръв,
и всяка мисъл казана - убива.
Но кой от нас ще каже в час такъв,
какво покълва, и какво се срива?!...

Дали омраза трупа се сега,
или любов под камъните драска,
и като котка виеща снага
опитва се навън да се изтласка.

И кой ще и помогне в този здрач
освен беззвучния ти женски плач...

А тук е същияут автор - няколко години по късно, преоткрил любовта

РОКЛЯТА НА ГАБИ

Аз я заварих щастлива и синя.
Тя, /без значение е възрастта/,
беше си купила от магазина
рокля на старо, за пролетта.

Манджата къкреше на котлона,
но въздухът в бокса бе синкав и свеж.
Ти даже излезе за миг на балкона
със новата рокля пране да простреш.

Аз се обадих на дъщерята
и я извиках: "Ела си и виж
майка ти - по светла от светлината,
по-ослепителна от Париж!"

"Не вярвам..." - каза ми глас отсреща. -
"Пък и да дойда - ще мине цял
час и вие със мама все зарад нещо
ще си направите битов скандал!"...

Аз оставих на мястото телефона
и седнах на стария грозен креват.
Мълчах и те гледах - една синя икона
във този изобщо невярващ свят...

Е, ся кажи, че няма криза на средната възраст при мъжете...