|
Тема
|
 10 години по-късно
|
|
| Автор |
Лили Bиxpoнpaв (гавърверсия) |
| Публикувано | 19.05.12 12:30 |
|
|
Едни мисли са ме налегнали от сутринта.
Как се виждам след 10 години.
Поводът е една ученическа среща, която ми предстои, 30-годишнита от завършването на гимназията.
Но вместо да си спонмя как съм била преди 10 години, се замислих каква ще бъда след 10.
Вие как се виждате?
Социален и семеен статус? Материален, духовен?
За децата си какво бъдеще чертаете?
Мечтаете ли?
В БГ ли се виждате? /За тези, които са тук, пък и за другите/
Тъй като вече 10 години вися в дирските клубове, наблюдавам, че времето лети. Нищо чудно и след 10 години да съм тук по навик.
Какви бяхте преди 10 години и доволни ли сте от промените, които сте претърпели?
|
|
|
|
|
Аз имам следното очакване:
А ти?
WALL·E
|
|
|
|
|
това е щот си проста
снощи пробвах големия Глок на Герена
само десет патрончета, щот скъпи и дефицит
абсолютно раздира тишината прасето
много яко
...............
са имаш по-важна работа с детето и не ме ядосвай
---------
аз съм разведен и чак в четири днес ще си видя красавицата
като затворник го еба
...........
ти си въпросвай въпросите де
ще те изслушаме
|
|
|
|
|
Не знаех, че планираш да си сменяш пола.
|
|
|
|
|
Естествено, че имам важна работа с детето, нали то е част от 10-годишния ми план. Основната част.
След 10 години, ще си е взело хляба в ръцете и аз ще мога да се оттегля в топлите страни. Нали ще купувам къща в Тунис.
Напоследък обаче ми вкарват други идеи. Имало прекрасни места по Мраморно море.
|
|
|
|
|
Нали говорехме за тебе тук?
WALL·E
|
|
|
|
|
Моят литературен подход те е объркал.
Или не си стигнал по-далеч от увода?
Ни прочете ли въпроса - Как се виждате вие?
А ако говорим за мен - въпросната циганка е на около 30 и нещо години, а аз ще съм на доста повече.
Така че - благодаря!
Както и за надписите на възлюбените по ръката.
|
|
|
|
|
На последната ни среща, която беше преди около две години, всички ми се сториха супер сериозни... а мога да твърдя най-отговорно, че човекът, който е имал нулева подкрепа от близките си от 12-годишна възраст до днес /разбира се, оценявам моралните изключения като "ти ще се справиш", "ти можеш", и т.н./, съм именно аз. Стана ми леко неприятно да видя бившите си съученици, сред които и верни приятели от години, без усмивка. Доста от тях живеят в чужбина от години. Почти помислих, че са позволили на децата в себе си да си отидат, което, вероятно, е едно от най-страшните неща...
След 10 години се виждам точно както днес и точно както бях преди 12 години. Ще ми стават същите панталони, които обличам сега, както когато преди месец, на майтап, пробвах едни, които пазех в гардероба си от когато бях на 16 и дори ми бяха лееекинко широки...
Надявам се, разбира се, да съм на шест и от здравословна гледна точка, за да мога да правя добре нещата, както ги правя и днес, но най-вече - да съм опора на родителите си, да са живи и здрави.
Виждам се напред в работата си, вероятно омъжена, но не задължително, защото не съм убедена, че го искам, макар да живея с приятеля си. Ако исках да съм станала семейна, досега да бях приела поне едно предложение за женитба.
Все още нямам деца, а ако имам такива, за по-правилно намирам да осиновя вече родени /но не за да не си разваля фигурата - нямам подобни страхове, а чисто от хуманна и ако щете - "екологична" гледна точка/ и да им дам обич и възпитание.
Преди 10 години, тъкмо се бях преместила от Пловдив в София и работех на две места /напредък - в Пловдив работех на три/, за да плащам наем в самия център. Обожавах начина си на живот, защото бе невероятно динамичен и разнообразен. Днес, работата ми е много лесна и като че ли бавна, въпреки че се намирам в Милано, което е индустриалното и бизнес-сърце на Италия, но все пак, не може да се сравни с начина, по който хората работят в София. Преди 10 години, бях неуправляемо импулсивна - до степен, в която се случваше често да обиждам някого /говоря за личния си живот, докато на работното си място винаги съм била неимоверно умерена/.
|
|
|
|
|
Ето, такива неща ми се четат.
