|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
|
|
|
Кое е първото значимо (важно, съществено, което е оставило отпечатък в живота ви - добър или лош) нещо, което ви се случи, след като навършихте тридесет?
| |
|
|
|
Аз навърших 30 в превратно време. Случи се хипер-инфлация, случиха се демонстрации, записах се на 3-то ниво на курса по английски. Това последното - се оказа, че остави най-голям отпечатък, защото на 31 вече бях емигрант.
| |
|
|
|
седнах си пред бюрото в стаята, като се размислих за 30-тте
бях се разкарал с поредната мома
размислих
след три месеца се ожених за друга,
дето никога не е присъствала на събития в къщи
...................
сдлед 18 годин се разведох
сега карам 55
................
рапорт даден
| |
|
|
|
Това, което си спомням е, че бях крайно нещастна в един ужасен брак, от който бях започнала да вземам крайни мерки да излезна и все не се получаваше. Спомням си , че ми беше адски трудно, самотно, страшно и отчаяно. Посвещавах цялото си време в грижи за детето и не съм имала никакъв страничен живот. Абе тъжна история. И така до 40 г.
| |
|
|
|
Имам по- свежи спомени от следващата десетилетка... А на 30 бях патка- всичко за мен беше детето, съпруга и дома, центъра на мирозданието. Всичко останало беше на далечен, заден план...
А на 40- потрес, неприятни равносметки и... а бе, я да не си развалям настроението.
| |
|
|
|
Понеже питаш, ще ти кажа, не че е за разправяне. Мъжът ми се разболя няма месец преди 30-тия ми рожден ден. Нататък се сещаш. Не ми се мисли за тези години.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Na 30 приключих с Люксембург и заминах за САЩ
| |
|
|
|
На 30 години бях общопрактикуващ лекар в малък провинциален град заедно със съпруга ми. Дъщеря ми беше на година и половина - 2 години се учеше да говори ... по това време се замислих за ясли, детска градина и училище в бъдеще. Тая мисъл ме накара да действам така, че след година две да се върна във Варна, където е родния ми дом и имам по-големи възможности за себе си и за нея.
Накратко - на 30 - исках просто да оцелея в посевместната криза наоколо и да имам най-доброто възможно семейство. На 38 вече бях разведена.
Горе долу от него време ми е споменът, как ходя да преглеждам вече зачохлените мъртви и да подписвам смъртните актове в циганската махала...помня огнищата от начупен паркет в средата на хола на тези специално строени за тях блокове...Старците, забравени да живеят по мазетата, завити в парцали на разни миндери, миризмата на мизерията...и гневът, че кофите за боклук бяха сложени в средата на детската площадка, където се предполагаше да играе детето...
А казват, че лошите неща се забравяли с времето...
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
|
|
отваряш нова страница ... не го знаеш, но е така и на 35 вече разбираш
това което ми се случи на 30-я ми е рожден ден просто и си беше знак, че тръгваш на някъде, че ден с ден няма да си приличат..., че не си галеник на съдбата, а ти я галиш и тя ти отвръща
| |
|
|
|
Първо писах дисертация, междувременно се омъжих и разведох, на 34 родих сина си и каквото и да се е случвало оттам-нататък, това е единственото важно и съществено дело в живота ми. Другите събития са съпътстващи и без особен отпечатък.
Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | (покажи всички)
| 
|
|
(блондинка)