отново пролетният вятър нанякъде, бързам да пусна една темичка, за която ми дойде идея от изпусната реплика на Раф-Кафето в темата на Пипилота. Та Кафенцето споделя, че не идвала музата да пише в нашия клуб, вместо за "вихъра на драмата", за - "ежедневните ми дилеми, за любовните ми трепети или за световната икономика".
Разбирам я напълно, но понеже аз явно съм друг чешит - не ми пречи да си призная, че напоследък ми се говори за световна икономика.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Та кажате ми как се чувствате вие, като ви заливат с толкова негативна информация за световната икономика и бъдещето на глобалния пазар? Не знам за еврото ли да се тревожа, за гърците ли, за французите, за японците, за арабите... или за хамериканците, между които и брат ми, нейде там...Ми, че как ще оцелее дреб/вна България и в тия катаклизми? Изобщо не ми пука. Не гледам телевизия, за да не слушам глупости. Каквото за всички турци, това и за гол Хасан.
Ако сте в настроение, споделете какви са личните ви "икономически" битки или коя несигурност на евентуалното ви "икономическо" бъдеще най-много ви притеснява? Точно в момента ми стана малко тъпо, щото синът ми се обади да каже, че са го приели в един университет, в който много иска да учи, но месечните разходи там ще са два пъти по-големи от сегашните и вече няма как да ги поема. Той, разбира се, ще търси кредит, но ако не намери, няма да може да учи там. От друга страна, обаче, не съм пък чак толкова притеснена, защото най-вероятно ще може да продължи в сегашния си университет, та не е болка за умирачка.
Т.е. притеснява ме единствено дали ще съм здрава, за да продължа да работя както досега. Ако съм здрава, няма да умрем от глад.
И да, осигурявам се за пенсия. И застраховка "Живот" имам, но се чудя дали да не си направя още една заради малкия.

Най обичам да чета, ама не мога.

Купих си няколко пъти дрехи втора употреба. В същото време винаги оставям бакшиш.

Започнах работа за по-малко пари в кризата. Сега започнах за още по-малко щото ме ядосаха много предишните и защото в кризата се търси и сигурност и перспективи. Та знам ли - уж за пари работя, ама не баш.

Давах редовно на родителите си. Сега за втори път взимам.

Замислям се да спестя участие в национално състезание на детето от чисто финансови подбуди, което е грозно, но за един месец две такива са ми много. Никой не им поема нищо. Участвай, пътувай и плащай - кеф.

Малкото дете е момче и расте и иска да яде повече. В същото време да не е без салати и плодове все пак. Пък дете - и сладолед си трябва. Пък и за безалкохолно, като излязат с колелата иска. Та и там е черна дупка голяма.

Аз понеже пуша - понякога пуша безбандеролни цигари. Пък друг път си поръчвам фреш. Голяма ми е мъка със свикването. Имал-нямал, ама не е толкова просто.

Бе като цяло се лутам между това дали съм ок или съм бедна. Според мен съм си бедна, но покрай мен има толкова по-бедни, че чак не успявам да се депресирам достатъчно и току се изкушавам да черпя.

Нямам доходи от наеми, акции или каквото и да е друго.

Не мога да си позволя да не работя изобщо. Дори месец не знам дали мога да лежа и да хубавея.

Имам заем.

Бившата половинка е по-добре. Той живее сам и може да изкара без плодове и без нови дрехи всеки сезон.

Прекалено много работя и накрая хем пари няма, хем съм лоша домакиня.

Винаги съм се осигурявала на макс. Което ми идва прекалено като идея, щото аз може на някой да му прозвуча като мизерник, но не взимам малка заплата и не знам защо ги плащам тия пари, като изобщо не вярвам да ги влагам реално някъде. Сигурно обаче с тях плащат голямата пенсия на майка ми

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Днес един колега се самоуби, като скочи от блок, близо до работа. Беше в период на едномесечното предизвестие за уволнение. Цял ден се питам кога, в кой момент от човешката история, живота е станал толкова шибан и гаднярско сложен и несигурен. Ш хвана гората, ей, ш хвана гората...това обществено-икономическо устройство се опитва да ме потиска все повече и повече.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

...притеснява ме единствено дали ще съм здрава, за да продължа да работя както досега. Ако съм здрава, няма да умрем от глад.