За оптимистични хора, виждат напред все хубави неща, а като се върнат назад - пак всичко е било чудесно!
За мрачните и сериозни хора - това е защото са в БГ, а това тук е традиция.
Това, че си в Милано оказна влияние. Мога да си представя как те закачат онези горещи мъже по улиците.
Спомням си, че през две години от живота си/1996 - 97 г./ се усмихвах непрекъснато на непознатите по улиците. Не след дълго вече хората ме запомниха и не само ми се усмихваха, но и се поздравявахме и подмятахме закачки.
Не знам как стана така, че после ме затиснаха грижи и неволи, та станах мрачна.
Когато се сетя за този си период, започвам да го практикувам пак и денят ми става хубав.
Напоследък точно така си правя животът хубав, защото щастието е в нас, а не извън.
Залива ме помия - давам усмивки...
"Лесно ти е на теб", ми казват, а аз отговарям - "Да, защото съм проста".
|
|
|
|
|
Мраморното е интифата
един дивак ме облъчва от тамошно с много приказки
............
още пет годинки ше кретам тука
щото имам малка щерка
после на Мраморното
и не ти търсят разрешително, не!, че някога съм имал
ама си е друго
|
|
|
|
|
Отивай там след 5 години и поставяй началото на колония.
Аз идвам след 10.
Много ми се иска топлина през зимата и топло море за плуване.
Имало и хубави гледки за гмуркане.
|
|
|
|
|
един от зевзеците ми беше колега
ама ного космат
неее, като мене, цивиларка в косъма
.............
ше пазиме мястото
ся трябва да се бръсна, щото дребчо ми забелязва четината
след свиждането
|
|
|
|
|
Хората, които бяха намръщени, живеят в чужбина от години - както написах преди това.
Италианците са изключително невъзпитан народ. Мъжете им не ме впечатляват. Жалко е, че няма достатъчно българи наоколо.
Много ми харесва начина ти на мислене!
|
|
|
|
|
е не само удобно, но и препоръчително, особено когато 90% от околната среда е съставена от двукраки овце.
|
|
|
|
|
Аааааааааааааа!
Ква била работата!
Четяло и се нещо конкретно.
Ама друг да и го напише, че и да я изненада, че и приятно!
О децката градина пеят песни по поръчка и за теб се фръцкат, че и леко пръцкат.
WALL·E
|
|
|
|
|
Какви бяхте преди 10 години и доволни ли сте от промените, които сте претърпели? Бях по-добра, по-малко цинична... Не, не съм доволна от промените. Опитвам се да се върна към човека, който бях, но не е лесно.
След десет години се надам да съм жива най-вече. Другото- каквото сабя покаже.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
Изобщо не се замислям, аз утре не знам как и какво ще бъде, та след 10 години... Я съм жива, я не.
Ако съм жива, вероятно ще съм се кротнала във вид на баба с, дай Боже, внуци. Нямам идея какво може да ме прихване, не изключвам нищо по принцип. Може пък най-после да развия здравословния егоизъм и да съм започнала да мисля за себе си. Което би било отвратително за околните.
За сина си - аз вече не чертая нищо, моите мечти за него, той почти ги сбъдна, сега е ред да осъществява своите така, както ги усеща сам.
Дали мечтая? Да, но за съвсем непосредственото бъдеще, почти за настоящето, не за след 10 години. Правя и някакви планове, но не зная дали ще мога да ги осъществя.
Всъщност в момента съм в някакво безвремие, още не мога да се възползвам от почти свободата си - почти, защото имам спиращи ме ангажименти към майка ми и вече твърдо изградени навици тип "трябва" и "длъжна съм" и вървя някак по инерция, което ме дразни.
