|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
|
|
|
Има безброй примери в законодателствата на повечето страни в света, които облагодетелстват семейните, особено когато има деца. Мисля, че точно за това ставаше дума в темата, от която тръгна този разговор.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Не съм го обичала никога, това не се коментира сега.
А ти, доколкото знам нямаш разводи, защо се опитваш да вкараш зорлем хората в бракове. Как мислиш ще свършат тия бракове? То ако няма усещане, има ли смисъл.... де да знам де.... пиша за брак по любов само
| |
|
|
|
някъде, дълбоко в себе си винаги съм бил космополит и винаги съм искал да опозная други култури.
Естествено - не е това причината, заради която съм се оженил - ти си по-близко до истината, но - както казах - тогава имаше смисъл. Сега не го виждам. Ако го видя (както например е в случая ако искам да се оженя за теб) - тогава ще го направя. И да - ще бъде компромис - надявам се да го оцениш високо.
| |
|
|
|
по принцип в онази тема ставаше дума за пари, а моята теза беше, че тези пари са малко в сравнение с възможностите, които предоставя живота в чужбина. Но - не знам подробности и не искам да коментирам - аз лично за първи път в живота си чувам за фирма, която е съгласна да плаща ей-така на съпруг/а на работниците си. Най-вероятно има някакъв срок и той едва ли е кой знае колко дълъг (примерно 6 месеца или нещо подобно). Ако това е така - то най-вероятно офертата важи и за т.нар. domestic partners, или с други думи за живеещите на семейни начала.
| |
|
|
|
Не става дума дали е страшен или не бракът, поне аз подобно нещо не съм коментирала. Против брака съм защото не виждам никакъв смисъл за себе си. Също съм против съжителството - отново за себе си говоря - то е същото като брака и минава съответно под същия знаменател.
За доверието - не, не го давам априори никому - всеки трябва да си го заслужи първо и това обикновено не става, или пък, ако е започнало някак да се изгражда, почти винаги много бързо се разбива.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
|
|
Не съм го обичала никога, това не се коментира сега. Това ми звучи странно и неубедително. Вижда ми се доста шантаво да не обичаш някого, да не искаш да се жениш за него, но да му родиш дете и да се ожениш. Както и да е.
А ти, доколкото знам нямаш разводи, защо се опитваш да вкараш зорлем хората в бракове. Не се опитвам. Просто ми се ще да обясня емоционалната страна на този проблем и сега ще кажа още нещо, дето не мислех да го казвам, защото знам, че веднага ще ме обявят за задръстенячка, комплексарка и прочие, но може пък да помогна на някого да вдене защо бракът е важен.
Навремето много ревнувах от бившата жена на Идиота. Ревността ми намаля значително, когато Идиота ме попита дали искам да се оженим (не ми предложи брак, а просто ме попита за моите настройки като показа, че ако толкова искам, ще го направи) и изчезна съвсем с раждането на детето ни. Ще кажете, и с право вероятно, че е трябвало да усетя, че няма защо да ревнувам и преди тези случки да се случат, но хората не сме съвършени. Та, ако виждам, че някое мое действие, което не променя кардинално живота ми в негативна посока, ще успокои човека, когото обичам, аз бих го направила.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Не става дума дали е страшен или не бракът, поне аз подобно нещо не съм коментирала. Сега, както при Кома, ще уточня, че това той го каза, не ти.
За доверието - не, не го давам априори никому - всеки трябва да си го заслужи първо и това обикновено не става, или пък, ако е започнало някак да се изгражда, почти винаги много бързо се разбива. А не мислиш ли, че може да се разбие, точно защото не го даваш априори никому? Когато всеки подхожда към другия с резерви, как да има доверие?
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Тема
|
 Re: Бракът, това страшно нещо
[re: ПOЛУидиoтчeтo]
|
|
| Автор |
Koм (рекордьор) |
| Публикувано | 04.06.12 09:26 |
|
|
Аз? Аз? Няма такова нещо - аз съм безстрашен.
| |
|
|
|
Доверието се гради с действия и поведение и то в дългосрочен план.
Защото дори непознат човек се е случвало да се отзове по даден проблем, но това не го облича автоматично в доверие. Това предизвиква единствено благодарност и желание да отвърнеш със същото.
Не е нужно да подхождаш с резерви към някого - просто Х е един от всички други, но когато заслужи доверието ми - вече започва да се отличава от тях съществено.
Мярката ми е - да му вярвам на този човек колкото на самата себе си - непостижима, знам.
Досега такъв човек е майка ми /абсолютно винаги/ и в екстремни ситуации - синът ми /но в ежедневието не съвсем.../. Други пък избирателно покриват тоя критерий - уж са сигурни, пък са несигурни и в крайна сметка във всички ситуации трябва да съм нащрек защото не знам по коя линия ще тръгнат в конкретния случай. Това не пречи на някакъв вид общуване, но за нищо на света не и съвместно съжителство. Щом мога да вярвам само на себе си, значи е по-добре да живея сама.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
|
|
Ами, аз съм от онези, на които не им е бил страшен, защото не са му мислили много- много и са се уповавали повече на инстинкта си. Само че това се прави, когато си все още в доста младенческа възраст (все пак на 19 вече бях омъжена и разведена като за първи път).
Сега също не ме е страх от брака като такъв, а по- скоро от съвместен живот с някого. Не знам доколко имам нужда, не знам дали не съм уморена вече от дълги години, преминали в опит за напасване към друго човешко същество, страхувам се малко да не поема ангажимент, а в един момент да се откажа и даже да ми присветне мисълта "на бившия поне му знам характера и номерата". Просто ми трябва много силна мотивация, за да се впусна наново в това "приключение". Пък ако на човека, когото обичам, на когото се доверявам и в чиято близост искам да живея живота си, подписът му е толкова съдбовно- важен, защо не.
По принцип, вероятно е наивно, но смятам жестът с предлагането на брак за висша форма на доверие и любов от страна на мъжа. Трогва ме желанието да задържиш някого с цената на "брачни окови", които традиционно са по- нежелани от силния пол.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | >> (покажи всички)
| 
|
|
(аз)