|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
Тема
|
Сияние на жена...
|
|
Автор |
PipilotaV. ( 0-) |
Публикувано | 30.06.12 11:31 |
|
Дали е офф или е он, вие ще решите. Защо ми се прииска внезапно да споделя част от тази книга, нямам представа, но не възнамерявам и да го анализирам. Ако събуди някакви мисли, разсъждения, емоции, асоциации, изводи, спомени... или каквото и да е, което си заслужава и може да бъде отразено тук- окей. Ако ли не- фактът, че съм споделила тези редове, няма да загуби от удоволствието си...
“И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното. Органите продължават да подсигуряват нормално физиологично състояние и това подобие може да продължи много дълго, до момента, в който краят на функционирането направи този труп легитимен. Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка. И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение. Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит. Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното. Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.” ( Ромен Гари- из "Сияние на жена")
И още нещо:
" В живота на човека петдесетте години
са като последния час от деня,
когато слънцето вече е залязло
и усещаш естествена склонност към размисъл.
Мен обаче здрачът ме тласка към прегрешения
и вероятно поради това, навръх петдесетте,
се впускам в разсъждения за връзката си
с яденето и с еротиката, за изкушенията на плътта,
които ме привличат повече,
макар че не на тях, уви, съм се отдавала най- често.
( из опияняващата книга на Исабел Алиенде "Афродита: приказки, рецепти и други афродизиаци")
Засега толкова. Ще се "видим" вероятно чак утре.
| |
|
Дали е уфф или оф не можем да решим. Можем обаче да отбележим факта, че без любов не само, че може да се живее, ами направо се живее чудесно. Така нар. либофф консумира прекалено много енергия, която инак би могла да се оползотвори за къде-къде по-смислени занимания. Виж, за 50-те не се бях замислял, че приличали на времето между залеза и нощта. Слава богу, имам още мноооого години дотогава, но дори и да нямах, не бих се разстроил от което. Всяка възраст е един необходим етап от падението ни, смъртта е най-логичният завършек на това пропадане.
М+З=ВЛ
| |
|
Падение? Като се сетя за 20- те си и като се гледам сега, се надявам 50- те да отбележат накакъв малък връх във възвисяването ми.
Уф, нямам време да бъда ни оф, ни он, ни ох... Ама не можех да те пропусна.
| |
|
Всеки връх е дъно на океан, баш кога си мислиш че си на върха, си затънал у най-голямата тиня
М+З=ВЛ
| |
|
Да казвам ли какво ти липсва
Заради мен няма нужда да се връщаш
| |
|
данайкина, време е да си смениш аватаръ
М+З=ВЛ
| |
|
е нали го сменях скоро, хората не можели да ми пишат бележки, че го върнах :))))))))) какво да ги правя, а бележките са важно нещо :))))) чак Киро питаха що не могат да ми пишат :))))
| |
|
ааа, не знаех, че бележките ти ги получавала котката. ти защо отдавна не си ми писала бележка?
М+З=ВЛ
| |
|
Какво ти пречи котката на тебе? И с какво да ти я сменя?
Не ти пиша бележки щото сега си пиша с Лира :)))))) ше ме извиниш :))))))
| |
|
A добре, радвам се за което
М+З=ВЛ
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | (покажи всички)
|
|
|