|
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | >> (покажи всички)
|
Тема
|
 Предимствата
|
|
| Автор |
Лили Bиxpoнpaв (гавърверсия) |
| Публикувано | 16.07.10 10:09 |
|
|
Бегло се зачекна една тема тук, по средата на една друга, ама така си и отшумя в небитието.
Тя се върти около основния въпрос - предимствата на това да си сам. Т.е. да нямаш партнер, който да те ядосва, с когото да се съобразяваш и да ти ограничава личната сводоба. Последното - в смисъл на това - сам да си налагаш ограничения да не се ебеш поголовно с останалите мъжове/или жени/ и да не хукваш вечер с първата компания, която отива някъде, защото някой те чака вкъщи.
Е, ако си сингъл има и недостатъци. Например губиш оня секс, който е на една ръка разстояние и споделянката вечер.
Ами нека да ударим кантара. Кое е за предпочитане?
| |
|
|
|
Каквото и да си говорим, аз бих предпочела да съм с човек, когото обичам. Не защото не мога и сама и защото понякога и животът насаме със себе си няма своите чудесни страни, не, но има моменти в едно общуване с любов и усещане за близост, които нищо друго не може да ми даде. Освен това спорадичните контакти, породени от внезапни или по- трайни сексуални липси, не са силната ми страна. Много бариери трябва да съборя, за да допусна един мъж до себе си- и преди съм го казвала: даже и при наличие на някои психологически липси, бих предпочела многобройните форми за мастурбация (сори, че е рано сутрин) пред неуютното усещане за чуждост след едни спорадични епидермални отношения.
Иначе, тази сутрин за пореден път изпитах удоволствие от факта, че няма защо да чакам да си ударя душ пред банята.
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
| |
|
|
|
Що се къпеш в коридора, Пипилота? Ще викаме Питижито, май, да оправя плочки.
Най обичам да чета, ама не мога.
| |
|
|
|
Ти си описала, май, всички недостатъци (от моя гледна точка) на семейния живот. Всъщност, не са всички, но другите зависят от това какъв е човека, с когото живееш.
Заедно е по-приятно, според мен. Живях година и нещо сама. Не ми хареса. Не че не мога, ама не ща. Обичам да имам с кого да си приказвам вечер. Обичам да бъда гушната. Обичам да слушам музика с друг...
Най обичам да чета, ама не мога.Редактирано от ПOЛУидиoтчeтo на 16.07.10 10:31.
| |
|
|
|
Кат' са развълнувам, мамка му, се изразявам двусмислено, наистина.
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
| |
|
|
|
Ситуацията да си сам също не е за изтърване.
Изхождайки от собствения си опит мога да кажа, че ако бях устискала още една година след развода си сама/ а аз прекарах 3 години в безгрижно моминство/, нямаще да мога да се приспособя да живея с мъж.
Може да се каже, че ми се бяха върнали хм... ергенските навици.
Но пък да си сам, може би не трябва да се тълкува толкова тясно. Това не изключва например наличие на гадже в друг град...
Пък и да ти е по-наблизо, но не вкъщи.
| |
|
|
|
И аз май съм семеен тип
Колкото и да не си го признавах.
Ама да си сама с малко дете си е гърч. И то не към финанси, а към социални контакти.
Няма да забравя как чаках баща му да го вземе два пъти в месеца петък вечер и да ми го върне в неделя. То бях като изтървано магаре, скъсало синджира.
Веднага с компания и почти задължително се завършваше събота призори със затваряне на караокето. Еееееееех... И забърсване на някой мъж вкъщи.
А през летните ваканции - детето при баба и дядо, а кака си търси нещо за ебане през сезона.
| |
|
|
|
За "не в къщи" абсолютно те разбирам, защото след някои "злополуки" все по- трудно става даже да свикнеш с мисълта за съвместно съжителство, ако ще и да е с човек, на когото страшно много държиш. Пък и го има страха да не би битовото да погълне другото...
Но истинската близост изисква на един етап и някаква възможна форма на мирно и хармонично съвместно съществуване.
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
| |
|
|
|
Аз например се ужасявах от мисълта, че ще ми се налага да деля баня и легло с мъж ежедневно. И да събирам косми.
Ама се оказа, че не е страшно.
| |
|
|
|
Е, това със "забърсването" все по- малко го умея с годините...
Да се усложнява е просто, да се опростява е сложно.
| |
|
Страници по тази тема: 1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | >> (покажи всички)
| 
|
|
