|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
|
|
|
Помисли колко деца от малки села и градчета учат на стотици км от дома. Всеки би се притеснявал на твое място, но ако няма друг изход е хубаво да опитате, а не да съжалява по-късно, че не е учил в МГ.
| |
|
|
|
Зле.
Но, така или иначе, аз за здраве и образование не се скъпя.
Всичко друго е на втори план.
| |
|
|
|
И аз така разсъждавам, но ми е свито отвътре.
| |
|
|
|
уви, не знам... само питам! а че образованието е важно - така е! ама и той е във възрастта на любовта!!!
| |
|
|
|
Имаме приятел, който е живял точно по този начин на квартира в София, щото е от провинцията, пък учеше в езикова гимназия. Ами, да ти кажа, той беше от малкото хора навремето, които изобщо не чакаха на мама и тати, ами си седнаха на гъза и си уредиха живота самостоятелно. Та, ще се оправи и по-оправен ще стане.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
знае че ще го проконтролирам Точно затова ти прави егати номерата. Аз и друг път съм го разказвала, но докато баща ми беше жив, защото вкъщи той беше контролиращия, името ми непрекъснато висеше по всички срамни списъци в училище и майка ми я викаха през седмица за дивотиите, дето съм ги натворила. После баща ми почина и нямаше кой да ме контролира. Това беше моментът, в който започнах да уча, спряха всякакви оплаквания от мен и станах най-отговорния човек на света.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
По принцип, зависи доколко преценявате готовността, самостоятелността и чувството за отговорност на детето в случая. И по принцип и конкретно е така.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Лили, може ли и аз да се изкажа, но от позицията на детето, пречупена през моя поглед?
Аз като малка учех в София. Беше ми много дискомфортно да пътувам, да се прибирам зимно време по нощите, да съм все сама след училище, да ходя сам самичка на кино, да се чудя какво да ям (щото нямаше кой да ми готви), пък веднъж се съблазних и си купих немски ролкови кънки, за които дадох всичките си пари, с които трябваше да изкарам седмицата и да се върна в Пловдив след това. Е тогава останах без коричка хляб дет се вика... Абе, не ми беше хубаво хич по квартирите, тъгувах за вкъщи, но безумно обичах балета и затова бях готова да понеса всичко.
Та само ако детето ти ужасно много иска да е точно в това училище, само тогава си струва. Аз на твое място по-скоро бих го задържала вкъщи.
| |
|
|
|
Ако ти е по-важна средата в елитното училище, значи записваш го. Ако ти са по-важни знанията, които ще придобие там, то би могла да му ги осигуриш с парите, които иначе ще даваш за квартира и пътуване до друг град.
Но пък щом има опция да го прехвърлиш след това в Бургас... Но при всички случаи новото училище е стрес, да не говорим пък, че при вас ще е съчетано и с нов град и без мама.
| |
|
|
|
Не, че е нещо нечувано да караш средно образование в друг град, но ми се струва, че това е оправдано, ако наистина учиш нещо уникално, каквото може да се учи на не повече от 2-3 места в България. Примерно, музикално училище, НГДЕК, нещо от сорта. Пълна тъпотия е да си пратиш детето на 150 км за няква си МГ, пък била тя и "елитна". Елитни училища отдавна няма, или ако има, те не са това, което бяха. Ти си си решила вече, ама да знаеш, че на 13 му е рано да възмъжава. Нека завърши средно, тогава ако ти е кеф и в Австралия го прати да си доучва. Ейй, кат земете да се превъзнасяте колко било важно образованието, хеле па гимназиалното, смях ме напушва...
М+З=ВЛ
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[