Защо все ни избива да съдим, вместо да се опитаме да разберем къде е болката на колегата по форум?

Моля простете ми ако въпросът е много тъп! Бъдете толерантни моля, аз не съм от интелигентните по природа хора, та ви моля за снизхождение. Няма да се разсърдя и ако ме игнорирате, в случай че не ви вълнува този въпрос.

Видях, че някой преди мен, ни призова да се опитаме да разберем какво провокира лошотията, вместо да я съдим от позицията на по-добрите, по-умните, по-знаещите, по-богатите, по-късметлиите, по-уредилите се и т.н. , ама не се получи.

Какво ни липсва? Това национална черта ли е или чисто човешка неспособност?

Не знам защо, психолозите вероятно имат някакви теории, или както мис Марпъл казва: "Такава е човешката природа".

Обаче и аз да питам: защо, аджеба, за всичко и най-вече - всичко лошо, първата ни мисъл е, че това било национална черта?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не, това не е национална черта, ..... преди не бяхме такива.

Просто хората са много, но Човеците останаха малко.

Просто трябва да се научим да владеем гнева си, а това се учи много трудно .....
повярвай ми.

Добро утро първо

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Kkaнeлa на 23.06.12 08:00.

Чисто човешката неспособност не се изразява в това, да напипаш "болката" на съфорумец. В повечето случаи тя е ясна. И, ако съфорумецът пожелае да пише за истинската си "болка", той го прави. Ако не пожелае, то четящите никак не са длъжни да заничат между редовете и буквите и да "разгадават" нечия душевност. Дори да съумеят и да формулират точна "диагноза", какво от това? Човекът с прикритата "болка" най-често отхвърля "диагнозата" или се съгласява с нея, но продължава да си държи една предначертана линия на поведение, защото има нужда да се изявява и изразява, не и да му откриват "болката" или да му предписват рецепти за нея.
Тоест, напълно е излишно да влизам в ролята на диагностик или психотерапевт, когато съфорумецът определено не търси и не реагира на това.

Най-стандартната чисто човешка неспособност е в самия пишещ с определена "болка". Всеки много точно съзнава или поне усеща къде го боде трънчето. Той е наясно какво му е "болно", но обикновено приписва причините за това на външни фактори и обстоятелства. Истинската "болка", причинена от индивидуалното му възприемане на реалността сама по себе си е лечима или поне търпима, когато човек се задълбае в начина, по който възприема и реагира на реалността и отстрани всякакви самозаблуди относно причинноследствените връзки. Пример: порязах си пръста жестоко с нож, боли зверски, нормално е да ме боли заради разрязаните нервни окончания - търпя и чакам да ми мине. Или - почина/ разделих се с близък човек, болката е зверска, това е напълно нормална реакция, нищо не може да се направи, чакам да затихне. Но в тези случаи не влизам във форум, за да напсувам целия свят най-общо и пониково, за да си облекчавам болката.

"Болките" които вероятно имаш предвид, са старателно прикривани наши собствени болезнени реакции и недоволства от определен аспект на реалността, но затрупвани, обграждани, надграждани, префасонирани в социално четим модел на поведение. Около песъчинката "недоволство" се натрупват: възгледи, ценностна система, принципи, стремеж към създаване на определен имидж, към одобряване на цялата тази многопластова дебела опаковка, към отстояване на опаковъчното мнение. Пример: аз съм много раздразнителен и гневлив човек, когато не получа точно това, което искам и когато не мога да наложа контрол върху действията на околните в моя полза/изгода. Но в този си вид съм недобре поставен пред социума, затова маскирам реакцията от неудовлетворението си в общественоприемливи принципи, вярвания, заявка за лични качества, които ми печелят одобрение - с две думи, измествам фокуса на неодобрение вън от себе си и го проектирам върху обществено неприемливи изяви, за да се прикрия и да придам "по-възвишен" вид на личното си неудовлетворение. Цел - привличам съчувствие, печеля симпатии, докато си храня деструктивното вътрешно негодувание.
Хора с "болка" от този вид сами не желаят прецизна диагностика на "болката" си. Често си изграждат един вътрешен свят, който им е удобен, макар и точната им самооценка спрямо реалния свят да е нереална, затова пък, ласкателна за самите тях. Обикновено зад това се крие дълбок страх от отхвърляне.

Като за аматьорски съждения - толкоз.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Вероятно защото още от малки, когато ни обясняват какво е лошо и какво е добро, се научаваме да "съдим" нещата около нас и да правим т.нар. правилни избори.
Понякога съдим лошото, защото искаме да спасим доброто. Не знам дали човек може да живее без това "отсъждане"- друг е въпросът как и кога го прави и доколко се изживява като непогрешим съдник.

Проблемът е в индивидуалното разширяване, стесняване или даже деформиране на границите на доброто или лошото, или когато си присвояваме правото да бъдем височайши съдници на чужди животи, в които даже не сме поканени като публика.

Даже и да разбере човек лошотията, както я наричаш (това все пак е първата стъпка към събуждане на доброто), това не означава, че би имал сили да я промени или че тя ще стане по- малко "лоша" от това. Уви, и затворите са пълни с хора, които имат обяснение за "лошотията си", ако мога да дам един такъв, хиперболизиран пример...

А бе, темата ти може да се погледне от много и различни ъгли, но днес надали бих имала повече време за това. А и дотук разсъжденията ми са малко нестройни мисловни опити над първото кафе...

Усмихнат уикенд ти желая. И срещи с добри хора.

П.П. Що се отнася конкретно до клуба, по каприза на виртуалното тук са събрани различни хора, някои от които надали биха избрали да бъдат повече от познати в реала. Всеки си носи болките по различен начин: някои- шумно и агресивно, други- така, че никой не разбира, трети търсят споделяне и виртуално рамо... Взаимното функциониране на различностите няма как да мине без колизии.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от PipilotaV. на 23.06.12 09:04.

Хората забравят, че преди да хвърлят камък, трябва да погледнат себе си. В повечето случаи "себе си" не е за гледане...

Ето например около мен повечето хора са високи над метър и 60 и обичат да ядат шоколад - това национална черта ли е, или общочовешка?
- яденето на шоколад или въобще сладки неща няма нищо общо с ръста на човек и е дотолкова национална черта, доколко човека е алкохолик или не.Само алкохолиците не хапват сладко - лично наблюдение.
Доброто и злото, са като сладкото и киселото - има нужда и от двете за баланс.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Някой тук разправяше че по чуждите форуми не било така, та затова.

Добро утро!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите