Аз сигурно съм голяма егоистка, но ако човек ме разочарова по някакъв начин просто изстивам като камък и никакво връщане назад не е възможно.



Може би това е най- доброто, което човек може да направи за себе си, но не всички го умеем...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не си егоистка, това е нормалното. С всички други постъпвам точно като теб. Помня всички други връзки и те много са ми помогнали по един или друг начин. Спомням си и хубавото и лошото в тях, и знам че са свършили и въобще не ме боли. Убедена съм, че съм обичала мъжете, с които съм била, но понякога се питам, дали.

И казваш, че не ти се е случвало връзка да повлияе на целия ти по-нататъшен живот?

И когато той реши, че не те обича, ти остана с него?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

несподелената любов не е любов - тя е копнеж за любов. Явно той, не е взел решение за себе си и за теб. Но ти ще си останеш свързана с този човек заради децата - така си го искала. Нужна ти е споделеност, а не да преследване... Може би е време да промениш нещо от характера си.

Не, той си тръгна.

Аз не казвам и не правя нищо в това отношение. Ясно ми е, че щом някой не те обича, няма никакъв смисъл да му натрапвам чувствата си. Оставям го да си върви по пътя и си вървя по моя. И какво чувствам си е лично моя работа и никой не ми е виновен, нито длъжен. Един ден, обаче, решавам, че мога да вървя редом с някой друг, защо все да съм сама. И тогава се оказва, че изборът на другия, отношенията ни, по един или друг начин са повлияни от тази връзка.

Само на мен ли ми се е случвало?

Чудя се дали например при връзките, в които единия партньор е женен, едната връзка не повлиява другата?

Няма празно. Всичко си влияе взаимно.

WALL·E

Мога да ти отговоря нещо, ала ще е първосигнално.
Не знам дали има начин връзките ни да не са повлияни една от друга. Най- малко натрупаният опит повлиява- за добро или лошо. Ще ми се да вярвам, че може да е за добро, когато се измерва в осмислени уроци, а не в натрупани обиди и недоверия в аванс.

Ако обясниш как точно си почувствала "отпечатъкът" на едната ти връзка върху онази, другата, може би ще ми е по- ясно какво ти имаш предвид.

Аз разбирам вече собствените си грешки (даже не е задължително да е било само чрез връзка, а и чрез мимолетни "сблъсъци" и разминавания) и мисля, че доста бих внимавала оттук- нататък. Или поне съм готова вече да вложа осмисленото, съзнателно усилие в конкретна посока.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Знаеш ли точно това се опитвам да направя, в момента. Да променя характера си. Тази връзка още не си е отишла в моята душа, не мога да образувам следваща, прекрасно време да работя върху себе си.

Но си мисля, за себе си, за миналото, за бъдещето и как е при другите?

Ще има ли момент, когато децата ще направят нещо или ще кажат нещо, което ще ми напомни за баща им, а аз няма да чувствам нищо и ще съм щастлива ли тогава?

Не ме разбирайте погрешно и сега съм щастлива, имам това, за което съм мечтала, имам какво още да постигам, радвам се на всеки миг. Сега е чудесно, но дали това ще ми е достатъчно? Мога ли да бъда винаги сама? И ако не съм сама, горко му на другия, който и да е той.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо казваш какво чувствам си е лично моя работа и никой не ми е виновен, нито длъжен. , а после като се появи друг всъщност макар и непряко го натоварваш със свойте чувства към другия. Може би е добре да споделяш пред другия за тази връзка... и така ще ти олеква

Мисля, че разбираш.

Следващите връзки се повлияват различно и не еднопосочно. То е ясно, че целият ни житейски опит повлиява на всяка следваща връзка. Но когато е останала любов в сърцето ти към някой друг?