|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 10 години по-късно
|
|
| Автор |
Лили Bиxpoнpaв (гавърверсия) |
| Публикувано | 19.05.12 12:30 |
|
|
Едни мисли са ме налегнали от сутринта.
Как се виждам след 10 години.
Поводът е една ученическа среща, която ми предстои, 30-годишнита от завършването на гимназията.
Но вместо да си спонмя как съм била преди 10 години, се замислих каква ще бъда след 10.
Вие как се виждате?
Социален и семеен статус? Материален, духовен?
За децата си какво бъдеще чертаете?
Мечтаете ли?
В БГ ли се виждате? /За тези, които са тук, пък и за другите/
Тъй като вече 10 години вися в дирските клубове, наблюдавам, че времето лети. Нищо чудно и след 10 години да съм тук по навик.
Какви бяхте преди 10 години и доволни ли сте от промените, които сте претърпели?
| |
|
|
|
Аз имам следното очакване:
А ти?
WALL·E
| |
|
|
|
това е щот си проста
снощи пробвах големия Глок на Герена
само десет патрончета, щот скъпи и дефицит
абсолютно раздира тишината прасето
много яко
...............
са имаш по-важна работа с детето и не ме ядосвай
---------
аз съм разведен и чак в четири днес ще си видя красавицата
като затворник го еба
...........
ти си въпросвай въпросите де
ще те изслушаме
| |
|
|
|
Не знаех, че планираш да си сменяш пола.
| |
|
|
|
Естествено, че имам важна работа с детето, нали то е част от 10-годишния ми план. Основната част.
След 10 години, ще си е взело хляба в ръцете и аз ще мога да се оттегля в топлите страни. Нали ще купувам къща в Тунис.
Напоследък обаче ми вкарват други идеи. Имало прекрасни места по Мраморно море.
| |
|
|
|
Нали говорехме за тебе тук?
WALL·E
| |
|
|
|
Моят литературен подход те е объркал.
Или не си стигнал по-далеч от увода?
Ни прочете ли въпроса - Как се виждате вие?
А ако говорим за мен - въпросната циганка е на около 30 и нещо години, а аз ще съм на доста повече.
Така че - благодаря!
Както и за надписите на възлюбените по ръката.
| |
|
|
|
На последната ни среща, която беше преди около две години, всички ми се сториха супер сериозни... а мога да твърдя най-отговорно, че човекът, който е имал нулева подкрепа от близките си от 12-годишна възраст до днес /разбира се, оценявам моралните изключения като "ти ще се справиш", "ти можеш", и т.н./, съм именно аз. Стана ми леко неприятно да видя бившите си съученици, сред които и верни приятели от години, без усмивка. Доста от тях живеят в чужбина от години. Почти помислих, че са позволили на децата в себе си да си отидат, което, вероятно, е едно от най-страшните неща...
След 10 години се виждам точно както днес и точно както бях преди 12 години. Ще ми стават същите панталони, които обличам сега, както когато преди месец, на майтап, пробвах едни, които пазех в гардероба си от когато бях на 16 и дори ми бяха лееекинко широки...
Надявам се, разбира се, да съм на шест и от здравословна гледна точка, за да мога да правя добре нещата, както ги правя и днес, но най-вече - да съм опора на родителите си, да са живи и здрави.
Виждам се напред в работата си, вероятно омъжена, но не задължително, защото не съм убедена, че го искам, макар да живея с приятеля си. Ако исках да съм станала семейна, досега да бях приела поне едно предложение за женитба.
Все още нямам деца, а ако имам такива, за по-правилно намирам да осиновя вече родени /но не за да не си разваля фигурата - нямам подобни страхове, а чисто от хуманна и ако щете - "екологична" гледна точка/ и да им дам обич и възпитание.
Преди 10 години, тъкмо се бях преместила от Пловдив в София и работех на две места /напредък - в Пловдив работех на три/, за да плащам наем в самия център. Обожавах начина си на живот, защото бе невероятно динамичен и разнообразен. Днес, работата ми е много лесна и като че ли бавна, въпреки че се намирам в Милано, което е индустриалното и бизнес-сърце на Италия, но все пак, не може да се сравни с начина, по който хората работят в София. Преди 10 години, бях неуправляемо импулсивна - до степен, в която се случваше често да обиждам някого /говоря за личния си живот, докато на работното си място винаги съм била неимоверно умерена/.
| |
|
|
|
Ето, такива неща ми се четат.
За оптимистични хора, виждат напред все хубави неща, а като се върнат назад - пак всичко е било чудесно!
За мрачните и сериозни хора - това е защото са в БГ, а това тук е традиция.
Това, че си в Милано оказна влияние. Мога да си представя как те закачат онези горещи мъже по улиците.
Спомням си, че през две години от живота си/1996 - 97 г./ се усмихвах непрекъснато на непознатите по улиците. Не след дълго вече хората ме запомниха и не само ми се усмихваха, но и се поздравявахме и подмятахме закачки.
Не знам как стана така, че после ме затиснаха грижи и неволи, та станах мрачна.
Когато се сетя за този си период, започвам да го практикувам пак и денят ми става хубав.
Напоследък точно така си правя животът хубав, защото щастието е в нас, а не извън.
Залива ме помия - давам усмивки...
"Лесно ти е на теб", ми казват, а аз отговарям - "Да, защото съм проста".
| |
|
|
|
Мраморното е интифата
един дивак ме облъчва от тамошно с много приказки
............
още пет годинки ше кретам тука
щото имам малка щерка
после на Мраморното
и не ти търсят разрешително, не!, че някога съм имал
ама си е друго
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | >> (покажи всички)
| 
|
|
