Re: Грешката / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Писала съм и друг път за леля Цветанка.Приказна жена на възрастта на мама, че и отгоре - 70 ииии малко г. Когато забягвам на село сама, тя е човекът, който ме приютява от животинския страх от очички в храстите.Мълчим си и си пием ракийка под асмата, в китната И градинка.Обаждат ни се да ни проверяват, а ние мълчешком прослушваме разговорите си.Не коментираме, но научаваме проблемите си и поглеждаме на тях от страни.Коментарите са излишни.Пускаме си фолклорна музикална програма и си въздействаме безмълвно-положително.
Въпреки, че си е откровено селско чедо, леля Цветанка е красавица и сега.С гъста черна коса, винаги изрядно подредена на кок.Спретната и чиста тя е едно цвете в чаровната и китна градинка.Наглежда и се грижи и за моят небрежен опит за такава.Вдовица е, но има един чичо, с който живее почти на семейни начала.Изпраща го вечер на работа и се отдава в грижи към отбор котки и други неотменни градински задачи.Наскоро стана и пра-баба.
Тази година срещите ни се разредиха.Така се случва все, че се поразминаваме.А си липсваме, много.Онзи ден, а-а да остана, но нямаше как...
Прибрах се в потната София и се отдадох на грижи по дом.Вечерта ме изненада и ми цъфна една отегчителна комшийка.Бях принудена да изслушам несъществуващи неволи и оплаквания.Нямаше как....
Изведнъж телефонът ми подскочи от неочакван СМС."Пешо, може да не ти се вярва, но постоянно мисля за теб.Ако искаш ми се обади.Цура"
Нееее, чичото, с който тя живее съвсем не се казва Пешо.Всъщност и аз не се казвам Пешо.
Изпотих се, после прихнах и обидих досадната комшийка.Леля Цветанка звънна и онемя в потрес, че е сгрешила.А аз още повече, защото разбрах, в какво неудобство е попаднала.Сега не знам как да я успокоя.А ако беше сбъркала и беше пратила СМС-а на сина си - пожарникар, мъжкар?! Или на чичото, с който уж живее?!
Сложна работа, ноооо да се върнем към.... възрастта.
Аз самата искам съвет как да я успокоя.А и на вас да дам пример, че няма възраст за...споделяне.