Дилема / Взаимопомощ / Клуб на разведените

Аз не пиша по темата на Джили, колкото да не заспя. При това, съм се запознала с нея и не пляскам определения напразно, не ми приписвай несъществуващи към момента асоциации. Докато си блябляеш за женска любов, вярност, безористност и т.н. красиви нанизани, като в любовно писмо, други съобразяваме реалността.
Ето каква е тя за Джили:
след развода си тя започва работа в София, купува си собствено единствено жилище на изплащане, живее в него с дъщеря си, бившият и май много не се бърка да помага финансово. Значи, Джили работи, от заплатата изплаща кредит и се издържат двете. Приятелят и се мести по нейна покана да живее с тях, вероятно участва финансово в поддържането на домакинството, но както и тя е писала, сериозни средства се отклоняват за родителка и бивше семейство. Кредитът на Джили си е нейн, съответно и жилището си е нейно и на щерката, ако спре вноските, след няколко месеца банката го прибира и те духат супата.
В момента съжителства с приятеля си на своя територия, работи и има собствени доходи, следиш ли ми мисълта? В момента двамата са равнопоставени - той спестява от наем, издържа си дъщерята, тя си плаща "наема" на банката, издържа си дъщерята, двамата делкат общи разходи. И да не работи този мъж, и да си тръгне, Джили си има заплатата, с която да си осигури покрив и хляб за детето.

Ето предложението на любимия:
Той казва "Идваш с мен", защото "Сам няма да оцелея" (в смисъл психо-емоционално).
Очевидно е, че е готов да и плаща задължителните - банка, дете - лични разходи, за да му води домакинството, създава психокомфорт, уют...ала-бала - присъствие. Това са думи, това е предложение - аз ще те издържам, за да си ми в къщата.
Ето нейните притеснения:
Проблем първи: за да отида, трябва да напусна работа (или поне да взема неплатен), което предполага тотална загуба на средства от моя страна.
Проблем втори (който е вързан с първия): компанията казва "Поемаме някакви разходи по преместването на съпругата в рамките на около 400 Евро месечно. Само че, по смисъла на закона ние не сме съпрузи (и очевидно нямаме намерение да бъдем). т.е. аз там съм леко нелегитимна, респ. тези 400 евро заминават в небитието.

Значи, от едно устойчиво в момента финансово и професионално положение, Джили трябва да поеме риска да изпадне в пълна зависимост, жилището на кредит и дъщеря и - също, за да го играе "емоционално подкрепящото присъствие" 3 години.
В същото време, онези от фирмата, понеже не са толко прости, са предвидили допълнителен разход на наемния си работник 400 евро за издръжка на съпруга. Хората си направили сметката, че семеен, обгрижван и спокоен психически мъж е по-пълноценен работник и изплащат бонус върху заплатата му за госпожата. Не ги дават тези пари за държанка, гадже, любовница, а за семеен мъж. Тоест, приятелят на Джили благородно ще и дарява помощи от заплатата си, но няма да сложи един подпис, за да получава тя независимо от него издръжка от фирмата.

Тя пише, че в момента заплатата и е приблизително 400 евро, с които се разпорежда сама. Е, къде е дявол на магаре хем да предлагаш на една жена да ти домакинства на майната си, за да ти крепи крехката душевност, хем да не и предлагаш възможност работодателят ти да и плаща за това? Първо е тъпо и неикономично, второ мирише лошо на предложение за поставяне в пълна зависимост от мъжкото благоволение. При сериозен риск - тя ще е нелегитимна там, значи, да забрави за официална работа, после да трепери всеки месец за апартамента и детето си.

Скъпички мъже,
музата, емоционалната опора, крепителката на вашето самочувствие и битов уют не е безплатен подарък. И има много по-висока стойност от 400 или двойно и тройно да са, евро месечно. Тази стойност се нарича брачен договор - поемаш ангажимент черно на бяло, даваш сигурност на партньорката си. Във всеки друг случай тя не е патньорка. В описания по-горе е държанка, и за работодателя е държанка, нелегитимна, незаслужаваща и един евроцент внимание.

Това е положението, и хич не е елементарно. Не сме петнайс-осемнайсетгодишни тук, че да си менкаме приказки за любов и пеперуди.