..нали това казвам че на думи е лесно, но да го направиш е трудно ...пък и не всеки е наясно със себе си ...ти неси ли обичала повече от един човек наведнъж....

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...ето виждаш ли, не е лесно да постъпи човек правилно ...

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Никога не съм твърдял нещо подобно.

WALL·E

Искам да ти разкажа две случки.

Първата: А бяхме млади. Една приятелка ме замъкна на Витоша. Не бяхме подходящо облечени за студа в планината, но тя беше твърдо убедена, че трябва да стигнем върха. Беше студено и неприятно през целия път. Стигнахме заветния връх. Не ме питай, нямам идея за името му. После се оказа, че трябва и да слезем обратно по пътя, по който бяхме дошли. Не го разбирам този зор, да стигнеш върха на всяка цена. Можехме просто да се поразходим и да бъде приятно, а достигането до върха, поне за мен беше неприятно.

Втората: При поредния опит за сближаване с любимия, му казах: отиваме на Витоша. Ходихме каквото ходихме. На връщане, той се чуди: Не го разбирам това ходенето на планина, болят ме краката, потен съм, мръсен съм, ужили ме някаква твар, тежи ми раницата. Къде е удоволствието? Защо трябва да си причиняваме това?
После започна да ходи на Витоша всяка седмица, дори и сам, ако не успееше да си намери компания.

Ако се чудиш какво е общото с твоя пост - Нищо.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

......ами аз така разбрах....ти си нещастен от раздялата за да е тя щастлива ...

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Удоволствието е в спомена, а не в чувството, че си се прецакал докато ходиш на някъде.
А споменът идва късно.
Първо е умората, отчаянието, досадата, болката и т.н.
И чак тогава проблясва в съня ти нещо, което те кара да скочиш с вик в тъмното.
Защото това ще остане в теб докато си жив.

WALL·E

Човек никога не е наясно с любовта докато не му се яви споделената и форма.

Разбирам твоята нараненост на усилията и очакванията. Но в тези моменти говори не любовта ти към този човек, а способността ти на човещина и разбиране. Това, което си изпитвала, когато те е боляло, търсила изход, разбирала си го, радвала си се за него е била твоята ръка подадена за обич....но останала празна, празно остава и в сърцето, няма я любовта.

Чакай сега.
Аз не твърдя и нямам желание дори да го правя, че сега точно тя е щастлива.
Надявам се това да стане скоро, но кога, е в това вече не се напъвам...ха, ха!

WALL·E

Може би зависи от гледната точка. Но според мен, няма правилно и грешно. Правиш нещо, ако си готов да платиш цената за него. За съжаление, тя не е написана никъде и винаги е различна от това, което си мислиш, че е.

Да, можеш да нараниш сума ти хора, но това си е част от цената.

Ако не си сигурна дали си заслужава или не си готова да си поемеш отговорността за постъпките си, не го прави.

....надеждата викаш крепи човека за щастие и успех в живота ...уфф, много ме обърка с твоите разсъждения, не са за мен тези сложни ситуации...

всичко е в ръцете ми .......мамка му

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите