След края / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Привет, Beщицaтa,

Всичко зависи от натрупания жизнен опит. Ако животът ти е протекъл така, че си имал някакво необходимо количество Връзки, тогава хем имаш свой отговор на този въпрос, хем виждаш, че точно този отговор не е от голямо значение, защото не променя (нито смъква) отговорността за качеството на решенията ни.

Говоря за Връзки, не за по-кратки и най-вече по-малко интензивни (откъм чувства и взаимно преживяно) отношения.

След Връзките винаги остават много неща и за да не пречат на последващите връзчици и Връзки е необходимо (според мен):

- Да приемеш, че имаш памет - за събития и емоции и да не отхвърляш миналото.

Това, за да не губиш време и енергия в "отърване" от миналото, а да гледаш напред, от текущото си настояще и със спокойствие, че всичко е наред.

- Да осъзнаеш, че в живота си срещаш различни хора, по различно време и ти самата се развиваш в това време - взаимодействайки с хората и въобще с всичко, което ти се случва.

Това, за да не си въобразяваш, че миналото винаги ще проваля настоящето. И въобще забрави за кармични предопределености и прочие. Ако има нещо, което 100% зависи от теб в живота то е как ще отиграваш събитията в настоящето. Решенията са си само твои.

- Приеми, че няма друг живот - не и в смисъла, в който задаваш въпроса.
Това, за да не очакваш животът ти да стане по-различен, отколкото е бил досега, а ти да си останеш неизменно същата. Ти харесваш определен човешки профил по много причини, малко вероятно е да започнеш да харесваш нещо кардинално различно, а дори да избереш да го правиш - едва ли ще ти е комфортно.

- Крайно необходимо е да гледаш и рационално върху живота си. Всеки може да го прави, това няма връзка с емоционалността, а само с научаването да не се самозаблуждаваш. Т.е. престани със самовнушението, помагащо ти да облечеш в квазиприемлива форма уродливи неща.

Това, за да не се налага да оправдаваш пред себе си, а и пред нас защо обичаш бащата на децата ти. Обичаме, заради нещата, които ни помагат да сме добре, включително и поради навик. Т.е. обичта и реалността могат да се разминават и не трябва да се самозалъгваш, за да ги примириш. Човекът, когото обичаш е онзи същият, който не ти носеше вода, докато беше бременна с неговите деца и хич не е справедливо (към теб) да го съжаляваш, колко неориентирано те е напуснал. Обичай си го, заради това, което е давал на душата и тялото ти, но имай и рационален поглед върху отношенията ви.

Та така - за да не са бившите ти част от всяка твоя връзка, трябва да ги оставиш в спомените си, но с рационална и без самозаблуждения преценка за връзката и отношенията.
Късмет!