Надявам се да не възприемете темата като търсене на конфронтация. Провокирана е от изказвания в други теми (и извинения, ако не цитирам точно; ако се наложи, ще го направя, за да избегнем недоразумения).

Та, с охлювено закъснение, се стрелвам в храстите. Напосоки нахвърляни мисли.

Ще започна с емигрантите, защото ми е по-лесно. В момента сме на гости/у дома в БГ. "У дома" има много измерения; след като четох препирнята по темите, обаче, започнах да се замислям дали имаме право да казваме "у дома". А и дали някой друг има право да ограничава това ни право. Струва ми се, това е много лично усещане, и не се определя от данъчните декларации (т.е. къде си плащам данъците).

Днес случайно чух по радиото някаква статистика за "българите, потърсили препитание зад граница". Препитание, хех? Инвариантно... Ей, пощурях... Кого заблуждаваме, че всички българи, които са заминали, са тръгнали с празна торбичка и гладен поглед?!

Всъщност, това ми напомни за един друг случай преди години. Семейство на средна възраст, съседи, осиновиха момиченце. Това може би беше най-обичаното и обожавано дете, което познавам. Но имахме съседка, която до последно наричаше това дете "храненичето". За нея то беше "втора ръка". Ами толкова и е бил капацитетът. Едва ли ще убедя някой, особено ако той/тя твърдо държи да не бъде убеден, че такова нещо като "втора ръка" съществува само в тяхното въображение. Е хайде, съседката беше на 65+... Но Парвати, предполагам, е на не повече от 40-50, все пак; откъде това ограничено мислене?!

Кому е необходимо противопоставянето на местни/емигранти? Защо не се приема възможността, че хората са мобилни, че съображенията за кариера са определящи на един етап, че светът надхвърля границите, които вие определяте като предел? Ако за вас тези граници са ограничаващи, бихте ли ги наложили на децата си? Защо?

Ей такива скиторещи мисли.

България е малка и много консервативна страна. Въпреки отварянето в последните 10 години - мнозинството от българите си остават затворени ксенофоби, които са убедени, че големия-страшен свят има пъклен план да им направи нещо много лошо. Или - ако не е големия-страшен свят - то тогава е някой вътрешен враг - напоследък на мода са циганите, през 80-те бяха турците, за които всички бяха убедени, че искат да се връщат с танковете. През 70-те бяха пък помаците. За по-рано не си спомням но - няма начин да е нямало други - я буржоазията, я комунистите. Колкото по-затворено е едно общество - толкова са по-силни тези страхове. България е особено тежък случай, защото хората не знаят езици и дори и когато пътуват навън - пак са откъснати и консервирани в малки общности от себе-подобни.
От там насетне - това се проектира по асоциация и върху емигрантите - "щом света ни гледа нас като втора ръка - значи гледа и тях".

Големия проблем според мен е, че тази консервативност води до приемане на неща, които иначе биха били неприемливи само защото са "наши". Например - мутренската култура, корупцията, дискриминацията, мръсотията и т.н. все неща, срещу които уж всеки е (на думи), но на практика - застава зад мутрите, дава подкупи, псува циганите и си хвърля буклуците през балкона, защото - това си е "наше".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Не става въпрос за празна торбичка и гладен поглед. Ама, ако за една работа някъде по света получаваш 5-10 пъти повече, нормално е да искаш да отидеш там. Въпреки всичко, икономическите подбуди са основни за най-малко 90% от емигриралите в последните 20 год.
Не съм чела кой и къде е дъФФкал емигрантите, но мисля, че е нормално да има различни нагласи по въпроса. Все пак, един сам млад човек много по-лесно се решава на тази стъпка, животът е пред него, дори и да не успее веднага, дори да се наложи пици да разнася или чинии да мие, все някакси ще се оправи. Вече е малко по-различно, ако трябва цялото семейство да се изнесе, ей така на зелено, без много ясни перспективи. Страхът от неизвестното е много по-голям, и не може да се очаква, че ей така ше си стегнат куфарчетата, и ще тръгнат.
Иначе - аз лично не виждам за какво противопоставяне може да се говори. Аз по-скоро съм била свидетел, слава Богу само по форумите, на леко обидно и подигравателно отношение на някои от живеещите в чужбина към тези, останали в България. Ма то отдавна си е казано - "Пази, Боже, сляпо да прогледне", има си всякакви хора.
Има и друг аспект - да, аз нямам нищо против мобилността и космополитизма, ма си ми е добре тук, и не виждам за чий хикс да пускам питомното, че да гоня дивото. Щот кат махнем уникалните нашенски дупки по пътищата - ми престъпност, гета, цигани/негри/латиноси, корумпирани ченгета и бедност има навсякъде по света. Кофти здравеопазване - също. Но тва, че на мен ми е добре тук, не означава, че ще спра децата си, ако искат да опитат.
Та не смятам, че има някакво кой знай кво противопоставяне, то не съм и чела баш кво те е впечатлило, де.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Само заради думата "хранениче" ли смяташ, че съседката е смятала това дете за втора ръка? Навремето така са наричали осиновените деца, даже от баща ми съм чувала думата.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Чакам Ксинг да се включи в темата, за да обясни надълго и нашироко за българите, живеещи в панелки, които предпочитат да си тънат в мизерията от мързел и страх, вместо да заминат за белите страни.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Аз смятам, че всеки има, или е имал, право на избор, което останалите трябва да уважават.
Това са съвсем лични неща, свързани с разнообразни причини, съображения, надежди, страхове, убеждения и т.н. - никой няма право да ги критикува, доколкото не е в обувките на другия.
Намирам, че всякакви изпреварващо-защитни или агресивни реакции, чиито и да са те, са съвършено неуместни и дразнят неимоверно.
Никой няма защо да се оправдава за своя избор /пред кого?/, нито да го натрапва.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

В отговор на:

---

В светлината на това разяснение, би могло да се твърди, че имигрантите първо поколение са храненичета на съответната държава-приемник. Отговарят на изброените показатели.

---

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мен пък друго ми прави впечатление и то постоянно. Тук пишещите хора, работещи и живеещи в чужбина, си мислят, че българите са едни затворени и страхливи хорица, дето се плашат от предизвикателствата на "външния" свят. Ми то и при тези, които мислят като теб, го има тоя страх... страх да останете в България, неприязън към чисто българските проблеми /тя мафията сме я измислили ние, както и корупцията/. За "вас" светът е един добър и светъл и приемащ с отворени обятия, пък тук ще бъдете гладни и боси и ще работите за нищожни пари...
Та така- и двата "лагера" излиза, че са страхливци. Дай да мерим сега кой по-страхлив ще излезе!

Хората са различни. Това не ги прави страхливи, затворени, ксенофоби и кво още там не се сещам, но в тоя порядък. Стига сте лепели етикети!

кои са тия Тук пишещите хора, работещи и живеещи в чужбина?

Я дай поименно.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Ми ти кои визираш, че ги е СТРАХ да отидат да работят и живеят в чужбина. Дай поименно.

Не знам, Коме, но това сочене с пръст не ме кефи. На мен България ми харесва много. За мен тя не е мащеха. Просто е по-трудно да се живее икономически. Но пък има много други неща, които ако отида на друго място, ще ми липсват. та нещата се балансират. Поне за мен.

Иначе на твоя въпрос ще ти отгоровя, ама ти няма да се съгласиш. Но от всичко казано от теб, Ксинг също, си личи, че за вас България е един "тъмен субект".

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите