Как се отразява Връзката, тази която определяте, като най-силна (но приключила по някаква причина), на следващите Ви връзки, на Вас самите, на живота Ви?

Миналият път ми отне 4 години, за да се оттърва от нея, да я забравя, да я отскубна от себе си, да я потъпча. И накрая тя ми се усмихна присмехулно, не не беше останала същата беше по-силна.

Сега не правя нищо, още е много скоро. Но един ден ...

Дали пак тази любов ще ме накара да образувам връзки, които не желая, да наранявам хора, дали ми своята любов? Пак ли ще е част от всяка нова връзка? Вечно ли ще е част от живота ми?

Моля, кажете ми, че има и "друг живот".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Има разбира се!
Просто я затваряш тази врата с трясък и хвърляш ключът!

И получава ли се? Тази връзка не ти влияе на следващите? Не я обсъждаш с новия партньор?
Или всички са много силни и при всички се получава, а аз съм разглезена безхарактерна ревла?

Защото, когато сега гледам какво съм направила след като съм си мислела, че съм тряснала вратата и хвърлила ключа ...
Добре, че няма затвори за нанесени морални щети, иначе щях да съм сега в някой от тях.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Връзката, която е най-силна, както я наричаш, щом е приключила, значи не е достатъчно силна. Има някакъв остатък от привързаност, навик, сантимент дето ти вгорчава ежеднението, но и те заглъхват ... особено както - очи дето не се виждат, лесно се забравят. Пък и самата мисъл, че нещо е приключило е достатъчно основателно да си обърна страницата. Въпрос и на характер - връщане на назад няма, възобновявяне на стари ... няма. Не поглеждаш назад, вземаш поуките и само напред. Забрявям връзката, спомените и гледам настоящето. Гледам да се очистя от огорчението, знам че няма ми донесе добро. Не сравнявам стари с нови връзки, но опита ми показва как и кога да реагирам навреме.
Каквото си решиш това ще стане ... или по скоро то ще си стане каквото трябва, ти само си дръж душата чиста.

Редактирано от юpaтa на 02.11.12 14:10.

Как стигаш до извода, че нещо е приключило? Нали в бъдеще нещо, за което си мислела, че е свършило може да се окаже, че има продължение?

Аз съм убийца. Опитах се да убия любовта в сърцето ми, поради което нараних всички, които успях включително и себе си.

И защото знам, че тази любов никога няма да е напълно умряла в душата ми нямам право на нови връзки, така ли?

И аз така го мисля, но имах нужда да чуя и други мнения.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Е приключило, ако няма обич, ако се задушавам, ако ми пречи да бъда себе си, просто усещане че възможностите да сте заедно са изчерпани. Продължение ще има, но вече ще сте други.


Как се убива любов и защо го правиш?

И аз се запитах това...

Всъщнист, хрумва ми единствено отговор, свързан с невъзможност за "реализация". Иначе, нямам идея...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от PipilotaV. на 02.11.12 14:27.

Ти просто си много добър и великодушен човек!

Даваш много шансове и пренебрегваш себе си.

И според мен, това което смяташ за останала любов в сърцето си е по-скоро спомен и носталгия, от това което е било.

Аз сигурно съм голяма егоистка, но ако човек ме разочарова по някакъв начин просто изстивам като камък и никакво връщане назад не е възможно.

Започни да обичаш себе си!

Редактирано от Melany99 на 02.11.12 14:34.

+1

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Как се убива любов и защо го правиш?



На въпроса: Как се убива любовта? - Нямам отговор, защото не успях. А на въпроса Защо го правиш? - Защото до сега никак не харесвам и не одобрявам несподелената любов. За да съм ясна, тя не е била поначало несподелена, напротив, беше си съвсем споделена или поне според мен е било така.

После Той реши, че вече не ме обича, което е напълно нормално. Но защо аз не мога да спра да го обичам - ей това вече не ми е ясно.

Имаше период, в който мислех, че съм спряла да обичам, създадох нови връзки, но в тях все някак се намъкваше тази приключила връзка и ги проваляше, съвсем не без мое дейно участие разбира се.

Накрая си направихме две бебета и мислех, че вече ще мирясаме, ама не ми било писано, я в мен отново си я има любовта ...

И сега се чудя само аз ли съм толкова луда. И как се справят останалите хора.