А вече съм навлязла в нов етап от живота си, но стереотипите ме дърпат назад и трудно се отърсвам от тях. Явно адаптивността ми е поспаднала. Предполагам е въпрос на време да пренаредя приоритетите и да видя какво ще се правя нататък. Докато все още съм почти с всичкия си и в трудоспособно движение
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|
|
|
Тема
|
 Re: 10 години по-късно
[re: anbra]
|
|
| Автор |
tia9 (странна птица) |
| Публикувано | 19.05.12 20:20 |
|
|
още не мога да се възползвам от почти свободата си - почти, защото имам спиращи ме ангажименти към майка ми и вече твърдо изградени навици тип "трябва" и "длъжна съм" и вървя някак по инерция, помниш ли за окопите иии.......докато излезем от тях....ееех
|
|
|
|
|
Че то ако махмем "трябва" и "длъжна съм", какво ще остане от нас?!
|
|
|
Тема
|
Re: 10 години по-късно
[re: tia9]
|
|
| Автор |
coffeemate (ентусиаст) |
| Публикувано | 19.05.12 20:21 |
|
|
Гледай какво нещо.. едно и също ни е заковало вниманието.. на секундата
|
|
|
Тема
|
Re: 10 години по-късно
[re: coffeemate]
|
|
| Автор |
tia9 (странна птица) |
| Публикувано | 19.05.12 20:26 |
|
|
Сигурно се варим в "този казан"......много близко и познато
|
|
|
Тема
|
Re: 10 години по-късно
[re: anbra]
|
|
| Автор |
chavdar4e (бивше 4ave) |
| Публикувано | 19.05.12 20:41 |
|
|
Хех, изпреварила си ме
Тамън да пиша нещо подобно, че след 10 дни не знам кво ще е, камо ли след 10 години... пък те прочетох
С тая разлика, че ме чакат още мноооооого ангажименти към деца
Докато все още съм почти с всичкия
Хахахахах, ох, ей тука се разхилих с глас
|
|
|
|
|
Планирам, забележи!!!, не мечтая, дотогава да съм омъжена, да имам момиченце, къща край вода с огромна веранда, на която да си пия .... чая, докато си превеждам
|
|
|
|
|
Ти насищане с деца нямаш ли , бееее!
|
|
|
|
|
Абеее, ако имам спонсор, още поне 2 Все някое ще уцеля да е момиче
|
|
|
|
|
предполагам, същината ни трябва да остане като махнем дресировката
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|
|
|
|
|
е, то като си загубя акъла, какво да се мисля оттам-нататък...
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
|
|
|
|
|
Ти си мазохистка...
|
|
|
|
|
Някои хора...тва раждането за нищо го имате Аз едва кандисах за второ....
|
|
|
|
|
Аз като се вглееедам длибоко в същината си и кво да видя... минавам права под масата . Не благодаря!
|
|
|
|
|
Да ти кажа от опит личен- след второто е направо снасяне. Не е страшно . После става страшно
|
|
|
|
|
Не виждам да има кой знае каква промяна в мен за последните десет години- все същата съм си... не поумнях и не помъдрях .. мамка му.
След десет години и аз искам да съм жива, щото имат нужда от мен. Надявам се все още да се харесвам като се погледна в огледалото. Мечти- нямам, май никога не съм имала, всъщност. Като цяло живея година за година.
|
|
|
|
|
Като че ли и аз клоня към това да съм жива и да са здрави децата. Хей до какво се свеждат мечтите ни.
|
|
|
|
|
Ти колко имаш??
|
|
|
|
|
ми три са ми
|
|
|
|
|
Това съм го пропуснала, ще ме прощаваш, знам за Надето, ПИ и толкова
|
|
|
|
|
Малей, тук всички сте майки героини!!!
И аз все съм искала момиченце, но така и не се наканих.
Вече смятам, че е твърде късно за мен.
|
|
|
|
|
Аз за Втаса, теб и някъде миналия месец разбрах и за ПИ. За Надя не знаех. И то аз не помня дали съм го споменавала де..
|
|
|
|
|
То е трудно, но от друга страна децата в един момент започват да се отглеждат сами помежду си.
Знам, защото съм най-голямата от три.
