|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
по т. 1 - това така и не се научих да го играя, за по-сигурно вися тук, за да знам, че ще заспя и ще се събудя с вас
по т. 2 - каква е пък тая щуротия
по т. 3 - гадже ли си си хванала
| |
|
|
|
Отговор на т.3.
Не съм си хванала, ама ми е приятно да си спомням...
| |
|
|
|
Абе спомняш си
Направи го!
| |
|
|
|
#1 е до време. Изживява си човек цинизма и го отминава. Плюсовете са в свободата и усета, че си пожелаван пак и пак. Това гали егото.
Но там са и минусите, оставя ти горчилката от въпроса - 'ко от туй?' и една тъпа болка, след като си тръгнеш от поредното легло, където не си искал да си. А просто си попаднал там ..
Малцина щастливци /според мен дебили/ остават и са доволни с цинизма си. Повечето /умни и/или чувствителни/ люде, след време си задават въпроса - 'къде и с кого искам да съм?'.
И това неизбежно довежда до #2 и/или #3.
The show Must go On
| |
|
|
|
И аз всъщност мисля така, ама питам.
Да не би нещо да греша.
Моят период първи беше 3 години.
И се клех, че така ще си карам доживот.
| |
|
|
|
Ти нали се прокламираше за хойкаджиййка?!
Ми то изключва другите въпроси...
не забравяй кой си, откъде си и с какво си бил обут
| |
|
|
|
В грешка си.
| |
|
|
|
Ако имам избор - нека е точка 2.
При нея се усещам, че имам повече предимства от двата крайни варианта и по-малко недостатъци накуп.
В реалността съм попаднала в точка 3, но това трае половината година само, та се издържа...
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
|
|
Точка 1, по начина, по който си я формулирала, не ми е интересна. Достатъчно възрастен човек съм, за да се занимавам с незрели изпълнения, които при това не ме влекат и едва ли биха ми доставили удоволствие. Пък и навикът някои изкушения да са на една крачка, отдавна ги е направил безинтересни.
Бих предпочела точка 2, след което тя постепенно да се влее в точка 3 в един момент, но без да сме припряни, ако може. Но в този момент съм доволна, че не ми се налага да вземам подобни решения. Иначе, съжителство, базирано на теми за разговор, душевно сродство, умението да се смеем заедно и да намираме консенсусни пътища за решаване на проблемите плюс хубав секс, е нещо, което ме прави крайно сговорчива.
Децата... Какво за децата? Моята дъщеря е достатъчно голяма, а и разсъждаваща зряло, така че да не е "препятствие" за т.2 и т. 3, евентуално, или да пък да се чувства застрашена по някакъв начин. Гледаме една на друга с респект, пък и е на възраст, в която вече може и да се отдели от полата ми.
| |
|
|
|
... искаш мнение, което да послужи на самата теб, боя се, че ми е трудно да погледна от твоята гледна точка, пък и ти нали си беше щастливо обвързана или... нещо съм пропуснала?
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
(The клубарЪ)