|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Teмa, посветена на Wonderer!
|
|
| Автор |
Lira Emerald (LIRA..) |
| Публикувано | 04.11.12 20:12 |
|
|
Решихме да се възползваме от поканата на Wonderer да я уважим, като отидем на представянето на книгата и "Бъди, защото си" в галерия Класика.
Изживахме неиписуемо красиви творчески мигове тази вечер. Гостоприемна галерия с много сърдечна собственичка, посрещане с чаша кафе или чай...усещане сякаш се познаваш с тези хора от много време, сродни души. Разбиране почти без много думи, магия...усещане, че именно, точно теб са очаквали в момента:) Мека и нежна светлина осветява картините, безмълвни домакини на събитието.
Запознанство с Веси-Wonderer. Светлина и благословия около нея. Усмивка, която искаш непрекъснато да виждаш и предизвикваш. Харизма и притегателност...просто искаш да си говориш с нея:)...а днес е и НЕЙНИЯТ ден.
Много гости, а тя не се уморява да обърне внимание на всеки. Да си поговори с всеки желаещ.
Топли откровения по време на представянето от нейни приятели и съпричастници на новата и книга - "Бъди защото си". От мен имах само един въпрос: Бъдещите творчески планове...има ги, сподели ги. Тази и книга е само началото!
Веси ми показа и частта от книгата, която е породена от тема разисквана от нас в клуба тук преди време:)...онова, което не е споделила в темата тук, го е споделила черно на бяло в няколко отредени страници.
Когато представяше творението си, не пропусна да се обърне към мен, като представител на клуба там и да сподели с гостите си за клубарите тук, които въобще не щадяли хард мненията си, с тях шега не бивало и открито изразявайки размислите си, породили толкова размисли и самоанализи.
Ето текста от корицата на книгата:/в момента я зачитам сериозно и определено усещам как до късно през нощта ще я прочета на един дъх, а след време пак бих я препрочела/.
"Тази книга няма претенциите да е пътеводител, тя няма да ви поведе по Вашият път. Но тя ви показва една алтернатива. Тя ви разказва една приказка. Всеки човек, тръгнал по своя Път, разтваря книгата на своята собствена приказка.
Петдесет години играех роли в чужди филми и живях в сивотата н асобствената си клетка. Стените и бяха толкова дебели, че никаква светлина не можеше да премине през тях. Живеех някак си... По-точно-живурках, оцелявах.
Докато не започнах "да млатя с чука".
Докато не осъзнах, че АЗ МОГА.
Докато не осъзнах, че АЗ СЪМ.
След това беше лесно. Просто разтворих нова тетрадка и започнах да пиша сценария за своята собствена приказка..."
Веси-светлина по Пътя ти!
Личното и посвещение към щерката:
В следващият пост по-надолу ще пусна снимки от събитието
| |
|
|
|
Веси пише посвещения към екземплярите навсеки поотделно. Всичко се случва на мига, всичко е специално за всеки поотделно и магията е неописуема:)
Марина с личният си екземпляр...леко смутена, че лично е уважена:)
Официалното представяне на книгата и Веси от собственичката на галерия Класика:
Веси-/Весела Стамболиева/...общува с гостите си по време на уютната сърдечна почерпка :
| |
|
Тема
|
 Re: Teмa, посветена на Wonderer!
[re: Lira Emerald]
|
|
| Автор |
Orcad (регистриран) |
| Публикувано | 04.11.12 20:36 |
|
|
Много голямо
БРАВО!
на клубарката
да е жива и здрава, и прочие, куртоазия
само тавива работи да има вече в клуба, ми е пожеланието
| |
|
|
|
Радвам се за Wonderer!
Нека това да е само началото и успех по пътя и!
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
|
|
Да е жива и здрава клубарката, и дано животът й е изпълнен с усмивка и вдъхновение, което да се излее в нови такива успешни начинания.
Благодаря, че реши да ни направиш съпричастни.
| |
|
|
|
Благодаря ти, Lira Emerald!
Сълзи се стичаха от очите ми, докато четях поста ти... И мисля, че точно ти ще ми повярваш...
