|
Страници по тази тема: << 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | (покажи всички)
Тема
|
Re: Чеки, чеки...
[re: 4usmivki]
|
|
Автор |
tia9 (странна птица) |
Публикувано | 06.04.11 10:28 |
|
Лошото е, че в тази стогодишна война има цивилни жертви.....децата, децата живеят на бойното поле.
Какво непоносимо напрежение –
да примиряваш разума със чувствата...
Добромир Тонев
| |
Тема
|
Re: Чеки, чеки...
[re: tia9]
|
|
Автор |
LlRA.. (мission) |
Публикувано | 06.04.11 10:32 |
|
Извини ме цинично е това, което ще кажа, но истината е: кой ебава деата, когато честолюбието и лудостта вземат превес!
Но когато си вътре в самоподлудеванката, това н есе осъзнава...мани, голям проблем е това, ОГРОМЕН! Психиката на подобни деца се инвалидизира! Накрая намразват вътрешно и двамата си родители, дори този, който е жертвата!...дано това не е целта: Може мен да не заобичат и приемат отново, но и онази да намразят...ужас!/е, това е вече психарско/
| |
Тема
|
Re: Тия дела със семейни пари:)
[re: LlRA..]
|
|
Автор |
MamaNetty (блондинка) |
Публикувано | 06.04.11 10:51 |
|
Много отрезвяващ пример си дала, при това от първо лице.
Наистина, човек каквото сам си направи - никой друг не може да му го причини...
Не искайте много, за да може да платите цената.Редактирано от MamaNetty на 06.04.11 11:11.
| |
|
Остава да дефинираме - що е то обич ?!
| |
Тема
|
Re: Чеки, чеки...
[re: LlRA..]
|
|
Автор |
tia9 (странна птица) |
Публикувано | 06.04.11 11:01 |
|
Права си естествено, лошо е когато децата плащат нашите глупости. Много го боли Оркада, не знам през болката дали ще разбере какво му казваме.
Ако тръгна на война с бившия си мъж.........нали ще срина и бащата на децата си, за това каквото е между нас......е само единствено между нас и мълча. В крайна сметка вината е поне наполовина, няма развалени отношения само от един. Отношения се създават поне от двама, така се и развалят, пак от двама поне. Боли ме (ама наистина), че няма как за секунда да му покажа това което виждам отстрани, за секунда да се опита да разбере за какво говорим........човек губи сетивата си от болка, а болката при него трае векове............не бива.
Какво непоносимо напрежение –
да примиряваш разума със чувствата...
Добромир Тонев
| |
|
Твоят въпрос за "невъзможната" дефиниция ми напомни един период около 20 тата ми година, когато много се лутах и търсех отговори...Някъде около развода на нашите, който трая 3 години написах това леко нескопосано стихотворение...
Две души - две среднощни таксита
с червени сигнали "заето"...
От завоя излитайки -
разминават се двете.
Кой е лош? И защо?
Пак въпроси, въпроси...
Парченца стъкло в
в петите на чувствата боси...
Две души - две запалени свещи
ала не пред олтара църковен
а пред топлия труп на нещо,
било някога тяхна любов
Гадно време... без дефиниции.
Не искайте много, за да може да платите цената.Редактирано от MamaNetty на 06.04.11 11:08.
| |
|
Е те тва е разкоша на живота. Кофти мотив, кофти послание, кофти последици, нейде измежду които се родило нещо чудесно под формата на мъничко стихче.
| |
|
Остава да дефинираме - що е то обич ?!
Спрямо родителите ли?
1. Да не ти се свива корема на топка само при мисълта за тях.
2. Да не ти потичат сълзи от безпомощност, дори, когато си мислиш/мечтаеш хубави неща за тях.
3. Да не се срамуваш заради тях първо, пред себе си, после и пред всички останали хора.
4. Да се радваш като ги видиш без никаква, ама никаква тревожност или страх.
5. Да си щастлива, когато ги виждаш щастливи.
6. Да скочиш, и от легнало положение 2 метра и да хукнеш презглава към тях при първия признак на проблем и злополука, не защото нЯма кой да им помогне, а за да си ТАМ.
7. Всеки празник, всяка добра новина и преживяване да споделяш с тях, дори и само в мислите си.
8. Дори и целият свят да се срутва на главата ти, да ЗНАЕШ, дори не да вярваш, че родителят е сигурно убежище.
...ей такива нещица, сигурно има и още.
Най-ужасното, което ме стигна в живота ми на 45, беше, да осъзная какво е отсъствието на обич към родител. Страшно е, когато не усещаш нищо повече от съжаление и...задължение.
| |
|
Много точно казано всичко в стиховете...аз не обичам да квалифиирам дали някой става за поет или не, що му е излязло от душата и сърцето! Щом го е изговорил и облякъл в думи от болка или радост, а не обиди и война...значи е прекрасно написано!
| |
|
Това е много тъжно.
Поне с майка си не си ли била близка?
| |
|
Страници по тази тема: << 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | (покажи всички)
|
|
|