Само пари да има. Най-вече за образование.
|
|
|
|
|
Абсолютно вярно.
|
|
|
|
|
Абе, аз от такова отглеждане помежду си, все последна в детската градина оставах. Добре, че знаех къде живея, та лелката като и писнеше да чака сестрите ми, ме завеждаше вкъщи.
Най обичам да чета, ама не мога.
|
|
|
|
|
Божкей, Втаса как я изспуснах, а си знаех, че Някой отявлено ми липсва
Втасе, наритай ме, ще ти дойда на крака даже
|
|
|
|
|
Е, и ние сме забравяли брат ми.
Събираме се за вечеря и изведнъж "Къде е Димитър? Кой го взе?"
|
|
|
|
|
Най-големият ми нощен кошмар е как закъснявам за вземане от детска градина или училище, да взема някой, спира тока в тролея и не могат да се отворят вратите, завалява сняг юли месец на Витоша..
Пу-пу, остава си само кошмар засега, ама, дет вика Анбра, те годинките си летят.
Никога не съм оставила децата да се гледат, освен понякога, много понякога вечер, като е заспал или заспиващ малкия
Всичко друго си е моя грижа! Кичо да си гледа английския
|
|
|
|
|
Плановете ти са чудесни и да ги изпълниш в съкратени срокове!
Ти на верандата в шезлонг, а мъжът тича по прясно окосената/от него/ поляна и забавлява дъщеричката.
Слънцето клони към залез над водата.
|
|
|
|
|
Ква поляна, ма, искам пясък
И поне две кучета.
И една котка!!!
|
|
|
|
|
Ми мечтая, я. То без мечти, на нищо не мяза този живот.
Първо, надявам се да съм жива и здрава след 10 години. Трябва, най-малкото.
Второ, децата.
Не им чертая бъдещето. Постарах се да им дам шанс, дали ще го използват пълноценно си е тяхна работа.
След 10 години ще са пораснали. Почти готови и двете да си поемат по пътя.
Виждам се усмихната.
Виждам и един чичко до мен да ме държи за ръчичка.
Виждам се спокойна и най-сетне наспала се, рахатясала.
След 10 години се виждам постигнала това, което сега ми се струва мираж.
Що така виждам... кой знае.
Айде сега, от моите уста в Божиите уши!
Добре, че попита дали сме доволни от промените претърпени през последните десет години, че да погледна назад и да си дам сметка за извървения път. Повече от доволна. Но не си давах сметка.
П.П. И освен това явно ми се спи, щото ако използвам още веднъж думата "сметка"... абе... такоата... келнер, сметката, моля!
Редактирано от Raf OFecin на 20.05.12 00:59.
|
|
|
|
|
Погледът ми не стига толкова далеч, въпреки че, както показва личният ми календар, десет години отминават учудващо бързо от една страна, от друга страна, като се върна назад с десет години, виждам себе си като един доста по- различен и по- объркан човек, сякаш все още по дирите на една позакъсняла идентичност.
Какво ще стане след цели десет, не знам. Не смея и да мечтая. Оставям нещата да се случват с моя помощ. Аз ще правя, каквото трябва, надявам се, пък да става каквото ще. Най- много ми се иска дъщеря ми и аз да сме здрави, а огледалото да не ме гледа враждебно и все още да съм доволна от отразения си образ там.
|
|
|
|
|
Преди "Такоата, келнер, сметката", трябва да има "Ти уажааш ли мъ?
Всичко, което си писала мога да си го копна като свое.
С изключение на децата, защото моето е едно. Отчитам като грешка, че нямам още едно. Все се оправдавах с невъзможност да се откъсна от работа, недостатъчно финанси и възраст.
Другото, което ми направи впечатление, че всички, които писаха за себе си, е че не споменаха бивш мъж - нито с лошо, нито с добро.
|
|
|
|
|
Преди "Такоата, келнер, сметката", трябва да има "Ти уажааш ли мъ?
изтърва "хлъц"
аре
закрепвай оборудването,
пази ми градския,
показвай муцуната на полосата
децата растат, време за шоу
мога ти превеждам
изцяло, и частично
живота в кабарето е очарователен, пратълче
ялте в кабарето
ръгай
|
|
|
|
|
Оркаде, като бях последния път в Сф/свързано с награждаването/ бяхме в хотел "Метрополитен" и наблизо видях "Илковата механа".
