Има неща, които не мога да променя - тези преди да го познавам. Тези обаче от тук нататък - при условие, че живеем заедно мога да променя. Търся добър, приемлив вариант за всички. Опитвам се всички страни да получат достатъчно шанс и в един момент да се оправят сами.

Освен това нищо не оправям, само подреждам нещата

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите

Защо аз ли? Ми защото таткото е потънал в заеми и в следващите месеци всичко което изкара, по мое настояване ще отива да изчисти заемите си и да не взима нови.

Да разбирам, че ти ще плащаш издръжките най- общо казано?

Боя се, че си прекалено активна за да те приеме господинът с възторг. Ти го правиш за добро, но му насаждаш комплекси, че не се справя сам. Едва ли ще го оцени. На твое място бих се пооттеглила една-две крачки назад.
Не се заяждам, но нека да свърши нещо и той, нещо да реши, някаква инициатива за бившето си семейство и собствените си дела да поеме. Той е мъжът, не ти.
Даваш ли си сметка какво правиш?

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Давам си сметка. Слагам край на безумията - примерно кола на голямия син в момента, в който получава книжка. Част от заемите са точно за този автомобил. Струва ми се, че поставям нещата там където е редно да бъдат. Умереност ми се струва, че думата.

Много добре те разбирам и мотивите ти разбирам. Дано и той ги разбере правилно, не имам известни съмнения. От опит, не от друго.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.

Ами, на мен ми се струва разумно да са 150 лв. за издръжка и 150 за джобни. Като участва и мамата с толкова, достатъчно са.

Най обичам да чета, ама не мога.

Има риск - но по-добре в началото да изясним кой как си представя нещата.

Ами, той де факто наистина не се оправя сам. В такива случаи е добре по-оправният да поеме нещата.

Най обичам да чета, ама не мога.

Да, без съмнение.
Все пак бих апелирала към умереност от твоя страна, колкото и да те подпира отвътре.

Който не разбира мълчанието ви, няма да разбере и думите ви.