Използвам случая да благодаря на всички за топлите пожелания от вчера и поздрави от тази сутрин...
Ето един малък откъс от книжката:
"* * *
Поглеждам през вратата. Дъждът си е оти-шъл и капките по листата вече ги няма. Само слънцето топло ми се усмихва.
Отварям друга папка – моят Дневник на Благодарността. Обичам този утринен час, кога-то си давам сметка точно в този момент на кого и за какво съм благодарна.
1. Благодаря за Новия ден Любов и Светлина!
2. Благодаря за откровенията през тези два дни!
3. Благодаря за осъзнаването на моя собствен Път!
4. Благодаря на един приятел за протегнатата ръка!
5. Благодаря за Спокойствието, което залива съзнанието ми!
6. Благодаря за Изобилието, което се излива в живота ми!
Благодаря, Благодаря, Благодаря…
Толкова е хубаво, когато сърцето е изпъл-нено с благодарност. "
| |
|
|
|
Много неща се промениха в живота ми и то не веднъж благодарение на вас, PipilotaV.!
Да, повечето клубари са нови и не си спомнят онези времена, но... вие сте част от моя Път. На два пъти буквално преобърнахте живота ми.
И сега с радост споделям тези вълнуващи мигове за мен с вас!!!
| |
|
|
|
Браво, хубава тема!
М+З=ВЛ
| |
|
|
|
Макар че постът не е до мен, ми стана мило, че в този клуб някой някога на някого е бил от полза. Дано и занапред да има такива моменти!
Книгата ти съществува ли в електронен вариант? Не съм в страната и няма как да я купя и прочета.
| |
|
|
|
Чудех се дали да го споделя...но се реших да го направя.
Истината е, че не бях сигурна до последно дали да тръгна/ем за представянето. До 15 часа имахме наша си работа навън и доста се уморихме...а и от предишният ден зверски ме болеше гърлото...едвам преглъщах. Едвам предишната вечер събрах сили да идем на постановка в Музикалният театър. Заради малката се напънах и си казах...да става каквото ще, вирус не вирус...отивам, поне не кихам идиотски и няма никой да заразя:)
Та след като изтощена се прибрахме в 15 часа, обядвахме и тамън да започна да се преобличам, да си пия илачите и да лягам да се топля и почивам, нещо сякаш отвътре сякаш ми каза: "Отидете на представянето на книгата! Ще се справиш, трябва да идеш."
Чак тогава казах на съпруга за това, той идея си нямаше. Реакцията му беше..."Ще идем обезателно!"
Забравих даже да си пия Упсарина, защото се разбързахме:)...когато паркирахме колата, не знаех къде точно е галерията, имаше едно единствено свободно място в района на Юрий Венелин, една клетка широка и сякаш за нас запазена. Първо нея видяхме.:)...когато слизах и се оглеждах, търсейки номера, гледам ние сме на 10м. от галерията:))...егати късмета ще си каже някой. Ние си казахме-"Няма нищо случайно, трябвало е да дойдем!"
Най-интересното сега:)...Когато се прибрахме, решихме да си сипем по чаша вино за да разтоварим емоциите. Отпивайки първата глътка, изведнъж се сетих и реагирах емоционално казвайки: "Абе мен май ме болеше гърло бре:)...какво стана сега...няма и помен от болката!"
Днес съм Ок...няма признак за вирус...а оня ден и вчера едвам се влачех, болки по мускулите и гърлото, ушите...само волята ме спасяваше:)
Нека някой го тълкува като самовнушение и превземка дори...факт е обаче, как тръгнах с 37,5 към галерията и едвам преглъщах. Какво стана после-не знам...
Снощи четох и препрочитах някои пасажи до 1 часа, но заспах малко след средата, подейства ми много успокояващо...сега си дочитам...чудно написано.
Имам някои въпроси, но ще ги пратя по мейла, когато се почувствам готова, когато я дочета и поосмисля.
Редактирано от Lira Emerald на 05.11.12 12:25.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | (покажи всички)
| 
|
|
(аз)