аре, че дънки ше ми перат

ми нека перат, ти по гащи не моеш ли да пишеш??

М+З=ВЛ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

вече се засрамвам

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Много труден избор. Моето ще учи там сега в 5-ти клас. Всички ме подпитваха що мъча детето с тая ПМГ. Ми не го мъча. Има си дарбата, аз съм длъжна да го побутна леко. Дотолкова, че го водих на курс веднъж седмично и естествено почти нищо не решаваше за там и аз все си виках "ако ще пък", щото колкото е даровит е два пъти по-мързелив.

Аз не твое място обаче нямаше да го запиша в друг град. Не защото няма да се справи, те всички се справят някак, неволята учи. А защото е "с цената на всичко". Пък мен тва не ме кефи много.

Навремето като кандидатствах след 7-ми, исках да уча само и единствено в МГ, но ей така заради нашите отидох на изпит и в Английската. В МГ имах 3.60, а в АЕГ - пълно 6.00 по математика. Изпитите бяха с разлика 1 или 2 седмици. Не беше лесна или трудна година и за двете училища. Много не съм научила за 2 седмици, но бях спокойна и хич не ми пукаше. Предполагам съм била пренавита за изпита в МГ и естествено се издъних. Та с почти нежелание записах езиковата и завърших. Не помня да съм съжалявала някога, а наистина изобщо не исках. Но пък колко глупости чуха родителите ми... как съм "откраднала" мястото на даровитите по английски, как не може без усилена подготовка да имаш такъв бал, всякакви дивотии за плащания и връзки. Изпитити са просто един шанс, Лили. Това са деца - станало с гъза нагоре и някъде се осрало.

Другото си го решавате заедно с него. И пак казвам - аз не бих. Толкова пари и врътки за едното "име" и компромиси с чувствата на всички само заради това - не е добър урок за детето. Ако обаче той настоява - тогава може. Но се съмнявам да е той настяващия, по-скоро е съгласен. На тази възраст надали толкова държи да започне всичко отначало сам в друг град заради едната гимназия. Само дано не го нахъсвате повече от необходимото.

Аз имам простички правила за ученето, може да не са правилни. До 4-ти където е най-близо и удобно за детето, може в най-тъпото квартално училище, там е важна само учителката. До 7-ми - само ако има "дарба" и го иска и го сръчкаш малко (ама идея сръчкване, не много) - конкретни неща - музика, математика, спорт, езици - да го хванеш навреме, че много ги домързява. До 11/12-ти - където го приемат. После където иска (може и да си плаща, ако иска, може и клоун да стане, може и физик, може и да не учи).

Честно да ти кажа и аз така си мисля.

Децата от 2-ри до 4-ти клас по състезания са едни и същи. Знам щото и моето ходи редовно, поименно ги знам повечето от първите. Класирането в МГ за 5-ти клас е почти повторение на състезанията от предходните 2 години. Не знам за дете от "шампионите", което да не е прието. Може да е просто изключение за това конкретно дете, може да не му е било ден, но масово са приети същите деца - състезателите от 2-ри до 4-ти. И така е нормално всъщност. Все пак от 200 възможни точки приемаха до 110. Което е да решиш половината задачи. Не е като 180/200 - тогава е малко малшанс. И не, не са ходили на никакви уроци 2-ри и 3-ти клас. Децата са същите.

Редактирам да кажа, че моето ходеше на курс веднъж седмично в 4-ти, където учеха ужасно интересни и много трудни неща, които аз така и не разбрах и категорично не участвах в ученето (лично при моето дете такова нямаше, но току ме питаше какво знам за Гаус и Фибоначи и аз се хилех, щото в 4-ти клас така и не разбрах как изобщо ги решават тия задачи без системи и без x и y), а аз имам претенции, че разбирам от математика все пак. Все се каня да погледна тия тетрадки - барем науча разни математически хватки. И нищо от курса не им трябваше на изпита - гарантирам го това

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от 2biri на 12.07.12 23:28.

Чудо голямо като не са го приели,има и други училища в нашия смешен град.
По-важното според мен е да разбере какво го влече,а в какво училище ще учи е без значение до тогава.

Математиката е крайно нужна наука във всяка област на живота.

Най обичам да чета, ама не мога.

И в неелитните гимназии беше същото.

Най обичам да чета, ама не мога.

Въпрос на начин на мислене е математиката.

Имам братовчедка с приложна гимназия по изкуства в София. Тя твърдеше, че математиката е за сухарите, нормални хора не можели да я разберат, непременно трябвало да са скучни и тъпи. Девойката е адски работлива и умна и доста интересна. За нея обем е същото като площ. И инженер е същото като механик.

Приоритети на мисълта. Дори не е труд или талант. Някъде нещо се къса при различни хора.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не отричам. Както и езика. Всъщност всичко ще ти свърши работа по някое време.
Към момента твърдо съм за занаят обаче.