Здравейте,
последно време имам съмнения относно резултатността на подхода ми към дъшеря ми. Тя е на 9г, живее с мен, с баща и се разделихме,когато тя бе на 1г.Той има ново семейство и не участва във възпитанието на малката.
Не съм от майките, които треперят над главата на дететео си, като пазителки орлици. По скоро съм от майките, които създават възможности. Какво имам предвид.
Имам работа, която ме удовлетворява, изисква контакти, понякога пътувания. По възможност винаги вземам детето ми със себе си, когато работата ми позволява. Дъщеря ми свикна да се среща с много хора, да е активна, да има отошение към нещата, които я заобикалят, разви в себе се едно добро самочувствие на дете, което не се чувства ощетено от по различния модел на семейна среда.
Последно време усещам, че развивайки това добро самочувствие, малката започна да преминава границите, абе с една дума очаквах пуберитетския период да настъпи доста по късно. Слуша рок, облича се модерно, подражава на всички от филмите на Дисни, подготвя си уроците бързо и небрежно, смята,че всичко знае и така. Когато получи за нещо отговор ,,не'' се сърди яростно, т. е. ,,не'' не може да бъде отговор и ако и направя забележка винаги е готова да отговори с едно остро езиче, без дори да анализира забележката.
Тъй като моето свободно време изцяло е посветено на нея, водя я по различни извънкласни форми, рожденни дни ит. н., в един момент започва да се отнася към мен като човек, който е длъжен изцяло да и посвещава своето време. Не че аз имам кой знае какви други интереси освен работата и нея, да си призная. Нямам и друг човек до себе си.
Стархувам се да не възпитам егоистично дете, поощрявайки желанието и да бъде независима и правото и на избор. Как да намеря тази тънка граница между едното и другото, защото детето ми не расте комплексирано, и това е нещото, което ме радва, но не всичко в този живот е даденост.

Моето пък свободно време изобщо не е посветено САМО на 9-годишния

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Започни постепенно да я откъсваш от себе си - имам предвид не да я оставиш на самотек, а постепенно да очертаеш запазен периметър за себе си - време и място, които тя да се научи да не окупира. Вие сте две отделни личности, а май сте се сляли в една, като тя е обсебила част от тебе. Ето това не бива да става. Престани да я водиш навсякъде със себе си - първо така и създаваш грешната среда и оттам ненавременните и според теб прояви на ранен пубертет, второ - лишаваш я от правото и на съответстващата на възрастта и самостоятелност и трето - формираш и идеята за твоята зависимост от нея. В резултат тя започва да се идентифицира с възрастта и поведението на "големите" - позволява си неща, които не би следвало не само заради деветте и години, а и заради това, че всяка от вас си има своя роля и твоята е на майката, не нейната.
Според мен границата е там, където се осъзнава, че ти имаш твой живот, твои ангажименти /визирам работа, почивка, сън и т.н./, където тя няма място. Тоест, вземи си, отвоювай си свободата си докато е време. А какво ще правиш с нея е вече друг въпрос - може и нищо, може и нещо...

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Тъй като моето свободно време изцяло е посветено на нея, водя я по различни извънкласни форми, рожденни дни ит. н., в един момент започва да се отнася към мен като човек, който е длъжен изцяло да и посвещава своето време. Викаш, девойката те е взела за част от обслужващия персонал. Ами, започни лека-полека да я свикваш с мисълта, че това не е така. И друг път съм го казвала, но моята едно време почти се разреваваше всеки път като закъснеех за воденето и на танци, гимнастика или плуване. Постепенно свикна с обяснението, че имам твърде много работа, за да успявам на секундата с всичко и изборът е или да не се тръшка, или да спираме танците. След това вече не беше толкова изискателна.
Що се отнася до ученето, всички се изхайлазват малко или много в пубертета, но ако не и се снижава драстично успехът, не е болка за умирачка.
А независимостта е хубаво нещо, ама тя се извоюва, а не се подарява. Тя с какво е доказала, че заслужава да е независима?

Най обичам да чета, ама не мога.

Как да намеря тази тънка граница между едното и другото, защото детето ми не расте комплексирано, и това е нещото, което ме радва, но не всичко в този живот е даденост.

Не мога да ти дам компетентен съвет, просто защото не съм изживяла с голямата щерка/24г./ момента на нейните 9 години, а малката/8г./ все още не проявява обезпокояващи ме поведения. Но...интуицията ми подсказва, че не можеш да бъдеш сигурна, че детето не проявява някакъв комплекс, нещо скрито, което само тя си знае и преживява, а все пак има предпоставка за подобни напрежения.
Дано не прозвуча грубо!

