|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Дискретният чар на пост-разводния живот
|
|
| Автор |
Mila06 (ентусиаст) |
| Публикувано | 02.10.12 18:08 |
|
|
Това май е за този тук клуб
Дискретният чар на преобърнатото щастие
(Кратък опит върху теорията на щастието)
Разказвал ли съм ви някога собствената си теория за преобърнатата перспектива на щастието? Проста е, и звучи ексцентрично само на първо слушане. Хората на моя възраст, предполагам, са добре запознати с емпирията на проблема, ако и, може би, не чак толкова склонни да обобщават нещата тъй щедро, колкото го правя самият аз. Разни хора – разни гледища, разбира се.
И така, основният (и засега единствен) закон на моята теория гласи така: „колкото по-зле, толкова по-добре“. Което на практика ще рече, че, колкото по-тежки и непосилни изглеждат изпитанията, които ни поднася животът, толкова по-благодатни те се оказват в края на краищата (ако само човек междувременно не се е предал, разбира се). Болести, разводи, загуби на престиж и работа, пропаднали любови, деца, които правят каквото си искат, необозрим свят, който изглежда всеки ден ни засипва с поредни катастрофи… Всичко е не просто за добро, ами за много по-добро, нужно е само да се изчака достатъчно, за да успее човек да прогледне през мътилката. Разбира се, светът никога или почти никога не ни поднася онова, което си желаем; ако обаче имаме търпението и издръжливостта да доживеем момента, в който нещата си застават на мястото, винаги се оказва, че той ни е изпратил точно онова, от което сме имали нужда.
Празни приказки? Брътвежи на един, дето му е широко около врата? Театро, трици за ловене на маймуни? Ами, ваша си работа, преценявайте както щете. Аз обаче все пак ще ви разправя как долу-горе се въртят нещата в собствения ми живот и защо толкова упорито настоявам да виждам в него един непрекъснат и постоянен възход към все повече щастие, все повече смисъл и все повече удовлетворение (макар че това последното, признавам, ми се дава само в моменти като тоя – по-спокойнички, по-късно вечерта; инак ежедневието си е бягане срещу конвейера, като на всички, така че за удовлетворение обикновено не ми остава кой знае колко време).
Сега, нека да си дойдем на конкретиката. Няма да крия от вас, че способността за проглеждане, тоест за осъзнаване на цялата тази безнадеждно-оптимистична теория, е свързана с една друга способност, която си е малко кът; рядкост е, не защото е нещо...
С една дума, ако ви е заинтригувало, прочетете си го ей от
| |
|
Тема
|
 Re: Дискретният чар на пост-разводния живот
[re: Mila06]
|
|
| Автор |
pravil_nick (.. от зор) |
| Публикувано | 02.10.12 23:45 |
|
|
Мдаа .. на ей тва му се вика - до гушата в лайна, а то плува като за световно (по бътърфлай).
Пъ Съ: На колко години е автора ? Изключително ме радва.
| |
|
|
|
ти си си го прочела, гледам
за какво се разправя?
| |
|
Тема
|
Re: Дискретният чар на пост-разводния живот
[re: pravil_nick]
|
|
| Автор |
Orcad (регистриран) |
| Публикувано | 03.10.12 06:59 |
|
|
вихрили сте се тук до сред нощите по клубове, виждам
на литературни въпроси сте отговаряли, виждам
до гушата в лайна, а то плува като за световно (по бътърфлай)
..........
правило:
- когато си до гуша в лайна, не мърдаш много,
а държиш гордо изправена главата и не шаваш много
иначе се омазваш
..........
мореейй...
чук, поялник, комп, ( ама нее за клубване и пръсточупене)
........
литературни въпроси и отговори
деЦка им работа
| |
|
Тема
|
Re: Дискретният чар на пост-разводния живот
[re: Mila06]
|
|
| Автор |
2biri (пристрастен) |
| Публикувано | 03.10.12 07:57 |
|
|
Онзи виц:
Имало едно време един неудачник. бла-бла-бла"Защо все на мен, Господи? Защо всичко лошо все на мойта глава се струпва?" Не след дълго, чул се гласът Господен: "Не ме кефиш бе, копеле."
На мен текстът ми беше интересен, обаче заглавието е хипер тъпо. Сякаш очаквах поне тройка с бившата и редакторката
А ако съм сериозна - днес го кефиш оня, утре - не. И колкото и да ти нашоква канчето, щеш не щеш вървиш напред. И естествено става по-добре от най-лошото, но пък не става по-добре от най-хубавото. Тъй че... Иначе е полезно да убедиш себе си как си почти късметлия, щото само те чукат по главата, а не те чукат... бе само глупости ми идват наум
Мерси за текста.
| |
|
Тема
|
Re: Дискретният чар на пост-разводния живот
[re: тpънчeтo]
|
|
| Автор |
pravil_nick (.. от зор) |
| Публикувано | 03.10.12 09:57 |
|
|
Хареса ми стила, та го прочетох. Инак се разправя за точно, каквото съм написала - обичайните глупости за как-да-си-направиш-лимонада.
| |
|
|
|
Дърт е, ма, тамън за тебе е
М+З=ВЛ
| |
|
Тема
|
Re: Дискретният чар на пост-разводния живот
[re: Orcad]
|
|
| Автор |
Mila06 (пристрастен) |
| Публикувано | 03.10.12 15:17 |
|
|
Сколько лет, сколько зим? Ма нима вий сте жив и здрав, че и мърдате и сте се намърдали удобно гледам във виртуала!?
Мойта (не)милост Мила, е една твоя стара-престара познайница, ама да видим, дал ша се сетиш коя съм, щот аз няма ти са издам
Как сте вий, Ваша ненагледна сръчност!? Танцува ли поялникът в ръцете Ви, а с чука къде го чукате, пък то къде се пука, а помежду поялника и чука и на компа почуквате, както се вижда...
| |
|
Тема
|
Re: Дискретният чар на пост-разводния живот
[re: Mila06]
|
|
| Автор |
Orcad (регистриран) |
| Публикувано | 03.10.12 15:27 |
|
|
тиква
какво да се сещам?
мен главата мий за ресане и чесане, не за мислене
иначе чукам, вярно е
............
и да си сменяш никовете, се тая
току-що ти направих нальот на цел през клубовете,
в които си се вихрила
смени си синтаксиса, словоблудския словоред и въпросите
айде, че трябва да се копа
ще продължавам да ви наглеждам деРедактирано от Orcad на 03.10.12 15:34.
| |
|
Тема
|
Re: Дискретният чар на пост-разводния живот
[re: Orcad]
|
|
| Автор |
Mila06 (пристрастен) |
| Публикувано | 03.10.12 22:57 |
|
|
Мисли му, ако не се беше сетил
само по словореда си ма познал, да знайш... по ника и по клубовете не мож позна, щот с тоз ник не ходя по онез клубове, дето ходех с другия
няма си сменя синтаксиса и словореда, щот са ми запазена марка
айде умната и внимавай в картинката
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | >> (покажи всички)
| 
|
|
