|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Тези дни...
|
|
| Автор |
PipilotaV. ( 0-) |
| Публикувано | 01.11.12 08:56 |
|
|
... ми бе емоционално, после ми стана силно мисловно, а още по- после ме нападнаха прозрения, които даже се чудя защо чак сега. Хора и събития ме провокираха да се вгледам така ясно и безпощадно в себе си, че ми стана жал, че съм могла да сложа липсващото парченце от пъзела на собствените ми грешки едва сега, когато може и да е късно. Разбрах колко ранима и неадекватна ме прави понякога страстта и как моментите на неувереност и загубата на баланс изкривяват собствения ми образ. И други работи разбрах, но темата не е за това. Темата е за всичко възможно. Не ми пука он ли е, офф ли е, може и да е сянка и своеобразно продължение на темата на Джоана или нещо друго. Тема за късните прозрения или пък за тяхната универсална полза и навременност, за познанието, което те носи една стъпка напред след просветеността, към мъдростта, за моментите, когато си казваш: защо ми е тази мъдрост, какво да я правя сега, искам да съм незнаеща, безгрижна и просто щастлива или нещо такова, както и да се казва това.
Ако нещо ми харесва в този клуб, е умението за нещата да не се говори научено, наукообразно и според клишетата на приложната психология, да не се говори според претенцията за последна инстанция на Знанието и езотеричната псевдомъдрост (пардон, ако някой се обижда, но нямам нужда от последното). Харесва ми сложната химия на преживяното и следата, която оставя. Особено когато следата е осмисления спомен, изчистен от токсините на гнева.
Звуча малко тъпо и доста тъжно май. Пък не съм точно това- тъжна имах предвид. Другото все още има нужда от доказателства.
Ааааре...Хубав ден!
Редактирано от PipilotaV. на 01.11.12 08:58.
| |
|
|
|
Рядко някой си признава, че е получил някакво морално удовлетворение тук, но обикновено пък тогава тия хора са искрени.
Но!
Ха, ха!
Изчакай да паднат бариерите по Коледа и ще видиш първите инстанции как функционират - точно като месарски сатъри....
Честит празник на тези, които днес усещат нуждата да отбележат нещото, което ни крепи - духът на пробуждането (или както там ви е кеф)!
WALL·E
| |
|
|
|
Затова гледам да изпреваря пред- и околоколедните сатъри.
Аз винаги съм искрена, бе, Наглец. Просто не си казвам всичко. Изоквам на малки порцийки или нещо такова.
Благодаря подобно. Почувствах се празнично. Тъкмо като за Ден на будителите.
Поздрав: една пробудена.
Редактирано от PipilotaV. на 01.11.12 09:11.
| |
|
|
|
Всъщност аз разбирам - може би неправилно - темата ти като тема за цената, която сме мислили, че можем да платим, която сме платили - honneur oblige - но всичко това ни е обезсилило до невероятна степен. И като се върне лентата назад, има известни съмнения дали си е струвало. Умората и изтощението си казват думата. Грешките се размиват, а са и без значение, предвид неудовлетворителния резултат, защото ако в един конкретен случай са били минуси, то в някой друг, е възможно да са плюсове. Мисълта за възможността да се извърви отново същият път е направо разбиваща и абсурдна. Дори и ако някак сме успели да се съберем, а това е процес дълготраен и колеблив.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
|
|
Харесва ми темата да бъде разбирана многопосочно, неочаквано и за самата мен, според личния усет на всеки.
Моят проблем поне е, че не съм обезсилена, а даже по- силна със знанието за самата себе си, с пътя към него, извървян до голяма степен, с Историята на грешката, на която пиша последните страници- не за друго, а защото сякаш си отговорих на някои много важни за мен въпроси и открих точно онези препъникамъчета, създаващи досадни неравности по завоите на собствената ми душа, когато душата се гърчи объркана и несигурна. Единственият ми проблем е, че може би е късно за "рестарт" от позицията на новонаученото. Защото съм готова за всичко, даже и за нови неочаквани грешки.
Но същият път не искам да изминавам. В никакъв случай. Даже мисълта за това ми е непоносима.
| |
|
|
|
Остава ти да се приемеш, оубаче ... това се оказва доста по-трудно и мъчително от познанието.
| |
|
|
|
Струва ми се, че от един момент нататък (може би е свързано и с възрастта, знам ли), стигаме до много прозрения за себе си. Дано да има полза от тях.
| |
|
|
|
Че имам ли друг избор? Ама смятам и да се пооправя малко.
| |
|
|
|
Знаеш ли, при мен не е просто от зрялост. Имам нужда явно от пресечни точки с "точните" хора, даже и когато тези срещи носят малко болка. Битувам в една доста блага към мен среда (имам предвид колеги, приятели...) и излизането доста извън нея понякога създава полезни от самопознавателна гледна точка... сблъсъци, да ги наречем. Поне са условия и провокации да разголя собствените си грешки. Не че някой ми ги е дефинирал и поднесъл на тепсия.
Та така, Вещичке. Драго ми е да те видя.
| |
|
|
|
Нцъ ... тая нема да стане. Що, мислиш, написах, че е мъчна работа ?!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | >> (покажи всички)
| 
|
|
(аз)