|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
|
|
|
Ако нещо бъркам, вие ми кажете. Женени сме от няма и година, имаме си детенце на няколко месеца, а най-важните хора в неговия живот са представителите на неговото семейство, респективно майка му. Не обвинявам жената, че се бърка навсякъде и все си налага мнението, защото той така й е позволил и сам е във връзка с нея, за да я уведомява за всяка битова или семейна наша неволя. Случвало се е тя да ме обижда, а той просто да си мълчи и да не заема позиция, явно от шубе мама да не се кара Ама хора, вече се чудя как изобщо е възможно това да се случва. А аз, понеже съм глупава, си зарязах работата, роднините и приятелите, за да се преместя при него на място без перспективи. Мислех, че ще си живеем добре, а то се оказа, че всяка свободна минута ТРЯБВА да прекарваме с неговите роднини. Аз пък не съм такъв човек, искам си контакти, свикнала съм да имам приятели, да имам личен живот, който не споделям с майка ми и баща ми Друг е въпросът, че той се държи грубо, когато не споделям техните планове и искам нещо различно. Направо побеснява, та не мога да го позная. За да е пълна картинката ще спомена и че за пред хората е много мил с мен и детето, а всъщност нито веднъж не ме е попитал дали имам нужда от нещо сега като съм на едното кирливо майчинство , пък аз съм малко горда и сама не си искам. Даже и за детето гледа много пари да не дава. Не че не дава, ама с клизма и с нежелание го прави, а за пред хората все приказва колко е грижовен. Доста и послъгва, та вече и доверие му нямам... Чудя се дали този брак има шанс. Признавам си, че аз малко си трая, тоест не съм седнала да поговоря с него сериозно или да му вдигна скандал, защото той все отбягва темата и ако пък стане дума направо започва да се кара с мен, а спорът свършва със сръдня и надуване от негова страна, сякаш аз имам вина за вечните му лъжи и несъобразителността му. В случай, че бракът ни няма шанс, така като четете каква ми е ситуацията, дайте ми съвет какво да направя, за да не загубя детето си. Имам странното усещане, че само заради самата гордост ще иска да ми го вземе, въпреки че няма представа как да се грижи за него, защото все го няма вкъщи... Аз предполагам, че ще се справя и сама. Нямам големи доходи, но все ще измисля нещо. Егати, права беше майка ми, че любовта не е толкова важна за един брак, а отношението между хората, уважението. Ама кой да я послуша... Сега ще си бия в главата акта за граждански брак
| |
|
|
|
Тук има няколко пункта.
1. Няма диалог. Пробвала ли си всички начини да му кажеш как се чувстваш и какво очакваш от взаимоотношенията ви?
2. Лъжата. Казваш ли му, когато констатираш това? Имай предвид, че лъжата е в два аспекта - потвърждаване на неистина и затаяване на истина.
3. Зависимостта от мама, не води до нищо добро. Това или трябва да го реши, или да си живее с нея.
4. Ти защо си трайкаш? От какво се страхуваш? Не на мен ми отговори, а на себе си.
Родителите ти винаги ще те приемат, а както виждам си убедена, че можеш да се справиш сама.
Бъди смела, говори без да ти пука. Това винаги се чувства от партньора.
| |
|
|
|
Слагаш каруцата пред коня...
Защо реши да живееш с някого след като не го познаваш добре? Глупаво е да се опитваш да променеш партньора си, само главоболия и излишни караници ще си довлечеш. Ако обичаш някого го приемаш изцяло, с всички добри и лоши негови страни. Вярвам, че и ти не си идеална. Потърси компромис и не опитвай с рогата напред...
Жената е слабо, беззащитно създание, от което няма спасение.[усмихвам сеРедактирано от ptj на 22.02.11 16:08.
| |
|
|
|
В момента , така като те чета освен да си кютиш и да си гледаш детето друг вариант не виждам!
