|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
|
|
|
Напълно съгласна с теб. Аз просто пропуснах да уточня, че става дума за дребните, безобидни "лъжи", щадящи нервите и самочувствието. Както и за дребното шикалкавене на децата.
За себе си отчитам, че с годините истински важните неща останаха твърде малко. За сметка на това много от нещата, които на времето са определяли възгледите ми, избледняват и виждам колко са несъстоятелни. Чудя се сега що толкова съм им се палила и връзвала. Напридошла ми е една толерантност, чак да не повярваш.
| |
|
|
|
Хе, че то си е така - с възрастта човек става или по-толерантен или свръхнетолерантен.
В мрачните си моменти имам съмнения дали по-голямата толерантност не е продиктувана от леност, примирение и спад на борбеността, които пък са си пак свързани с възрастта.
От друга страна разни заядливи старци разбойници, готови да дълбаят като със свредел и най-дребния проблем и да му изкарат душата, са доста несимпатични. Та толерантността е по-добрият вариант на старческа сенилност
Terror incognita
| |
|
|
|
Пепел ти на езика, каква сенилност! Ако познаваш някой истински дементен, щеше да видиш не толерантност, точно обратното - зацикляне в една непоносима проклетия. Пу-пу да не ни стига!
| |
|
|
|
е, шегичка де, не го приемай буквално.
Terror incognita
| |
|
|
|
Който не може да се огъне, се пречупва. Аман от чугунени хора, предпочитам ги от стомана
хаха, ти да не си карала някоя машинна специалност в МЕИто. Помниш ли желязо-въглеродната диаграма?
| |
|
|
|
отношението на децата, да кажем. Връзка на родителя могат да преглътнат, но брак - това е по-трудно смилаемо. Това ми се струва, че само на пръв поглед е така. Децата обичат установените и сигурни неща. С един брак им става ясно, че тати/мама така е решил/а и нещата са необратими, т.е. спират борбите с цел изгонване на навлека. Поне повторно женените семейства, които познавам/е са така.
Да кажем мъж с ниски доходи трудно би се съгласил да оглави семейство. А каква е разликата, когато няма подпис? Той и тогава не може, ама пак си живеят заедно. Не е ли все тая дали жената ще те издържа с подпис или без подпис?
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Тема
|
 Re: Бракът, това страшно нещо
[re: Надя Надя]
|
|
| Автор |
anbra (аз) |
| Публикувано | 05.06.12 07:29 |
|
|
За мен пък се изгражда.Тръгва се от нищо и се постига, или не, доверие.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
|
|
Съгласна съм с теб. Или поне аз съм такава.
| |
|
|
|
Обикновено се приема, че от първия брак човек се е "напатил" и е неразумно повторението на грешката.
В момента може да се съжителства без никакъв проблем без брак, така че ощетени няма. Можеш да дадеш всичко на партньора и без да се подписвате в Общината.
Къде е драмата?
Дребнаво ми изглежда да "изискваш" от партньора брак, при положение, че нещата вървят нормално.
| |
|
|
|
Дребнаво ми изглежда да "изискваш" от партньора брак, при положение, че нещата вървят нормално. Също толкова дребнаво, колкото и да се дърпаш. Най-малкото бракът спестява необходимостта всичко, което е купено общо да се пише на името на двамата партньори, т.е. и двамата да присъстват на всяка покупка, и двамата да трябва да вадят пълномощни за всичко, ей такива неща.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
| 
|
|