Там ли ходите?
|
|
|
|
|
джъъст
само за отрепки
|
|
|
|
|
Отвън ми се видя доста прилично.
Е, вече знам къде е явката.
|
|
|
|
|
Винаги съм живяла единствено и само в настоящето и сладки спомени от миналото, което знам е илюзорно, но пък и зареждащо
|
|
|
|
|
Лилянке, то да е един моят, да го спомена, ама де толкоз ресурс да ги мисля всички...
Не, истината е, че като приключа нещо в себе си, приключвам го напълно.
Мисля им доброто на бившите, поради простата причина, че не мога да пазя лоши емоции. Било, каквото било, и като си минем катарзисите, добри познати.
Нямам причини да поддържам отношения, децата са си мои, както знаеш.
Имали сме живот заедно, зле, добре - минало.
Това, което се старая да не забравям, е да живея в днешния ден.
Инак, след 10 години, ще гледам към следващите 10, вместо да се наслаждавам на къщата с дворче, на спокойствието и на чичото, дето се водим за ръчичка.
|
|
|
|
|
Ааа, Лило, честито за наградата!
Тук пиша, че в другата тема изби на кОнкурс за убост, пък на нашите години да си мерим убостта е най-малкото нелепо.
|
|
|
|
|
Благодаря!
Не, Рафи..., всичко тръгна от една тролска тема в 60-160, която обсъждаше тезата, че грозните жени обичат да жънат слава, за да компенсират липсата на хубост и беше даден линк към моята тема от КНР.
Никът беше новорегистриран.
В темата се включиха съвсем нормално хората от клуба там.
Но като дойде кака ти Лира, започна за цвъка.
После модката Надето я забърса, защото беше в нейна вреда вече всичко написано.
Затова тук хората почувстваха нужда да пообсъдят започнатото там.
Това е.
|
|
|
|
|
Тая тема, направо ми я открадна под носа...
Тъкмо си бях намислила да пускам тема за "малките мечти"...Понеже "големите мечти" вече съм ги сбъднала - учение, кариера, деца, любови, брак, развод, къща.... останаха дребните. А те са неизброими засега и предлагат реални възможности да продължа илюзията си за прогрес, въпреки остаряването и неизбежното снижаване на скоростта...
Идеите за малките мечти ги вземам първо - от миналото /когато са ми били големи и важни/, второ - от приятелки с оригинално мислене и нестандартен начин на живот, трето - от непознати хора, които обаче са се накефили на нещо специфично и непознато за мен. Е, няма да отрека - случва се да се повлия и от списания и медии, особено от някои реклами за екскурзии или развлечения.... но и аз съм човек.. Понякога ми е приятно да съм само блондинка...сред блондинките.
Не искайте много, за да може да платите цената.
|
|
|
|
|
Ок, то и това твърдение е нелепо, щото какво да кажем за красивите жени жънещи слава... сигур ще са грозни отвътре.
Карай, бе.
Неземните хубости, дето всеки ахва като ги види, са рядкост.
Знаеш, че красотата е в очите на гледащия.
В този ред на мисли, всеки е красив за някого и некрасив за друг.
По-добре не особено красив и доволен, отколкото красив и все недоволен.
|
|
|
|
|
Е, това са азбучни истини.
Но реших да се включа в онази тема, точно защото не ми пука.
И тъй като стана ясно, че не съм се засегнала, онова се пукна от злоба.
|
|
|
|
|
ти направо така ме замисли, че чак се сетих, че преди 10 години и няколко дни се омъжих, което постави началото на много неща за мен и всичките несвързани със семеен живот
сега, 10 години по-късно съм по-близка със себе си и се чувствам далеч по-добре, да.
за след 10 години хич и не мога да мисля, защото ми се налага да практикувам живеене ден за ден, което противоречи на вътрешна ми нагласа и ми създава дискомфорт, но май почва и да ми харесва.., та нищо чудно след 10 години (живот и здраве) да съм някакъв друг човек със сменен софтуеър
|
|
|
|
|
дайте линк къде да гледам, че може да ми остане време за трепане днес!
|
|
|
|
|
Шоуто свърши, забърсаха я.
|
|
|
|
|
тюх! знам си, че трябва да съм по-редовна щото на! изтървах сеира
|
|
|
|
|
Значи, още от малка си имала една голяма мечта: да се разведеш, а?
