|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
|
Тема
|
 Офф... трудно изплувал спомен
|
|
| Автор |
Aтинянkaтa Taйcън (гавърверсия) |
| Публикувано | 10.08.10 11:02 |
|
|
Преди около седмица ходих на свиждане в болницата на една приятелка, която беше оперирана. В асансьора се сблъсках с един много хубав мъж/според моите критерии идеален/, който ми кимна. Останах с дълбокото усещане, че е доктор, че се познаваме и че ме е свалял преди време. Обаче изобщо не зацепвах кой може да е.
В продължение на няколко дни переодично се сещах за него, но не можех да изкарам от дълбините на съзнанието си никакъв спомен за него.
Днес, докато вървях към работа пак се сетих. Започнах да ровичкам из мозъка си. Той е доста по-млад от мен, доктор, красив, свалял ме е, отказала съм му... Кой е и как съм се срещнала с него изобщо, тъй като не ми е таргет?!?
В един момент ми светна всичко, дори се сетих и за името.
Запознехме се на един купон преди 13-14 години. По-млад е от мен със 7 години и току-що беще се дипломирал. Беше с годеницата си, а аз с първия си мъж. Лепна се за мен и започна да ме сваля агресивно. По едно време дори ме завлече в една от стаите....
| |
|
|
|
И?
| |
|
|
|
Прекъснах, защото ме викнаха за оперативка.
Ами нищо. Как ще му седам в съседна стая, с мъж и годеница на метри от нас.
А беше и е супер готин - външност, интелект, чар, амбиции. Само агресивността ми идваше в повече. Искаше ми телефона, не му го дадох. Всъщност се ядосах, че се осмелява да ме сваля. Мъжете ги свалям аз, защото го правя елегантно. Пък и си ги избирам.
След месеци се срещнахме случайно в съдебната зала. Беше станал докторче в Бърза помощ и беше се явил като свидетел на убийство, защото го викнали на адреса. Аз пък в ролята на журналист. Та тогава пихме кафета и си обменихме телефони. Ама пак нищо. Защото тъкмо се бях залюбила с един съдия. Този, който гледаше делото, където се срещнахме случайно.
И питате кво? Ами нищо. Просто ми е приятно да си спомня.
Мноооооооооооооого хубав мъж....
Та мисълта ми беше - възможно ли е да не помним такива случки? Какво става с хората изобщо. Къде остана Йожени Гранде?!?Редактирано от Aтинянkaтa Taйcън на 10.08.10 11:24.
| |
|
|
|
Аааа, разбирам те, че ти е било приятно да изровиш тези спомени из личните си хроники. Помислих, че се възмущаваш от себе си, че можеш да ги забравиш... Защото аз подозирам, че след години мога съвсем да съм забравила някои незначителни хора и аналогични сценки из собствения си живот. Много бързо чистя ненужното...
| |
|
|
|
Нееееее..........
Човекът никак не е незначителен.
Просто беше едно разминаване. Смятам дори, че съм имала бъдеще с него.
Но бях обременена със съпруг и с любовник едновременно.
Ако бях свободна, щях да го метна като вълчица агънце....
Много мой тип, деебамааму....
А пък съм го забравила.
Ха...
Пуснах го в гугъл и се оказа, че работи в момента в едно отделение с бившето ми гадже.
Божееее, какво село сме си тук....Редактирано от Aтинянkaтa Taйcън на 10.08.10 11:35.
| |
|
|
|
Не се изразих правилно- не исках да кажа, че този човек е бил незначителен. Още повече, след като след него е останал един красив спомен... Написаното просто ме провокира да се замисля, че вече може и да съм изтрила от спомените си напълно някои нявгашни срещи между видовете, ако ме разбираш...
| |
|
|
|
Сетих се за нещо разказано от майка ми, и се превивам от смях.
Та, случката е : Майка ми и нейна колежка (учителки) пътуват в трамвая. Някакъв мъж се е загледал упорито в колежката и. Тя пристъпила към него, и го попитала : "Извинете, Вие да не сте баща на някое от децата(за нея това означава учениците) ми?".... Оня погледнал кат треснат, и за нула време се изнесъл и на първата спирка слезнал. .........
**Citius, Altius, Fortius**
| |
|
|
|
Мани, мани...
Като бяхме млади, беше по-лесно...
Паметта свежа, случките по-малко.
Сега, след десетилетия ежедневни екшъни и таз склероза и алцхаймер...
| |
|
|
|
Ох, дай те цункам- твоите спомени тази сутрин са супер позитивни
| |
|
|
|
Миналото лято имах подобна на твоята случка, ма там мъжът се оказа по-паметен. В една следобедна жега си вися аз, с бира в ръка, и сак с покупки в другата, на пейките пред автогарата на Брезник. Бях на вилата на една приятелка, ма нещо течното гориво беше попривършило, та аз на пазар. Та пия си аз кротко бирата, и отегчено разкарвам от себе си разни досадни представителки на едно малцинство - какуу, дай ина цигаръ, дай 20 стинки за леб, и чувам мъжки глас - аре марш оттук, каза ви жената няма. Поглеждам го ей така, от любопитство - брях, и той ме фиксира. Бе нещо познато, ма в 14 и кусур, августовска жега - не зацепвам. И чувам гласът му - абе извинявай, надя, това нали си ти? При което, сигурно съм го погледнала с очи кат палачинки, и той си продължи - бе аз съм Х, едикъдеси бачкахме заедно. Еее, тогава зацепих. То не само бачкахме, ма и известно време и извъбработното си време.... хммм... уплътнявахме с кеФФ.
Да ти пиша ли И продължението на срещата, или ще се сетиш сама???
Приятелката ми още ми пили на главата - пратих те за..., а ти кво????
**Citius, Altius, Fortius**
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | (покажи всички)
| 
|
|
