|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Изборът
|
|
| Автор |
Лили Bиxpoнpaв (гавърверсия) |
| Публикувано | 31.05.12 12:40 |
|
|
Защото темата на Джили вече стана близо 400 поста и е трудна за проследяване, пък се и разводни, и оспами, реших да пренеса един от дебатите.
Става дума за това, че според някои клубари българите са два вида - такива, които са извън БГ - т.е. успели, и такива, които са в БГ - т.е. задръстеняци.
Цитирам
За сетен път се убеждавам, че за българката широкият свят е нещо страшно и опасно и не може да се сравнява със сигурността в родната панелка.
и това
Нищо не съм чел внимателно, но ми писна от ориенталщини. Деца, родители, роднини, работа, лозе, сксии, котки, кучета, хамстери и един куп още причини за да оправдае собственната си несамостоятелност и нерешителност. Стойте си дома тогава и се оплаквайте от мъжете!
Такааааа...
Защо не бъде уважено правото на избор на хората, се питам аз.
Пък от друга страна противно на горната логика софиянци псуват, че население от селата ги затлачило.
То със сигурност и германци, британци и американци пищят по същия повод.
Но, да се върнем на правото на избор.
Защо трябва да смятам за смотаняк бай Слави от село Зорница, за това че живее на село и не иска да отиде при дъщеря си в града?
Дори съм много благодарна, че има все още хора като него.
Благодарение на тях синът ми може да пие току-що издоено мляко всяка седмица, да ядем яйца от истински щастливи кокошки и месо от екологично отгледани агнета и прасета.
Защо, в частност аз, трябва да се имам за "баси и загубенячката", която живее в Бургас, защото градът й харесва. Харесва ми и работата ми, и обкръжението ми и двата ми апартамента/тухлени, въпреки, че панелките са по-земетръсоустойчиви/. Обичам морето и искам да ми е на една ръка разстояние.
Е, не обичам зимата тук и затова съм замислила да си купя къща в Тунис, ама това вече е спам. Но май дори и спам не е, защото това пак си е право на избор.
В същото време няма да се тръшкам, а дори ще насърча детето си да учи навън и да работи навън, ако направи този избор. И ще го покрепя и с рамо, и с пачка.
Редактирано от Лили Bиxpoнpaв на 31.05.12 12:43.
| |
|
|
|
Гледай сега, това, че бай ти Слави гледа крави и синът ти има полза от тези крави, не значи, че бай Слави не е задръстен.
Редактирано от MupaM на 31.05.12 12:46.
| |
|
|
|
Дреме му на Бай Слави, че някой го мисли за смотаняк. Но пък тежко му на тоя, дето си мисли, че в парите ще намери самочувствие и чрез тях ще избяга от себе си.
| |
|
|
|
Какво се вторачихте в бай Слави?
Той е истински персонаж, при това е мъдър човек и ми е приятно да си говоря с него.
Дадох го като пример, който ми хрумна.
Парите са важни, за да нямаш битови притеснения, но не са самоцел.
| |
|
|
|
Моето мнение е, че като цяло бягат от БГ хора, които не могат да се реализират тук! Има и изключения, но в действителност кой бяга ако тук е устроен добре! И на мен ми иде да си взема шапката, но няма да го направя, защото съм достатъчно успяла в работата си, нямаме кредити, живеем в собствено жилище и имам собствен офис. Какъв да го дире да се лашкам по квартири, да ме третират като емигрант (щото, който каквото ще да казва - истината е такава, мн. приятели имаме в чужбина (за съжаление)).
Та смятам, че в общия случай най-добре е човек да успее в собствената си държава!
| |
|
|
|
Хванах се за персоната на Бай Слави, щото ми звучи като събирателен образ на една голяма група от хора, обитаващи тея земи.
Имала съм една много ясно начертана и планирана от почти всички възможни старни оферта да заживея в друга страна. Щях да бъда подпряна от всякъде, така да се каже. Тогава нямах абсолютно нищо, освен себе си и грижата само за себе си. Но я отхрълих и досега не ми се е случвало да съжаля за изборът си да остана да живея в България. Аз обичам небето, природата, комшиите даже /с които си казвах само Добър ден, тъй като бях на квартира/.
Ама животът в БГ е труден- да труден е. Но да не би там да е Рая?! Ако не е битовото, ще е духовното проблема. Кое да жертвам- фин.спокойствие или душевното си такова? Не че е проблем да свикна и да се приспособя привидно към обществото там. Не че няма да мога да положа усилия да си намеря приятели. Но ще се чувствам без корени там. И това го говорех преди години на мои приятелки, които искаха да заминат. Някои от тях заминаха и не смятат да се връщат отново да живеят в България. Но не са щастливи там. Говорят едно- добре било, подредена държава- супер идилия. Не се оплакват. Но като стане въпрос за болести става нещо интересно- явяват се разни болежки, за които знам, че са на психическа основа- например ендокринните. Е как да им повярва човек, че са щастливи?!
| |
|
|
|
Аз дори не давам оценка на хората, а апелирам да се зачита правото на избор.
Ако искам ще живея на село, ако ми харесва столицата - и там ще ида /иконка за повръщане от скайпа/.
Споделям обаче, че нещо не ме влече цивилизацията.
Искам да живея на топло - в предпустинята или край топло море, ама да не е много застроено и населено.
| |
|
|
|
Според мен, основната теза на абсолютно всички тук пишещи е, че само те не са задръстеняци, а всички останали са, с малки изключения за приятелите от бандата им, но със забележки все пак, защото принципно, авторите тук са с божествен произход и са хем бегрешни, хем безсмъртни.
WALL·E
| |
|
|
|
Имам един съученик, беше ми най-скъпият приятел от гимназията. Той замина за Чикаго преди 22 години. Ще го вида след седмица и чакам този ден с нетърпение.
Видях го преди 5 години, когато и аз се бях замислила да ходя в Чикаго.
Той ми каза, че всичко там е прекрасно - работата, парите, къщата му/ИТ специалист е/. Жена му е пуерториканка.
Измъчва се обаче единствено от носталгия.
Твърдо решен е като се пенсионира да си купи апартамент в Русе и да живее там. Да ни събира, да си правим купони.
Естествено, ако свърши тази работа, ще съжали, ще го стегне шапката и ще си замине за Чикаго пак.
Ама така като говори, се утешава.
| |
|
|
|
Веднъж ще се съглася изцяло с теб!
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
| 
|
|
