|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
Тема
|
Край
|
|
Автор |
ПOЛУидиoтчeтo (тиква, бе) |
Публикувано | 01.11.11 05:51 |
|
Казваше се Любо. Аз му виках Идиота и все се оплаквах от него. Със сигурност също съм допринесла вече да го няма. Допринесла съм и за едни от най-щастливите му моменти. Така или иначе всичко това вече няма значение, защото той е някъде другаде и не може да ми каже дори къде е не знам коя четка за боя. Мислех, че вече го обичам само като приятел, а ми липсват ръцете му. Нямате ни най-малка представа какво е, когато не сте го преживели.
Едва ли ще пиша много в тази тема. Знам и какво можете да напишете вие в нея. Няма смисъл. Пуснете по една песен, ако искате.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Оле, майко! Какво стана?!?!?
Дано да е на по-добро място!! Прегръщам те и целувам.
Насреща съм да помогна с каквото мога! Дръж се!!!!!
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
Само да кажа, че всеки край е едно ново начало. За всички. И с Божията помощ.
Винаги се прицелвай в слънцето. Дори да не го уцелиш, поне ще бъдеш сред звездите.
| |
|
Съжалявам, но нямам сили в момента да пусна песен. Тежко ми е. Чешит съм, и рядко харесвам мъже, но него го харесах още когато се запознахме. И до последно мнението ми не е мръднало.
е любима моя песен, в която се пее за човек, който е обичан от пеещата.
Думите са нищо. Все още не искам да повярвам.
Недей да се бориш с прасе. И двамата ще се изкаляте, а на прасето ще му хареса.
| |
|
Зa какво става дума всъщност?
Какъв край?
Защо пускаш тема след като няма смисъл да пишем и да пишеш?
Мила, за какво иде реч всъщност?...песните после ще си пускаме.
| |
|
Пускам тема, просто за да знаете, че Идиота вече го няма и да не ми се налага да обяснявам занапред за всеки, който не е разбрал това. Получи трети инфаркт и това е.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
Олеле...извини ме...боже мили!
Не знаех...мило момиче...прегръщам те и ще помълча с теб.
| |
|
Не мога и не искам да повярвам .....
Бог да го прости Любо, и мир на праха му............
..............
..............
Сили, колежке, и, ако имаш нужда от нещо - звънни.
НА ТОЗИ СВЯТ НАЙ-ВИСОКА ЛИХВА НОСЯТ СПЕСТЕНИТЕ НЕРВИ !!!
| |
|
Господи, в първия момент реших, че сте се разделили и просто се изразяваш образно...
Мила, готина Полудиотче, моите съболезнования. Ужасно ми стана мъчно за теб. Не знам какво да кажа... Дано ти и децата намерите сили да продължите напред и след това. Знам че много се обичахте. Съжалявам, миличка...
| |
|
НОСЕТЕ СИ НОВИТЕ ДРЕХИ, МОМЧЕТА -
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Въпросите на тая планета
я решим,
я не решим…
Но не казвайте: утре ще бъдем красиви.
Не казвайте: утре ще бъдем щастливи.
Не казвайте: утре ще бъдем, ще бъдем…
Ще обичаме утре,
утре ще бъда любим.
Носете си новите дрехи, момчета,
падаме, както ходим,
умираме, както спим.
Не казвайте: утре ще почнем голямото,
днес да спечелим пари за прехраната.
Не казвайте: утре да бъдем честни,
днес тихичко
ще се проврем…
Носете си новите дрехи, момчета,
ходейки падаме,
сънувайки мрем.
Не казвайте: утре с вик на площада
ще кажа истината, после – на клада!
На клада, но утре. А днес потърпете,
днес се налага
да премълчим…
Носете си новите дрехи, момчета –
падаме, както ходим,
умираме, както спим!
Стефан Цанев
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | (покажи всички)
|
|
|