Каква е основната им сила? Кой е елемента, чрез който те помагат основно на тези, които се озоват там? Каква е магията в тях?

Въпроса не е риторичен, но много искам да прочета мненията ви на базата на нещо, което в един момент ми хрумна. И искам да ги прочета без да съм ви повлиял с мислите си. В някакъв момент няма начин да не напиша това, което си мисля.

Недей да се бориш с прасе. И двамата ще се изкаляте, а на прасето ще му хареса.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

На мене са ми помагали главно с информация.
В емоционален план не съм ги ползвала много. Дори си мисля, че е по-добре да не се ползват в момент на лабилност и неустановеност на решенията.

В нета помощтта е основно на психо ниво.
Нещо като удовлетворяване на емоционални нужди.
Без значение дали ще е в позитивен или отрицателен план. Сърби те и се начесваш.
Отделно, убеден съм, че има и някои реални, материални ползи от това контактуване. Свидетел съм на това, но то не е за тръбене. Всеки си знае за себе си.

WALL·E

Няма един отговор, от избиване на комплекси, че чак до нужда от подкрепа. За всеки каквото търси. За мен е търсене на друга гледна точка, това ми помага и намирам такива. Друг човек няма да стана, но ставам по-толерантна, към себе си и към другите. Готови решения няма и не може да има, но има начин да разбереш, че винаги има поне две истини, не само твоята.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

форма на контакт, комуникация, начин да споделиш твой или чужд опит, да избеиш комплекс или друго дето ти тежи. Възможност да се информираш, да се забавляваш, да си съпричастен и клюкарстваш.
Помагат, ако на горенаписаното му казваш помощ, иначе силно казано , помагат професионалните.
Магия - хах не е магия, а навик. Те са общество, което ти се поднася на куп, имаш по голяма извадка пред себе си, може да си правиш изводи, докато в реала вече няма общества.

Има нищета и ползи.

Във виртуалните такива - споделеността. Колкото и роботизирани да сме, се имаме нужда от това да споделим някому, бил той и само ник на дисплея ни. Да отлеем .. иначе гърмим. И се прави виртуално .. щото по-лесно. Макар и мним, усета за подкрепа е нещо което те прави по-малко сам, по-малко неуверен .. някак стопява усета за безвремие, нищета и страховете ни.

В невиртуалните групи, клубове и прочие тайни или не неформални организции - ползите са тези който водят. Били те лични, групови или покрити под логото на обществени, същноста им там е взаимната помощ и ползи. На ти .. дай ни .. групата е зад теб и ти зад групата. Не си сам, ние сме с теб ..

И ако оставим прагматичната страна, ще забележим как пак се експлоатира горното .. страховете. Като живата клубност, бидейки по-съвършена и организирана освен страховете погалва и егото.

Back in Black

Винаги е полезно да чуеш как мисли друг човек, нищо че е виртуален. Нямам нужда от модел, а само от мнение и в тези клубове съм го намирала.Няма магия.Има претегляне "за" и "против" по дадена питанка с помощтта на други хора.Също, както е и в реалния живот.

В някакъв момент няма начин да не напиша това, което мисля.

Ще изчакам този -"някакъв момент"

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Каква е основната им сила? Кой е елемента, чрез който те помагат основно на тези, които се озоват там? Каква е магията в тях? - на кръчмите?А де?

"Библия учить нас любить ближнего своего. Кама-сутра объясняет, как это делать. "

Според мен са по-скоро вредни, отколкото полезни. Не виждам, с кво биха помогнали на някой да си стъпи на крака. По-скоро са демотивиращи. Вместо да се стремиш към нещо по-добро, свикваш с мисълта - аууу, колко още има като мен. И се потапяте във взаимно самосъжаление.

НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!