|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
|
|
|
Историята е дълга, но вече ми се спи, затова накратко.
Бабката е почти сляпа вече, от 4г., след едно падане по стълбите у тях е настанена в старчески дом. В този дом се запознах с нея. Мъжът й я зарязал с 3 малки деца. Просто един ден рекъл, че му писнало и си хванал капата. Никога не е плащал издръжка на децата. Тя, много влюбена все още, и много нещастна, остава на 28г. сама. Никаква помощ от родителите, тогава било голям срам да си "парясница", тоест изоставена от мъжа си жена. Наложило се сама да се справя, добре, че било във време на възход на икономиката, та лесно си намерила работа в един склад за готова продукция на Сименс. Там работила до пенсия, тоест до 65г. И понеже била все още здрава, работила още, до 71г. възраст. Изучила и трите си деца, с дъщеря си не поддържа контакт, но с двамата си синове и внуци - да. Най-доберения й човек е малкия й син, за него говори най-много и ако се наложи, на него ще се обади.
Каза, че две години след развода си е ревала почти непрекъснато. После животът я завъртял. Защо сега, след 60г. каза, че разводът й всъщност е бил нещо хубаво. Ами защото благодарение на развода си е била една свободна жена, че е работила и сега получава добра пенсия - нещо, дето малко жени от нейното поколение имат (щото са били повечето домакини). Членувала е във фолклорен клуб и в туристически клуб. Ходила е много заедно с клубовете си. Като я попитах защо не се е омъжила пак, тя ме изгледа очудено и после ми каза - исках да отгледам децата си на спокойствие. Независимо от това имах хубав живот. Няколко пъти подчерта чувството за свобода и правото да взема решения. Това е малко непонятно за нас, българките, но тук, в Байерн и до днес е много разпространено мъжът да е печеловникът ( и съответно той да взема решенията). Затова не е рядка случка мъж да зареже жена си след като му отгледа децата и да си вземе някоя млада мацка, като остави жена си на улицата, без пари и без професия, щото му е гледала децата.
Като я питах как се чувства в старческия дом, тя беше категорично много доволна. Рече ми: цял живот съм блъскала, а тук сега съм като на хотел - сменят ми бельото, готвят ми, разхождат ме, имам приятели. Какво повече му трябва на човек.
| |
|
|
|
Ето една причина българките да сме щастливки.
Тук много хора ме гледат с присмех и леко подозрение, но аз наистина много ценя правото да вземам самостоятелни решения за себе си, независимостта си - основно материална и възможността да се разделя, с този, с който вече не меля веднага и без много обяснения.
За миг и не съм допускала да живея по този начин - мъж да ме издържа, а аз да го гледкам и да го слушкам. А, и нещо повече - да треперя, че може да ме остави немила-недрага с деца на ръце.
Да не говорим, че професионалната реализация ми е далеч по-мила от семейната.
| |
|
|
|
Секирата е често въпрос на оцеляване.
Аз затова казвам - Злопаметна съм, защото съм добра.
Това ми е спасението. Като усетя симптомите на нещо, което вече ми се е случвало, не червена лампичка, ами сирени вият в главата ми.
| |
|
|
|
Напълно изчерпателен отговор.
А аз се притеснявах, че с много лека ръка се разделям с хората.
Ама, далеч по-добре е да има шепа хора на твоята вълна, отколкото да мъкнеш сюрия отношения, които те затормозяват с години. Само защото са от години.
| |
|
|
|
Личи си професионалиста в теб - с 2-3 изречения каза същото, за което аз се разлях като делтата на Нил. Много се "кефя" като чета стегнатата ти реч.
Винаги съм искала чисти, равнопоставени отношения, които носят радост и обогатяват и двете страни. Мама цял живот беше пример за обратното - мъкнеше едни натрапени й отношения, удобни единствено за тези, които й ги натрапваха. Ненавиждах това още като дете. И накрая какво - натресох се на същите пачи яйца. Много работех, бях перфектна в работата си и се самозалъгвах, че това ми е достатъчно и че сама съм си "избрала" да дърпам семейната каруца по нанагорнището. Чак когато се счупих и никой от возещите се в каруцата не се наведе да ми помогне, камо ли да дърпа вместо мен, осъзнах, че повтарям в малко по-интелигентен вариант живота на майка ми.
Сещам се за една притча, прочетена при Идрис Шах. Ще я преразкажа, колкото мога.
Един ден лозата се оплакала на Аллах, че всяка година хората идват при нея, обират гроздето й и нито веднъж, нито един от тях не се обърнал да й каже поне едно "Благодаря". Тя с такъв мерак и с такава грижа раждала и подарявала плодовете си, а не получила никакво уважение. Попитала: кажи ми Аллай, какво да правя, как да ги накарам да ме забележат?
Аллах й отвърнал: Много просто, спри да раждаш. И се погрижи за себе си. Тогава ще разберат, че нищо на този свят не може вечно да се получава даром.
Оттогава насетне "инвестирам" само във взаимоотношения, които ми носят добро. Общуването ми със стари и болни хора ми носи огромно добро и удовлетворение! Макар всичките ми приятелки да сметнаха, че съм се побъркала с този си избор. Предпочитам да обгрижвам един благодарен и петимен за внимание възрастен човек, отколкото да си тровя нервите с някое непоносимо зло. При добрия човек отиваме спонтанно и с радост. Проклетият и злобен нещастник е отблъскващ, ако ще и да ми е най-близък роднина. Роднинството му с мен не бива да му е извинение да се държи свински, да ме изнудва и да се заиграва със синовния ми или съпружески "дълг". Смятам, че всеки е длъжен да поддържа и развива доброто в характера си, а не да го удари през просото. Подобни хора да ме извинят, но не са от моя отбор и никога няма да станат.
Редактирано от Samtpfoten на 25.04.12 15:43.
| |
|
|
|
при всеки е индивидуално: например една приятелка като я попитах, защо се разведе и тя ми каза: ами само като чуех как си тътреше пантофите по пода и..не го понасях,
разводът не се случва ей така от днес за утре , това са негативни емоции трупани година, след година и най- накрая по - смелите се решават, а тези дето ги е страх се оплакват и живеят двоен живот
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | >> (покажи всички)
| 
|
|
[