Щото твоето стори като онова от поговорката на онзи дето все мислел с акъла, дето му идвал отпосле...то не , че и на мен не ми се е случвало, но практиката показва, че за момента и няколко годинки напред си налягай размислите и си гледай детето докато поукрепне поне.
Естетствено трябва ви и сериозен разговор, където да му напомниш, че и ти си ХОРА и че семеството сте преди всичко ТИ и ТОЙ...освен ако не си женена някъде в Италия или Турция или Албания
Наистина кажи за брак в БГ ли става дума?
На каква възраст сте?
Ако искаш ми отговори
| |
|
|
|
Ако нещо бъркам, вие ми кажете. Женени сме от няма и година, имаме си детенце на няколко месеца
Колко време бяхте гаджета?
Зависите ли финансово от родителите му?
Живеете самостоятелно, предполагам? Помага ли ти в домакинството и за детето, вместо да се оплаква?
Хм! Време е да му кажеш какво очакваш от него -точно и ясно. Ако трябва си направи списък предварително и го научи.
Например - да ти помага ежедневно за детето - да си поиграе с него или да го изведе. Да напазарува със списък. Един почивен ден през седмицата само за вас или за срещи с приятели, но не с роднини.
Успех!
| |
|
|
|
Да, проблемът е, че няма диалог. Винаги когато се опитам да поговорим, той се сеща, че трябва спешно да излезе или пък прави голяма драма и се нацупва, отказвайки да разговаря с мен. Като една обидена госпожица. Така може да не ми говори два дни, а после се прави, че нищо не е станало. Аз пък се опитвам да говорим зряло, тоест знам, че ако се изпокараме до нищо няма да стигнем, та гледам като се стигне до скандал да си млъкна и да изчакам друг момент. Относно лъжите-в началото се правех на разсеяна, защото бяха за дребни битови неща, но последния път му показах, че съм разбрала, без да му правя забележка. Надявах се да си вземе поука, но няма файда. За мен тези лъжи са обидни и чак не мога да повярвам, че го прави. Така както днес лъже за дребни неща, утре ще ме излъже за нещо сериозно. Просто вече му нямам доверие. Трайкам си, защото когато съм се опитвала да кажа какво мисля, съм чувала думите "тогава си взимай багажа и се махай", което с детенцето е несъвместимо. Той иска да се махна сама. Вместо да седнем и да се разберем, той предпочита да няма диалог... Де да знам как е редно да подходя, освен да почвам верно да си казвам какво ми е на сърцето, пък каквото сабя покаже
Редактирано от Afraidtobealone на 22.02.11 17:13.
| |
|
|
|
Да си призная, чудех се дали вината не е в мен. Мислих, мислих, анализирах и своето поведение. Сигурна съм, че имам кусури, но поне смятам, че до този момент наистина аз съм направила всички компромиси в нашите отношения. Да, трябва да го приема такъв, какъвто е, но лъжите и безотговорността не бяха видими до преди известно време.
| |
|
|
|
Трайкам си, защото когато съм се опитвала да кажа какво мисля, съм чувала думите "тогава си взимай багажа и се махай", което с детенцето е несъвместимо
Това ми звучи много зле.
Аз съм го чувала също от бившия си мъж, но съм му казвала - махни се ти!
В крайна сметка се оказа, че не си го е мислил сериозно, ама на мен вече ми беше писнало.
Прогнозите ми не са добри за вас.
Но дано да се лъжа.
Казвай си всичко, както го чувстваш.
Нищо няма да загубиш от това.
| |
|
|
|
лъжите и безотговорността не бяха видими до преди известно време.
Всичко лъсва, когато се появи детето.
На мен ми се чудеха, как живях спокойно в бездетен брак 12-13 години, а след това напуснах мъжа си с 4-годишно дете на ръце.
| |
|
|
|
Абсолютно подкрепям...
Казвай си, показвай си, пък то циреят накрая пак ще се спука....
*извини ме за дофторския акцент*
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | (покажи всички)
| 
|
|
(блондинка)