..майката на бившия е починала тази нощ - и не е била лека смърт.
Чувствам се виновна, че така и не успях да организирам едно посещение /мое и на дъщеря ми, отделно от бившия/ да се видим и да си изговорим напрупаното през годините... да се прегърнем за последен път. Тя живееше в малко, забравено от Бога селце... с не повече от 50 човека до което не ходеше автобус...А и бившият не одобряваше да се появя там и да я "разстойвам" с присъствието си. Вече е късно за каквито и да е разговори и това ми тежи.
Майка ми /тъщата/ - каза изплаквайки след като и съобщих..."отиде си една силна жена".
И така е... тя беше силна, земна жена...мир на душата и!

----------
Преди 20 години тя ме " взе" от къщи една вечер като по традиционен стил дойдоха със свекъра и поднесоха дарове на мама и тати, които останаха малко стреснати от този непознат за тях обичай и от думите и преди да тръгнем за нейния дом...Тя ми рече пред всички " кажи ми МАМО и оттук нататък все така ми казвай!"

Не отлагайте хора, не отлагайте - вижте се с тези, с които се чувствате свързани ...СЕГА.

Не искайте много, за да може да платите цената.

Мир на душата и!
Има хора, които не се забравят, дори и приживе да не са ни били най-любимите.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Съболезнования.
Някога и аз си мисля за това отлагане, което правя уж по хуманни за мен причини. Понякога изпадам в конфликт със себе си - дали/или. Знам, че не искам да чакам последния момент, за да го направя. Но си отлагам, защото някои теми трябва да подхвана аз, а със сигурност има вероятност след това да не се прегърнем.

Преди време исках да се видя с майка ми, да е жива и здрава, да й споделя чувствата си от отношенията ми с нея последните 15 години. Да стане най-накрая наясно защо съм й толкова гневна и ядосана, и най-важното - да знае, че съм й простила, дори да съм убедена, че тя никога няма да възприеме, че има какво да й прощавам.

Още веднъж, съжалявам. Надявам се да намериш мир със себе си по този въпрос.

"В живота, за разлика от шахмата, не всяка дама е царица."

Ще ми повярваш ли? От няколко месеца съм на същата вълна. И го мисля, и го мисля, но не знам, как да стане. Не знам, за какво да си говорим, но поне да се видим, ей така за мир в душите. А сме на 500м, представи си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Точно вчера станаха 9 месеца от смъртта на татко...
Той обичаше майката на децата ми повече от мен и сестра ми... Тя не дойде приживе да се разделят, а и не дойде на погребението... Хора...различни...
Лека и пръст...
Искам да се видя с всички, които съм обичал, с всички приятели...дори и недотам. Мога на всички да кажа...ТОВА СЪМ!

Удоволствието може да се обляга на измама, но щастието почива само върху истина.

Моите съболезнования.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от Koм на 15.01.12 17:11.

Ох, непременно го направи. Не го планирай много много, не го мисли, просто го направи...дори и нищо да не си говорите - просто да се видите, то другото само ще си покаже и усети. Ако имаш кола, правиш нещо като екскурзия и минаваш уж, случайно от там с една бутилка вино или нещо сладко за почерпка.
При нас бяха само 45км, а сега ни дели вечността...не трябваше да става така.
Дори с детето не се видяха за Нова година, че то беше с баща си и новото му семейство на някакъв хотел да празнуват и не са минали през село, както правят всяка година...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съболезнования.
Хора сме, допускаме грешки, трябва да си прощаваме, и преди всичко на себе си.

Не знам, дали е тук мястото, но понеже се отвори тема, която все исках и аз да повдигна, понеже ме човърка, че ще разкажа. При мен е доста сложно, като че ли.

Значи, свекърва ми почина отдавна. При развода, бившия ми забрани да ходя вече на гроба й. Не знам, от къде му е изникнала тази тема и как е мислел в такъв момент за тези неща, но може би, защото само аз ходех там. Тя нямаше живи роднини, той не е Бг, свекъра въобще не отдава значение на тези неща. До тук това...

Преди 2-3 месеца се обади свекър ми, много болен и изглежда с някакви психологически проблеми - паранои ли, мании ли, не знам. Каза ми, че откакто сме се развели, го настигнали тези неща. И ми каза, което по-важно, че Господ го наказвал заради мен. И това го казва отявлен атеист. Аз взех да го успокоявам нещо, обаче не се получаваше, защото той навиваше все едни и съща плоча и изобщо не ме слушаше и така и не ме чу докрая.

Аз не знам, този човек, по какъв начин си е вменил такъв грях или дали действително е казвал или правил нещо, но ми стана страшно, че ще си отиде с тази мисъл. Обаче, сега сина му е тук да го гледа, защото и няма кой друг, така че достъпа ми е напълно отрязан. Той, за мъртва майка имаше претенции, а представяш ли си, за жив баща.

И такива неща...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите