Животът е низ от шибани компромиси.
Изначално започваш с малки компромисчета ... или поне такива ти се струват. Правиш ги къде съзнателно, къде несъзнателно, къде силом, къде с лекота .. И тъй си лавираш и живуркаш с малките компромисчета. Имат едно свойство те - от време на време се обръщат и те захапват за нещастния задник или пък като истинска селска публика ти ръкопляскат и подвикват "Ейй, мноо си велик и широкоскроен !" И, според зависи от наклона на компромиса, те карат да се чувстваш и по съответния начин. Но това отминава и ... кротичко си продължаваш към следващия, влачейки на гърба си и дежурните останали. Почти като гъбар в гора си станал. Само, дето кошницата е душата .. противно на всеобщото деклариране, че уж компромисите ги правим с разума. Пълни глупости ! Сетне, ама много по-сетне, когато е станало "най-сетне", се включва и разума в действие ... когато душата е пропищяла от изнемога. Но, да не си помисли някой, че тогава нещата се оправят ?! АмИ, амИ ! Манджата става истинска. Започваш да се чудиш и опитваш да наредиш схващанията, ценностите, мерогледа си .. И, колкото по-редиш и си правиш равносметки, толкова по- не можеш да различиш, къде са границите и очертанията на малките компромисчета. Придобили си уродливи размери, разтегнати, преливат в един огромен .. И, докато си мислиш наивно, че си ги правил заради и на хора, близки, обстоятелства, нещата все още са почти наред. Но, когато огромното петно в съзнанието на едничкия компромис те залее и осъзнаеш, че вече правиш компромис единствено със себе си ... е те тогава става страшно. Няма го вече оня нюанс на великост и широкостроеност. Усещаш се смален и дребен, незабележим до степен даденост. Ценностната ти система вече не е система, а бурата Невада. Тръгваш по очни лекари, психиатри, кардиолози. Щото вече си спрял да вярваш на очите, ушите, сърцето .. Останал си единствено на отделителни функции и мигане. И тъй, както си дребен и незабележим, започваш да правиш отчаяни опити някой да те забележи. Пищиш, викаш, дърпаш близките си за крачола. Щото ти се усещаш там някъде - на нивото на чатала им. И, ако си имал късмета, компромисите да са си стрували, великанът с големите крачоли, ще ти подаде ръка и изправи, и отново направи човек. Но, ако не си уцелил .. не ти остава друго освен да включиш на автопилот и да излетиш в небитието, барабар с опърпаната си душа и ненужния дори на теб самия разум, към края на търпилото си или към съхраняващо обезличаване. А най-лошото, скъпи деца, в приказката е, че има продължение с мотиви на повторение.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Захапа ме по болното място... Напоследък се улавям все по-често че правя компромиси, който макар и малки, като целокупна тежест яко ме разбалансират.
Утешавам се, че такъв е периодът в живота ми - преходен някакъв... но дали?

Трудно е да кажеш за кое си струва и за кое - не, да правиш компромис.
Дори и за най-умните - пак е трудно, пък аз не съм баш от тях.
Да не говорим, че и инерцията ме влече...и понякога не ми се става сутрин.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Ако тръгна да ти пиша точно сега по темата ти, рискувам да изпадна във вътрешно самосъжаление и неприятни спомени за механизма на компромиса, който има свойството да те затрива черта по черта, ако се поддадеш на инерцията му, докато най- накрая не можеш да се познаеш и само се питаш "и какво, това ли беше всъщност, това ли беше всичко"... Като осъзнаеш, че вече си заживял чужд живот, или следва влизане в спиралата на депресията, или бягаш с всичка сила в "обратната" посока...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За да не се повтарям, т.е. да го пиша и към Нети ... дайте да помрънкяме дружно. Казват, че било в реда на нещата (което впрочем също обърква ценностната ми система, ама щом се прави .. би трябвало да е верно и да помага .. евентуално).

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

дали... не знам... много тъжно както го описваш!... аз никога не съм правила компромис със себе си, или със нещо друго... което доста пъти ми е изяждало главата, ама аз съм си такава, некомпромисна и егоистка...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

И ако не се появи или не го разпознаеш онзи, дето ще те изправя, независимо дали ще го дърпаш за крачола или той сам ще се сети да погледна под нивото на коленете си, к'во прайм, а? Някакви ръководства за самопомощ?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... недей така... настъпваш ме по мазола... ма то аз, нали съм незабележима, може и да не си ме видяла... смалих се съвсем... и лошото е, че още се съпротивлявам и викам силно... взе да ме е страх даже, че някой ще вземе да ме чуе и да ме настъпи, за да спра да викам... те таквоз нещо си докарах .... смаляване до незабележителност... то даже и падането е по добре, щото нали: вдигнете меее, аз съм паднала жена:)) и токувиж, вдигнал те някой,демек шансовете са по големи за изправяне в цял ръст, пък сега... кво се прави в таквиз ситуации...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Написала съм го, бе .. Излиташ вертикално в Космоса и на парчета.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Тия пък, дето не правят компромиси, са направили друг компромис .. Напрао сте си за отделна тема.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не мога да приема такъв вариант. Апатичната фаза вече я преминах. И Космосът ми е крив.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите