|
|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
|
|
|
Защото и двамата искахме дете и го направихме. След това започнаха простотиите, вече бях в третия месец и не исках да правя аборт. Че го обичах-обичах го, какво да се прави , ама и преди това съм обичала гаджетата си, пък деца от тях не съм искала. Просто мислех, че това е човекът, с когото можем да имаме хубаво семейство, да се разбираме и да отгледаме дете. В интерес на истината това негово отношение стана факт точно след като забременях. И понеже от писанията на хората тук ми се струва, че някои не ми вярват, а други мислят, че съм скрита лимонка и не си признавам колко съм лоша всъщност, а се правя на добра, ще попитам дали е нормално той все да се скатава когато имам прегледи и да не ме придружи нито веднъж, а когато лежа в болница, защото се наложи няколко пъти, да не дойде нито веднъж да ме види. Докато всичко ми беше наред и той се държеше що-годе нормално, после станах някак... негодна И не, докато лежах в болница той не е имал друго оправдание-нито командировка, нито много работа, та да няма време.
И понеже разговорът започна да се върти около свекървата и родата, ще кажа, че аз хората ги уважавам. Проблемът не е в тях, въпреки че могат да се усещат малко понякога. Проблемът е, че той се е вманиачил в отношението си към тях. Да, всеки път ходя с него в тях, защото ако не тръгна по команда той ми извива страшен скандал. Дори да имам работа трябва веднага да зарежа всичко, защото майка му искала да ни види с детето. Затова и не ми е кеф да ходя-защото според него трябва задължително да го правя.
Редактирано от Afraidtobealone на 25.02.11 11:27.
| |
|
|
|
Като те чета как говориш за мъжа си, все едно от най-големия си враг се оплакваш.
как стояха нещата между вас през тези 3 години /май беше писала/, в които сте живели заедно преди да забременееш? Тогава сърдил ли се е, че поддържаш контакти с приятелите си и че работиш повече?
Също не разбирам как така В София винаги съм имала среда, много приятели, излизала съм много говориш в първо лице единствено число. Не сте ли излизали повече заедно с твоите приятели, отколкото поотделно всеки с неговите си? Той нямал ли е среда в София?
А що се отнася до това: Сега той се дразни дори като говоря с приятелка по телефона повече от 2 минути,
Трудно ли ще ти бъде да си провеждаш телефонните разговори, докато той е на работа или отсъства от къщи?
Попита ли го защо се дразни и дали не го дразни факта, че в часовете, когато сте заедно, ти не му обръщаш достатъчно внимание заради сладки приказки с приятелки?
Човекът може да се чувства пренебрегнат и малко нещо излишен покрай грижите ти с бебето. И да не се включва да помага, защото го е страх, че не прави нещата както трябва. Немалко мъже не проявяват интерес към бебета или пък си мислят, че освен да си поиграят с тях, не биха могли да ги къпят, преобличат и хранят по-добре от майките и малко нещо се дърпат.
Много е важно КАК общувате. А ти вече имаш някаква много негативна нагласа, усещам:
Имам чувството, че иска да стана една тъпа патица, която няма интереси, няма приятели и близки, няма на кого да разчита.
Той няма как да ти осигури подходящи за тебе контакти и приятелки в град, където не познаваш никого, а той е израснал там.
Ако неговите приятели са семейни с деца, поискай да те запознае със съпругите и да излизате заедно с тях понякога. Ако не са, каква работа имаш ти с бебето само в мъжка компания?
Ако мъжът ти има познати жени на вашата възраст, можеш да пробваш контакти с тях. Или да си общуваш с мамите по градинките, когато извеждаш бебето.
Виж, в момента аз също живея в родния град на мъжа ми. Неговите приятели от гимназията отдавна са се разбягали по света, с малкото, които са останали, той се вижда рядко и аз предпочитам да излизат по мъжки. Веднъж излязох с тях, но те си говореха за спомени от гимназията... приятно ми беше, но колкото за един път. Без да ме ограничават специално /никога не е и било/, просто нямам големи възможности да създавам нови интересни познанства тук. По същия начин се чувстваше и мъжът ми, когато живеехме 2 години в моя град. Но не ми е мрънкал, че искам да затъпява изолиран в къщи при тъщището.
Следродилната депресия и привикването към нов ритъм на живот и някои ограничения, които бебетата налагат, често доста изострят отношенията в двойката.
