|
|
Страници по тази тема: << 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | >> (покажи всички)
|
|
|
Като четеш темата, ще забележиш, че всеки говори от свое име и изкривяване. Обаче в нашия спор не се ражда истината. Тя е в тебе. Поради което искам да ти приказвам за интуицията.
Лично за себе си съм я дефинирала като реално знание за света около нас, базирана на неусетен опит, попивайки ситуацията на втори план. В интуицията няма нищо свръх естествено и метафизично. Над нея седи разумът, който обработва данни подадени му от възприятията ни. Обаче разумът е субективен и често служи за създаване на илюзия, чрез която да съхрани Аз-а. Тук идва най-големия парадокс. Уж ни съхранява, а действа чрез блокиране на истинската картина и ни подвежда. Вероятно, за да обслужи потребността от моментно щастие или, за да не затормозява цялото ни с противоречия. Кара ни да виждаме нещата преиначено, да оправдаваме постъпки, да им даваме обяснение в наша полза. Проблема е, че работи за известно време и в условия на минимални сътресения в битието.
Когато дойде критичен момент или избор, човек се улавя как разумните доводи куцат(илщзията се разпада) и изпъква втория план, който непрекъснато се е развивал паралелно и е трупал чистата истина за нещата.
Ей тоя втори план погледни в себе си, който си заглушавала от страх да не се разпадне "приказката". Ти всичко знаеш за ситуацията - началото и, годините на радост или преглъщане и сегашния момент. Възползвай се от това знание, за да усетиш какво е продължението. Човечето в теб те предизвиква да помислиш за него
и да си решиш. Когато То е спокойно и нахранено, ще имаш смелостта да си кажеш и позицията на мъжът, без да изглеждаш хленчеста, недоволна или нелогично пресметлива. Такива послания са най-чувани и приемани .
Първо поговори с интуицията си, а после с него. Знаеш ли колко много беди са се случвали, когато човек затиска вътрешния си крясък, който го ръчка да си отвори очите? Накрая се случва пак това, което смътно се е прокрадвало в него, но е си е загубил времето и нервите да не го отчита.
Възникне ли вътрешния кантар, значи има нещо гнило в Дания. Намери го.
| |
|
|
|
... е това е въпросът, какво я притеснява... тук можем само да правим предположения основани на малкото факти, които имаме ... както и да е, Джили я няма в момента и малко липсва в дискусията... тя би могла да каже повече...
...къде го чукаш, къде се пука...
| |
|
|
|
Рамото си е рамо, разбира се. Ако прибавиш и една здрава мъжка гръд...
| |
|
|
|
Боре, вие с луд гидия хубаво говорите за възвишена любов, изчистена от груби сметки и викате "не" на материалното. Ама я се постави на мястото на авторката и си представи как попадаш в чужда държава, не знаеш езика, не можеш да започнеш работа паради тази причина, зависим си финансово от любимата и не можеш да излезеш едно кафе да изпиеш без нейното финансово благоговение, пък ще те питам пак как ще се чувстваш. Не мисля, че става дума за груби финансови сметки, а за елементарно, ако щеш, човешко оцеляване. Да не говорим, че 400 евро може и да са пари в България, но има държави, в които "изчезват" за нула време. Да не говорим, че аз, работейки почти цял живот по света и у нас, съм свидетел как някои от съпругите на колегите, които са по-активни и дейни, полудяват от бездействието (не броим готвенето, а някои дори нямат малки деца, за които да се грижат) в продължение на няколко години.
| |
|
|
|
Всичко в тоз живот е тъмни сметки и негативизъм.
Дрън-дрън! На сметките без кръчмар сме им сърбали попарата - аз покрай "позитивната" си майка, другите клубари - виж в кой клуб пишеш.
Всичко в тоз живот е проста математика - ако една жена не може да сметне две и две, хич да не се захваща да върти семейство и домакинство.
Нито ми се живее с такваз жена.
Тебе не са те и канили да живееш с такваз жена.
тези години, месеци и/или опит да го приема не като загубено, а като един по-различен етап от живота си - да го поживее, да попие една друга култура и език и опит .. кой е казал, че непременно е лош?
Никой не е казал, тя си знае кои са и приоритетите.
| |
|
|
|
Щом не е важно.......защо изобщо говорим по темата, мъжът също може да откаже тази работа.....нали не е материален.
| |
|
|
|
Първо поговори с интуицията си, а после с него. Знаеш ли колко много беди са се случвали, когато човек затиска вътрешния си крясък, който го ръчка да си отвори очите? Накрая се случва пак това, което смътно се е прокрадвало в него, но е си е загубил времето и нервите да не го отчита.
Да, да, да.
| |
|
|
|
Е, ако трябва да сме обективни, ние не знаем дали той е воден от материалното или от възможността за по-нататъшно професионално развитие, въпреки че двете са свързани. Така или иначе живеем в материален свят, хлябът струва пари и дори аз, която, смея да твърдя, не съм материалистка, не мога да не отчитам обективната реалност.
| |
|
|
|
Да, това за интуицията е добре казано.
| |
|
|
|
Има ангажименти и отговорности, двете страни ги имат. Има духовен и материален свят, не можем да ги игнорираме. Всеки от тях е на някакво ниво което му носи относително спокойствие (за него самия и за близките му), така, че приказките, че било материално и срамно........ Още повече, че жената се безпокои за собствената си независимост, не се е обесила на някой на врата......
| |
|
Страници по тази тема: << 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[