Ако оня идиот, първият съпруг го знаеше, дали щеше да клъвне?
WALL·E
|
|
|
|
|
Да мога да се смея над себе си. Яла, пила, ревала, тръшкала се - накрая да се похилим с някой и напред.
Другото квото дойде.
|
|
|
|
|
... много те бива да злобееш като не си на кеф!
Нали няма да спориш, че разводът също може да бъде мечта, преди да стане факт?
В случая, разводът с мен бил една от големите мечти и дълго кроени планове в живота на бившия ми - и именно аз съм тая дето му я сбъднах безпроблемно.. Без осмисленото ми, търпеливо и позитивно участие нямаше да има хепи енд. Имай предвид горното, ако се заразвеждаш и ти един ден - включи там някъде и жена си в процеса, недей разчита само на любовниците да свършат черната работа...
Не искайте много, за да може да платите цената.
|
|
|
|
|
Но все пак не каза нищо за това дали си мечтала за развод още преди да се ожениш, де.
WALL·E
|
|
|
|
|
Не съм, разбира се... абсурдно е.
Но пък съм мечтала да се съвзема след развода и да започна нов живот и това хич, не беше мъничка и лесно постижима мечта.
Не искайте много, за да може да платите цената.
|
|
|
|
|
Чудна работа, какво те бъркат хорските разводи?
Гледай себе си и си прави сметката - мъж на 45-50, ако се разведеш, дали ще имаш една тухла и керемида твоя над главата, докога ще можеш да изкарваш пари, за да те харесва някоя и какво ще стане като останеш на една пенсия само.
Каките в клуба, по които лаеш, определено нямат такива дилеми.
|
|
|
Тема
|
Re: Ей, начи...
[re: Aлиca.]
|
|
| Автор |
Haглeц (Чуций) |
| Публикувано | 23.05.12 10:34 |
|
|
Аз също нямам дилема в тая посока.
Не ме мисли.
А, ако всяка дума казана от мен ти се счува като лаене, то е щото не си си сменила наушниците.
Божке!
Най-голямата св. Богородица на Европа!
Гледа!
И ко да види - се дълбоки гащи наоколо.
И реве ли, реве....
WALL·E
|
|
|
|
|
Лаеш, лаеш!
Ама не хапеш.
Затова и рядко ти обръщат внимание.
|
|
|
|
|
Всички знаем, че нямаш дилеми и пишеш само от любов към писане на глупости.
|
|
|
|
|
Може и да си права.
Е виж, Алби като умря наужким, как го заоплаква стадото тук, а уж по едно време киселини разхвърляше, плашеше с пищови и пердах, със съд и вечна проклетия.
Аз кво?
Развратих се, станах гад, като ме плюят мисля, че пак вали.
Няма сеир вечеее...
WALL·E
|
|
|
Тема
|
Re: Ей, начи...
[re: Aлиca.]
|
|
| Автор |
Haглeц (Чуций) |
| Публикувано | 23.05.12 14:29 |
|
|
Бингоу, коуэжке!
WALL·E
|
|
|
Тема
|
Re: Ей, начи...
[re: Haглeц]
|
|
| Автор |
Orcad (регистриран) |
| Публикувано | 23.05.12 14:34 |
|
|
прав си за стадото
опяхме го Алби
раздуй за организираното скачане на огради, за рози
там съм първа редица,
и ви искам с диверсантката
|
|
|
Тема
|
Re: Ей, начи...
[re: Orcad]
|
|
| Автор |
Haглeц (Чуций) |
| Публикувано | 23.05.12 14:35 |
|
|
Мъжко дупе се веднъж ебе.
WALL·E
|
|
|
Тема
|
Re: Ей, начи...
[re: Haглeц]
|
|
| Автор |
Orcad (регистриран) |
| Публикувано | 23.05.12 14:38 |
|
|
дивак
тука сме културни
|
|
(аз)