А защо решихте да се местите в провинцията и да отглеждате детето там? Кое го наложи?
| |
|
|
|
Не са ни заедно. Той ми каза, че не ме интересува колко пари взима. И лъжите му са свързани с пари, вече няколко пъти го "хванах" и ми стана криво, ма какво да правя, негови са си и той си ги е изкарал. Дава само в натура, тоест когато благоволи да купи нещо. Да, плаща сметките, за което съм му благодарна, пък и той все ми го напомня, но никога не ме е питал дали имам нужда от нещо или пък малката има нужда. Все трябва да му се примолвам, а аз това го правя в краен случай като похарча моите пари
| |
|
Тема
|
 Re: Шантав мъж
[re: Aлиca.]
|
|
| Автор |
LlRA.. (мission) |
| Публикувано | 25.02.11 11:42 |
|
|
Лисе има голям аразлика между теб и това момиче.
1. Ти си зряла жена далеч от 30-те години, като мен:))...и вече възприятията са по други.
2. Ти си родена и израсла в град където тези взаимотношения са ти по-ясни от там и адаптацията ти е по-лесна. Въпреки, че града ти е голям, богат и прогресивен, та пак не можеш да имаш ясна представа за дълбокия прованс...а сега момичето като написа къде живее ми настръхнаха косите
3. Най-важното...съпругът ти е прекрасен човек, в час и с разбирания коренно различни от тези на мъжът и. Просто не мога да спра да си го мисля, че за такива прогресивни съвременни сладури в крак с времето и морал като твоя и моя съпруг /независимо, че са отрасли в тази еснафска среда/ си заслужава човек всеки ден да им пали свещичка за здраве.
Редактирано от LlRA.. на 25.02.11 12:00.
| |
|
|
|
Ако не е тайна в кой град си?
| |
|
|
|
Не са ни заедно. Той ми каза, че не ме интересува колко пари взима. И лъжите му са свързани с пари, вече няколко пъти го "хванах" и ми стана криво, ма какво да правя, негови са си и той си ги е изкарал. Дава само в натура, тоест когато благоволи да купи нещо. Да, плаща сметките, за което съм му благодарна, пък и той все ми го напомня, но никога не ме е питал дали имам нужда от нещо или пък малката има нужда. Все трябва да му се примолвам, а аз това го правя в краен случай като похарча моите пари
Това е сериозен проблем. Много е важно как е решен този въпрос в семейството на родителите му. Ако там парите са общи или свекърва ти се разпорежда с разходите, поговори непременно за това с нея. Тя може много да ти помогне да установите нормалното за семейството положение - всички доходи да са декларирани и да решавате заедно как да харчите - по приоритети.
| |
|
|
|
Той живя в София 1 месец, точно тогава се запознахме. После си се премести там и 3 години пътувахме, за да се виждаме. Понеже гледахме да сме двамата, не излизахме много с приятели. Аз ходех в тях, той живееше с родителите си и братовчед си. Уикенди, празници и т.н. В един момент аз просто взех решението да се преместя, защото той не желаеше да живее на друго място. Е така за 2 дни си вдигнах багажа и се преместих. После си намерих работа там-не е добре платена, но поне ми е по специалността и това е голям плюс. Винаги съм искала такава работа, чувствах се добре там, докато не започна да се сърди когато работя извънредно. И на него му се случва да работи извънредно и го разбирам, пък и аз не съм оставала кой знае колко. Относно разговорите-така и правя вече, говоря когато го няма, но не мисля, че е болка за умиране да ме изчака 5 минути, като и той говори доста често. Ами да, имам негативна нагласа, въпреки че ще се опитам да изгладя нещата. Ще се опитам да си намеря приятели и така... Просто ми се искаше той да бъде по-отговорен и да се държи нормално, а не да заповядва като турчин
| |
|
|
|
Абе град В едно видинско село
| |
|
|
|
Знам че е сериозен проблем. Майка му в това отношение е прекрасна-действа по финансовия въпрос на семейството перфектно, ръководи им финансите и т.н. Така и ни съветва да правим, а той малко я послъгва и прави каквото си знае. Мен пък ме е срам да повдигна въпроса пред нея, защото ще го злепоставя, пък и не я знам как ще реагира.
| |
|
|
|
В голям филм си се вкарала...дано се стабилизират нещата...саможертвата ти май ще е голяма. Алиса добри съвети ти е дала, ако успееш да устискаш на характера и волята си и продължиш живота си там. Ползвай ги.
Иначе колкото и да се оплакваш тук, освен за разтуха...другото не зависи от нас:)))...всичко е в твоите ръце
| |
|
Страници по тази тема: << 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | (покажи всички)
| 
|
|
[