Всъщност голямата, която не беше лишена от нищо /материално, образование, бит-всичко това на 6/, освен това, че бяхме разделени и живееше със семейството на баща си е достатъчен фактор за последващите комплекси, които се изразяват в безпардонност, излишна нафуканост, потайност и вършене нещата на своя глава, дори немалко фурнаджийска лопата...слава бога за сега повече се справя отколкото са грешките. Това, което е подтискала се изразява в реакции като една своенравна независимост, несподеляне и сякаш показване-Вие не сте ми нужни! Добре че все пак възпитанието и я държи онлайн във взаимотношенията и с хората и мен, но...то си личи...объркването и въпросите, които винаги ще си задава тайно в нея си.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Редактирано от LlRA.. на 19.02.11 17:54.

Чудесна, макар и трудна тема... обещавам да я почиствам редовно от спам и да се включа в нея на по-късен етап...Доскоро!

Не искайте много, за да може да платите цената.

Аз открих такова отношение към мен от дъщеря ми....на 22 е, прекалила съм със себеотдаването. Определи място и за себе си, мисля, че на тази възраст ще успееш лесно да я убедиш....Обсебването не е добро нито за теб, нито за нея.
Чета тази тема с интерес........заради своите си грешки.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Няма страшно, не се тревожи.

Моята дъщеря, точно във възрастта на твоята, когато отказах да и купя поредната кукла, ме заплаши че като остарея няма да ме погледне и дори сметката за телефона няма да ми плати. Сега е на 18 и ми обещава охолни старини.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Слуша рок, облича се модерно, подражава на всички от филмите на Дисни, подготвя си уроците бързо и небрежно, смята,че всичко знае и така. Когато получи за нещо отговор ,,не'' се сърди яростно, т. е. ,,не'' не може да бъде отговор и ако и направя забележка винаги е готова да отговори с едно остро езиче, без дори да анализира забележката.

Слуша рок - няма лошо, стига да не пречи /на слушалки/
облича се модерно - стига да не е безвкусно и не за възрастта и предизвикателно...дрехите ги купува майка и, следователно, има право да наложи вето и задължението да възпита добър вкус в детето
подражава на всички от филмите на Дисни - детето е артистично, вероятно самотно и се забавлява. Преодолява се с възрастта и създаване на нови интереси.
подготвя си уроците бързо и небрежно - строг контрол и наказания за лоши оценки вършат добра работа
смята,че всичко знае и така - изпитване, задаване на въпроси и доказване, че не знае всичко. Необходими са подход и създаване на авторитет - неотстъпно. За целта и повече познания от страна на родителя, разбира се.
Когато получи за нещо отговор ,,не'' се сърди яростно, т. е. ,,не'' не може да бъде отговор - да си протестира, родителят развива скоротечно глухота в такива случаи, ако не помогне, предупреждава, че при следващия протест, ще започне да отнема и досега съществуващи привилегии. И спазва обещанието си.
винаги е готова да отговори с едно остро езиче, без дори да анализира забележката - наказание за остър език - изолиране в стаята и и отказване на комуникация, докато не си помисли добре върху смисъла на забележката и не се извини.

Не е зле детето да общува повече с връстници извън училище. Помага за по-реална самооценка.

А за тебе, вече са ти го казали - определи си граници, своя територия, неприкосновени занимания и неприкосновено време, в което е забранено да те занимава без много основателна причина.
Време е също да и се дадат конкретни домашни задължения. Синът ми на 9 що чинии е измил...А аз като едно дете на самотна майка имах задължението да оправям леглата и да привеждам жилището в пълен ред преди майка ми да се прибере от работа. Като се прибереше, ако не четях книги или уроци, ме чакаха и други задачки... Както ми харесва.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

За мен най-плашещо на тази възраст е лошотията и липсата на любознателност. Доброто възпитание в смисъл любезност и обноски и полезните навици- малко на заден план като приоритет. Което в никакъв случай не е правилното, просто аз така го разбирам. Но пък има родители, за които нещата се подреждат по друг начин.

За мен деца в тази възраст, на които им хрумва да изтезават животни, посягат на бой при неуспех или проблем, унижават с кеф по-слабите или различните и т.н. са лошави деца. Това би ме уплашило.

Ако няма желание да учи в тия малките класове и няма интерес към поне 2-3 предмета в училище - паке плашещо и бих се старала повече в тая насока.

Но пък на мен нямаше да ми дреме, че слуша рок или се води по модни течения с дрехите - някак ми се вижда преходно и неважно. Пък и рокът си е рок, не е като чалгата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите