Интересно ми е жени, дето са родили и гледат деца ко ще рекат.
Аз си признавам, че съм раздвоен. От една страна съм "за" , а от друга ми е анти.
"За" съм, щото ако не могат си имат детеце - що да не им се помогне и да имат дечко.
Анти съм, щото ми иде малко кат "ай да водим кравата на бик".
Даже меко го казвам.
Дано не съм питал друг път, ама пак ме "плесна" тоя въпрос.
Иска ми се мамчетата да чуя. То мъжете сме ясни, ама не сме износвали и раждали.
Не е провокативна темата.
За мен, чисто логически е повече от правилно, ама емоционално ми звучи терсене.....Важно е детето, разбира се, ама....да гледамда бременее друга, наместо жена ми....е нейния корем ли да цуня или на жена ми - някак си се обърквам :)
п.п: Кви глупости от сабахлян ви питам :)

Ако вземеш добра жена ще си щастлив. Ако вземеш лоша жена - ще станеш философ.

Анти съм, щото ми иде малко кат "ай да водим кравата на бик". Точно.
Отделно не си представям как ще нося девет месеца едно дете и няма да го заобичам. Пък като го заобичам, как ще се разделя с него?

Най обичам да чета, ама не мога.

Рики Мартин има близнаци от суроганта майка, още един куп звезди, дори въпреки демонстрацията на Бионсе Ноулс по време на наградите на МТВ (където галеше коремчето си в знак, че е бременна) се говори, че и тяхното със Джей Зи дете ще се роди от сурогатна майка! Нямам представа как се заплаща на сурогатната майка, но видно има достатъчно хора, които нямат проблем със себе си да правят това! ... обаче ние сме такива аборигени, че при нас това няма да се приеме добре от обществото - нещо като негрите и циганите!... какво да ти разправям, ние сме 200 години назад в мисленето си, като нация говоря!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от parvaty на 05.01.12 08:23.

Искрено съчувствам на жени, които не могат да износят дете и в този смисъл сурогатното майчинство е единствената им възможност, ако държат на генетичния материал.
Възхищавам се на жени, които са в състояние да го направят, давайки възможност семейство да си има свое детенце, дори и подбудите на една сурогатна майка, според мен да са на първо място финансови. Поне на запад и в Щатите, доколкото съм наясно, това е доста скъпо начинание, за тези, които искат дете.

Лично като майка - никак не си представям да износя дете, което е на друга майка /генетично/ и след като го родя да го предам. Много емоционален става казуса.
Не се виждам и от другата страна - по-скоро клоня към осиновяване, като вариант да бъда родител, ако имам пречки за естествено възпроизвеждане.

В разни страни това е законово установено, чак дори заради това и много точно се съблюдават интересите както на сурогатната майка, така и на родителите, чието дете тя носи. Май тоя вид майчинство е опция за гей двойките / в частност мъжки/.

Колкото до България - не виждам как тук, на тоя хал на който сме, това може да се превърне в една непорочна практика - в смисъл лишена от престъпния си елемент и този, който води до злоупотреба с конкретното състояние на бременност.

"В живота, за разлика от шахмата, не всяка дама е царица."

Май тоя вид майчинство е опция за гей двойките / в частност мъжки/.

Мои познати педали си осиновиха дете....познай де - в Турция, ама едно хубаво, русо, бяло, засмяно . Пу да не му е уроки.
И аз се изненадох как гей двойка/оженени/ осиновява 3 годишно клапе в.....Турция. Ама на.
Но това е друга тема

Ако вземеш добра жена ще си щастлив. Ако вземеш лоша жена - ще станеш философ.

Нищо сложно не виждам аз в това да съм сурогатна майка или пък някоя жена да ми износи бебето.. Как би се чувствал таткото не знам, ама си мисля, че ако той си обича жената на тази жена, която му износва бебето ще гледа като на ...фурна.. /това за "фурната" съм го чула от мъж/. И си мисля, че само хора, които не са имали проблеми от такъв характер или хора, на които религията им е промила мозъците имат някакви задръжки да се обърнат или да предоставят помощ.

такъв разговор в компанията на 25-30 годишни млади хора, които явно се вълнуват от репродуктивните въпроси...
резултатът:
мъжете отричаха сурогатното майчинство,
жените го възприемаха...
най-вероятно мисълта за едно- и повече годишното отсъствие от другите активности е водещото, така, че нищо чудно в бъдеще да се срещаме по-често с туй сурогатно майчинство...


ЕВРОПРОСТАК

Позволявам си да изкажа мнение, защото контактувам от няколко години с дете, родено от сурогатна майка. Биологичните родители се сдобиха с дете благодарение на много близка тяхна роднина. Говорили сме многократно как ще кажат на детето си.
Аз съм раждала 3 пъти.Първия път бебето почина. Втория път детето беше наистина чакано и много желано. Когато след 3 години родих следващото си дете, изпитах странни чувства. Гледах бебето и виждах голямото си дете, бебето плачеше и чувах голямото си дете. Макар много лесно да осъществявам контакт с деца, си признавам, че тогава се замислих дали майчиният инстинкт е нещо, което се отключва веднага или се отглежда.
Много е лесно, ако си билогично здрав и забременееш лесно, по желание. Само си помислете колко случайни (дори нежелани) деца идват на този свят. Винаги съм смятала, че осиновяването (сега и приемната грижа) са много по-осъзнат акт на родителство.
Вече съм на 45, но ако бях по-млада бих родила на близки дете. Тогава би отпаднала дилемата как да се откъснеш от съществото, което си износил - просто ще бъдеш около него, ще му се радваш как расте щастливо и обичано.

Значи нямаш против да си "фурна". Да родиш едно бебе, да го оставиш и никога повече да не го видиш?
Аз такива неща визирах, а не правилно или неправилно.
Мисля, че аз лично не съм дорасъл емоционално до това.
Да, бих приел, но ще ми е чоглаво и въртоглаво вътрешно.
Не съм казал, че съм против, а че съм раздвоен.
Според мен емоционално няма се справя.
От друга страна пък, ако жена ми не може....на таз сурогатната ще и целуна и краката.
Но пък ко се получава - на ти кинтите, дай си ми детето и я шута....
В такава насока говоря.
Затова и мамите питам. Аз за себе си съм си ясен, че не съм си ясен :)
Просто надали бих приел жена си като майка на това дете. Някак си ще ми е пошло една жена да даде дете на друга жена и чао, а цяла година е била част от живота ми.
Просто казвам, че съм раздвоен и слава Богу, че не ми се налага.

Ако вземеш добра жена ще си щастлив. Ако вземеш лоша жена - ще станеш философ.

Ся ти говориш за някакви си неща, дето са тесен случай и за тях закон не трябва.
В общия случай се подписва догор да се разкараш...примерно след няколко месеца кърмене и т.н. /ако е уредено със закон/

Хубавата част и аз мога си я представя, а гореописаната?

Ако вземеш добра жена ще си щастлив. Ако вземеш лоша жена - ще станеш философ.