|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
|
|
|
Първо, здравей и се радвам да те видя отново тук.
Второ - искрено ме разсмя и за сетен път ми доказа, че мъжете, повече от жените изглежда, вървят по отработени клишета...
Та чете, чете ти постинга ми и преброи - това, това и онова има, а какво липсва - мъъъж... Защото стереотипът е задължителен за всеки - щом има жена, трябва да има и мъж, демек "което си сака си требе"
Прав си, но не и в това изречение Ако случайно го няма... - хич не е случайно да го няма...
Оттам-нататък всичко е точно - много добре си се вписва в селския пасторал, вкл. космите и потта /в наше село има проблем с водата/, които вероятно го правят още по- истински
Ма пусти чепат характер, защо ли не ме вдъхновява дори и подобна идея, а де?
Майтапът настрана, похвали се ти - колко порасна вече Мартин, как е татко му и такива неща... Ако искаш, де...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
Тема
|
 Re: В главата ти е само ..
[re: MamaNetty]
|
|
| Автор |
anbra (аз) |
| Публикувано | 26.06.12 08:16 |
|
|
Е, ти изби рибата с тоя френски селянин ... Като ще е французин, поне да не е селянин - първото стига за да не го погледне изобщо човек...
Освен това, аз изобщо не съм дръпната - толкова години родителски усилия и социализация са ме направили достатъчно умерена и приемлива в поведението ми. А още не можем да четем мисли, слава Богу, че там понякога и речник няма да помогне...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
|
|
Здрасти.
Е, не, аз приех закачката и посланието към Анбра като съвсем добронамерени, а потният и космат мъжага- просто като метафора на мачистката балканска образност.
| |
|
|
|
| |
|
|
|
Къде по-поетично е "френски колхозник"!
| |
|
|
|
Обичам потта му... когато знам, че е заради усилие, положено заради нас/мен.
| |
|
|
|
Добре е, че си усмихнат. Усмихна и нас
| |
|
|
|
На всеки нормален човек му трябва да прегърне нежно някого.
Ето така:
| |
|
|
|
Здравей, Нети,
И аз се радвам да те видя
А в един филм на BBC, мисля - "Човешкото тяло", един мъж експериментатор помирисва и класира по лични субективни предпочитания миризмата на шест тениски (фланелки), всяка от които е била носена в продължение на няколко дни от едно от шестте млади момичета, всичките (доколкото си спомням) - големи, бели, усмихнати, "английски кобили". Екпериментаторът получава тениските в буркани с номера, без да знае какво момиче коя тениска е носило, помирисва ги и ги класира по реда на собствената си преценка по-малко или повече неприятна е дадената миризма. В същото време в лаборатория сравняват ДНК на екпериментатора с ДНК на момичетата и накрая се оказа, че най-неприятна миризма за експериментатора имат тениските на момичета които имат по-висок процент сходни гени с него, а най-харесваната миризма е от тениските на момичета с които експриментатора има най-много генетични разлики.
Един вид - природата иска да ни предпази от кръстосване на гени със сходни нам индивиди чрез обонянието и иска да "насърчи" генетичното разнообразие.
Този експеримент специално за филма си беше, по-така... популистки, и не чак толкова научен (най-малкото заради много малката бройка на статистическата извадка), но все пак ми се стори впечетляващ.
Според теб има ли научна истина в тази работа?
| |
|
|
|
Здравей Анбра,
Аз често си забелязвам, че търся стереотипи в себе си или в това което се случва наоколо. При това - за обикновени житейски неща или примерно за отношенията в работата. И като ги открия, някак си се успокоявам и света ми изглежда малко по-нормален и малко по-приятелски
А пък идиличната картина с живот на село, която описваш си е доста привлекателна алтернатива на лудницата в големите градове. Е и в града слънцето свети и пак е топло, но човек не може да се наслади както когато е на село.
В тези спокойни и дълги моменти (както и сега), е почти невъзможно да разкажа за Марти или за себе си, защото той започва да ми липсва още повече.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | (покажи всички)
| 
|
|
