|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
|
Миии...това е, мила ми, Страхуваща се от самота:-) Всички толкова сме си тре жоли (анбра, поправи ми френския), че ни остана само акъл да даваме:-)
| |
|
Не че шсе появиш да чЕташ, ама .. а зема а са изкажа и аз.
С дълбоко прискърбие признавам, че Алиса ти е дала най-работещите съвети за ситуацията. Всичко останало са пожелания, с лек привкус на ама-как-може-така и тва-не-може-да-бъде. Които никак, ама никак не ти вършат работа. Тва "кажи му тва", "кажи му онова", "накарай го трето" просто не сработва. Ше те отцепи фамилията от колектива .. като стой та гледай.
И ся серьозно .. Ти сигурна ли си, че още не си у следродилна депресия ?! Тва като първо .. И второ - нагоди се към ситуацията, сиреч родата (казано ти е как) и извлечи дивидентите от нея. Щото такива има .. убедена съм. Типът мъже като твоя на първоначален етап от брака не приемат съпругите си като приоритет и авторитет. Колкото и кофти да звучи. Това обаче не ги прави кофти бащи, съпрузи и мъже. Те просто по-късно узряват. Изисква време да разберат и приемат отговорностите и приоритетите си. И това не става мушкайки го с рогата. Пътя той си го е показал - родата. Просто действаш там. Влизаш им под кожата и сетне .. е твой. Ще намалеят и почивките заедно и ходенията по гости, и послушанието .. щом узрее.
| |
|
Баси...неприятно ми да се съгласявами с Алиса и с тебе бе, едновременно
Затуй няма - върха на айсберга го видяхме - ай да видим надолу.
"Мама каза така е повод само"....туй за жокер :)
Лесно е да бъдеш почтен, когато нямаш друг избор
| |
|
"Мама каза така е повод само"....туй за жокер :)
Текст за превеждане ли подаваш на Правилната?
моля, другарко, нека аз да кажа!
| |
Тема
|
Re: Извинявай за въпроса...
[re: Kkaнeлa]
|
|
Автор |
fri_flyt (щастлива ) |
Публикувано | 24.02.11 23:04 |
|
за всички - незнам, аз специално още съм си тре жоли давам акъл щото имам в повече а имам и опит. И знам на мен колко ми беше трудно и ми е мъка какво я чака. Също ми е мъка, че когато бях на нейната възраст нямаше кой поне със съвет да ми помогне... И пак си отгледах добри деца с баща им, колкото и да беше ужасен. Още съм жива и здрава и нищо ми няма. А ми се е налагало и да гледам и стар, болен и много досаден и противен свекър. Да му готвя и да му чистя и да му пера буквално .....ни гащи. И кво ли още не. Не че не можех да се врътна и да ида при майка ми и баща ми с децата. Но как щях да ги отгледам? Сама без баща им? Или с друг мъж? Кой ще вземе жена с едно или две деца дори да е идеална като мене
Синовете щяха да ми кажат минимум "заради твойте капризи и глезотии ние сме без баща"...
| |
|
Въпрос за детската градина.
"Ами добре .. щом мама е казала. Има опит жената, сигурно знае повече." Боядисвам в червено .. и хич окото ми не мига. Като не му хареса и на него, що го мислим.
Абе, момченце .. петнайс' години у тва съм живяла. У задружна фамилия. Колкото са ми пречели, толкоз са ми и помагали. Даже второто повече. Щото не бях с рогата .. а ги заобичах. Тоз избор направих .. като видях, че нямам друг. Нито се обезличих, нито ме игнорираха. Напротив .. после почнаха те мен да слушат. Верно е .. в началото мамата мисайбавеше .. Щото нови хора, нови порядки, нов начин, всичко ново и не мое, ама .. втърках се.
Купуваме си наш дом .. Познай къде ?! Апартамента отгоре. Прибирам се една вече от работа и .. не мога да си влеза у кухнята. Задръстено. Ни вход, ни излаз. Аз отвън, свекър ми вътре .. у кухнята. Душичката, без да пита, без да каже, щръква се и ... ни купува кухненски ъгъл. Даже го и монтира. И като го монтира .. блок ! У кухнята ! Нема мърдане. Рекох си тогава - аде десена ще го преживея, ама поне да можеше да мърдаме. Та си го взе човека .. ъгъла. Силно нажален, че не е успял да ни зарадва и ни даде неговия, претапициран и направен, чисто нов, хем в десена, който аз си пожелах (щото такива малки наистина никъде не намерихме). Той остана на два стола и маса. Та .. имах два варианта за избор тогава - да изтърбуша кочината и война да образувам или да се посмея на ситуацията, да се сдобия с красивото ъгълче, дет исках, и да ми остане мил спомен. Познай кое избрах ?! Тва е ..
| |
|
Свързах се с родата. И останах вечна... за нея. Не и за синчето
Много тежък аргумент и много на място!
Просто трябва да ти се зачете!
Не искайте много, за да може да платите цената.
| |
|
Така се получи. Репликата беше - ти си снаха ми, аз друга снаха не искам да видя.
Не съм интригантствала, оттогава минаха 9 години. Положението е същото.
А нова снаха няма... Съмнявам се да има...
Мангалката himbeer клонира и моя никнейм. Проверявайте профила! Редактирано от Petkana_Divata на 24.02.11 23:32.
| |
|
Ай сега и моят превод на "мама каза така...", че да си признаеш кое е вярно:
Като каже мама едно, а жената друго, пък на вас повече ви харесва предложението/решението на мама, измъквате се от безкрайни спорове, препирни и пилене на главата с авторитетното "мама каза така... ще се обиди, ако не я послушаме".
Има и подвариант - мама ви е надула главите с нейните претенции нещо да бъде еди-как си. И ако тръгнете да спорите с нея, ще ви извади душата - познавате си от малки номерцата и как да ви стъжни животеца за непослушание. Ако действате на своя глава с жената, не както е казала мама - същата работа. От друга страна и с жената не ви се влиза в спорове и обяснения защо не сте се изрепчили на мама и "Ауууу, ти какъв мъж си мама да слушаш, а мен - не". При този вариант обикновено или се прави, както е казала мама без предупреждение, или се правите на глухи и отговаряте грубо. Щото, като ще сте "никакъв мъж" според жена си и все на една от двете трябва да угодите, по-добре да е на мама /че от пелените ви е по-страшното "зло"/, отколкото на жената, дето ще се цупи...колко да се цупи - докато си легнете.
Познах ли?
| |
|
Извинявам се! Нямам деца и ми е лесно да приказвам. Извинявам се за участието в темата!
| |
|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
|
|
|