Даваш ли си сметка, че малко омъжени жени биха се изразили точно така.
Значи все пак, въпреки надрастването и годините опит - личи си че сме разведени, разделени...или сами. Каруцата си е само наша, поне докато децата не си вземат хляба...Ама пък виж Оркад - той пък помага за внучето... и така до....края на света-а-а-а

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

... с това: Бе като цяло се лутам между това дали съм ок или съм бедна. Според мен съм си бедна, но покрай мен има толкова по-бедни, че чак не успявам да се депресирам достатъчно и току се изкушавам да черпя.

Ми как да не ти се ухили човек и да не те почерпи на свой ред!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Нети, при мен кризата дойде преди около 4 години. Работата намаля драстично, ама много страшно.. Тогава тръгнах да си търся нещо постоянно, макар че 18 години съм волнонаемно лице. Бях на 40, със специфични знания и опит, без възможност да разчитам на една стотинка извън това, което аз изработя. Нагледах се на какво ли не, наслушах се на какво ли не..

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

А Маме не съм съгласна с теб, аз винаги съм си мислила, че няма по-голяма грешка от това омъжена жена да не работи и да не разполага със собствен източник на средства! Животът е много превратен... Мъжо почва специализация (спечели и двата конкурса - фукам се, че ти знаеш, че има за какво)... та смятай ще е на две мРЗ бруто, а до сега винаги е вземал четири цифрена сума, осигуряван на тавана и с куп придобивки... ако аз не работех и той нямаше страничен доход щяхме да се озъбим яко! Тъй, че в днешно време да не работиш си е чист лукс ;) и признак за състоятелност (ако не си влошаваш начина на живот).

Иначе за кризата... много е зле! Съдя по клиентите ми и е зле не защото няма работа, защото държавата така ги е смляла от ревизии и проверки, че като ти блокират банковите сметки, върви и прави бизнес. Имам клиенти от 2009 г. им се влачат данъчните дела и не се вижда края... на тези хора бизнеса им се съсипа, закриха работни места и всичко това в името на фискалната стабилност, която е доста илюзорна, щото бюджета е стабилен за сметка на разсипания бизнес, което неминуемо води до съсипване на покупателната способност на населението...

Щяхме да си правим срещичка? Е айде де!!!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

При нас, лекарите, особено при хирурзите - голяма част пият - ама след работа, у дома или в компания. Първите 10 години не им личи...после пропадат.
Хубаво е че, доста хора поне се отказаха да пушат, покрай кризата - трудно, но успяха... все е нещо - един вреден навик по-малко.
Имаме и "тихи луди"... на работа мълчаливи, не знаеш какво мислят, имат проблеми у дома, са деца или заеми... виждаш ги понякога да скитат из Морската като изоглавени, щото са решили, че са болни и трябва да спортуват...крият се в разни популярни болежки и измислени болести, които заимстват от пациентите си...
Шефовете пък са като шпиони от студената война.. постоянно се дебнат, пазят си "доброто име" и си крият придобивките, щото далаверите им са като в оная приказка за "магарешките уши" - току изникнат, въпреки предпазните мерки и орташката солидарност. А в това време редовите лекари - грухат на тръстиката за стотинки, губят вярата и професионализма си, съсипват здравето си...който може - бяга... няма изгледи за реформа.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Не знам, като те, чета мисля, че обърках живота на мъжа си! От 6 години го карам да специализира и най-накрая се накани... и вече се чудя къде го надъних и защо ми беше да мрънкам!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите