Вчера бяхме с моя синковец в Дисниленд. Докато си стояхме на една опашка да си купим ананасов сок със сладолед се лигавехме на български, колкото да минава времето. По едно време една жена ни попита какъв език говорим. Жената беше към 45-50 годишна, бяла с кестенява коса, сини очи. С нея имаше едно момиче - на възрастта на сина ми (12), мургаво и срамежливо. Олга.
Даяна (както се казваше жената) ни обясни, че езика ни звучал познато и че момичето е нейна дъщеря, която са осиновили и е оригинално от Русия. Аз естествено веднага заговорих на детето на руски, но тя отговори учтиво на английски, че е дошла тук много малка и е забравила езика. Жената каза, че има и друга дърщеря - вече голяма, която все още говори руски малко.
За какво пиша темата ще питате? Ами - няколко неща ми навя тази ситуация. Първо - понеже знам, че и в клуба има осиновители - искам да си изкажа възхищението от тях. Второ - какво би ви накарало да идете на другия край на света и да си осиновите дете от там. И то - не едно. Трето - чудя се тези момичета дали си дават сметка, че тази жена и съпруга и са им дали един съвсем друг живот?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А на мен ми направи приятно вчепетление, че синът ти знае български.

М+З=ВЛ

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Първо- да споделя и аз уважението си към хората, които не се страхуват да отгледат чуждо дете, при това обикновено с проблеми при социализирането.
Мен лично нищо не би ме накарало да отида в САЩ, например, да осиновявам дете, защото тук имаме достатъчно деца без родители, които със сигурност живеят по-зле от тези там и такова едно пътуване би било безсмислено. Виж, ако някога тук децата без родители заживеят в човешки условия, бих отишла в Зимбабве, примерно, да си осиновя дете от там. А жената, за която говориш, вероятно е отишла в Русия, първо защото там децата са живели по-зле отколкото в САЩ и второ, защото осиновяването в Русия сигурно е било по-лесно.
Децата едва ли си дават сметка за каквото и да било, освен че се чувстват добре с майка си. Предполагам, че за тях това е просто факт, над който не размишляват особено. Що се отнася до това, че знаят, че са осиновени, напоследък и тук това е така в повечето семейства и това е наистина добре, защото се избягва стреса, когато някоя "добронамерена" комшийка реши да ги информира за това.

Най обичам да чета, ама не мога.

нямаше време да я питам, но - предполагам си права - вероятно е било по-лесно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Повечето деца, чийто родители са българи знаят български, но им е трудно да го говорят.
Преди месец някъде ходихме на почивка. Та - спираме пред хотела - там има хора, които ти вземат колата и я паркират. Нашите ключове ги взе един възрастен мъж. Вече вътре дъщеря ми вика - "ти забеляза ли, че оня човек се казваше Митко"? Та - излязохме пак отпред и аз го попитах от къде е, а той ми каза, че бил от България и аз директно го заговорих на български. Човека ми отговаряше на английски - каза, че разбира, но е дошъл тук малък от Бяла Слатина с майка си и не може да говори. Ама разбираше на доста добро ниво.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Koм на 26.06.12 09:51.

Много хубава тема. И мен ме вълнуват подобни въпроси. Дано стане смислен разговор

Вече няма да е лесно осиновяването на деца от Русия. По руската телевизия много се раздухват случаите на убити деца от американски осиновители. Самият Путин взе отношение по въпроса със затягането на осиновяването на руски дечица.
Мисля, че изискванията към осиновителите по онова време не са били толкова високи в Русия, колкото в Америка и затова са се ориентирали натам. И още нещо - най-често русначетата са красиви.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Темата ми хареса.
Но не ми харесва фактът, че двойки, които искат да си осиновят дете, правят подбор и си избират КРАСИВИ, здрави деца. Не, не че е ненормално, точно обратното - твърде човешко е. А какво ще правим с онези, които вече са родени, имат недъзи, нехубави са, но също имат нужда от обич?
Аз самата бих осиновила много дечица, дори без да имам свое собствено, и не с идеята "ще има кой да ме гледа на старини", а основно поради факта, че гледам на тези неща по много неЕГО начин.
Къде може да възникне проблемът? Сещаш се: гените са гени. Дори ако започнеш да отглеждаш сираче/изоставено дете от съвсем малко, и го възпитаваш наистина с много внимание и любов, все в някой момент може да изскочи онова, което му е кодирано от биологичните му създатели. И тогава какво правиш? "Връщаш го в магазина" или се бориш?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Би било срамно, ако не знаеше... В този смисъл, съвсем не правя комплименти на чичо си, понеже най-първият ми братовчед говори руски, но не и български.....

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

+1

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите